Тракийският Херос
Богът-херой и неговият прислужник.
В много от релефните изображения на Хероса той е представен с един прислужник, който винаги тича или върви зад него. Често, за да може да тича заедно с господаря си, той се държи за опашката на коня му, а понякога свитата се състои и от трима прислужници, както това се наблюдава и при жените до олтара. В двадесетина вотива прислужникът язди кон след господаря си. В тези случаи, понеже тракийските оброчни плочи са малки и няма възможност зад основния конник да се представи още един, скулпторът си е послужил с друг начин на изобразяване. Вторият конник винаги препуска в посока, обратна на господаря си. Получава се следната картина – богът херой, който препуска винаги надясно, е следван от един по-малък конник, в движение наляво, поставен винаги в горния ляв ъгъл на релефното поле. Тялото е предадено в профил, но често главата е във фас, за да може да завие и да тръгне в посоката на господаря си.
Известният френски изследвач П. Пердризе, когато говори за релефите на тракийския конник в една своя статия, разказва за един релеф, който не е стигнал до нас, но е описан у древен автор. Той представлявал Александър Велики като препускащ конник. Зад македонският владетел вървял пеша Лизимах, един от първите му помощници и се държал за опашката на коня. Този паметник със скулптрирани върху него исторически личности, ни позволява да си съставим известна представа за положението на тичащия прислужник в релефите на тракийския херой- той вероятно е важна фигура в тракийската религия, каквато е Лизимах в завоеванията на Александър Велики. След смъртта на последния Лизимах станал владетел на Тракия и на част от земите на юг от Пропонтида в Мала Азия. Очевидно траките са си представяли слугата на конника-херой като някакъв по-ниско стоящ от господаря си бог.
Метаморфозите на бога-херой. В едно от най-богатите с релефи тракийски светилища – Асклепиона при глава Панега, Асклепий, представян рядко сам и по-често с дъщеря си Хигия, се явява винаги в традиционната за него иконография: брадат мъж с дълга коса, облечен в дълга дреха и подпрян на тояга, около която се овива змия. Този късен гръцки бог лечител, който не е познат на Омир и Хезоид, в надписите е наречен Салдобюсенски бог или Салдобюсенски Асклепий. Когато е сам, а в случаите, в които придружен от Хигия, двамата са назовани Салдобюсенски богове.
Почти половината от оброчните плочи в това светилище са с изображения на бога-херой, представляван винаги като млад конник. Внадписите под неговите изображения ние намираме посвещения на Салдобюсенския херой, на Салдобюсенския бог, но също и на Салдобюсенския Асклепий. Предположението, че вярващите са го виждали като Асклепий се потвърждава от следното обстоятелство: в един от релефите той е приел изцяло иконографията на Асклепий – с брада, а под коня му тича змията на бога, свита на колело.
Същият феномен наблюдаваме и в светилището при Баткун, Пазарджишко, в който също са открити голям брой вотиви. Повече от половината са на Асклепий и Хигия и в надписите те се наричат Зюлдмиренските Асклепий и Хигия или само Зюлдмиренските богове, т.е с местния епитет на светилището [D.Concev. Le sanctuaire Thrace pres de village Batkoub. Sofia, 1841]. Значителна част от оброчните плочи представят не здравеносните божества Асклепий и Хигия, а тракийският бог-херой в най-различните му иконографски типове. Въпреки това в надписите той е наречен Зюлмидренският бог или по-често Зюлмидренският Асклепий. В двата релефа богът-конник е представен като възрастен брадат мъж, с развята зад гърба хламида, облечен с дългата дреха на Асклепий. Вместо издигнато копие, в спусната си десница той държи Асклепиевата тояга, около която се овива змия. Така ние виждаме как старото тракийско божество и новодошлото гръцко са се слели въпреки голямата разлика помежду им и така се е получил един бог, който вярващите виждали ту в образа на Асклепий, ту в образа на бога-херой. В това заменяне на старото тракийско божество с новото, донесено през римската епоха, гръцко, няма на пръв поглед нищо чудно, въпреки че иконографските типове на бога-ловец на траките и на бога-лечител на гърците са прекалено различни. Но този феномен се наблюдава и в други тракийски светилища на други гръцки богове, за които се знае, че съществували много преди идването на римляните в Тракия. Докато отъждествяването на хероя-бог с Асклепий се наблюдава по горното течение на Искър и Марица (в днешна централна България), в югоизточна България между източния Балкан и източните Родопи и Странджа са открити няколко светилища на Аполон. Най-богатото от тях е при с. Лозен, старото Дийникли, Харманлийско.
В него също има много релефи с изображение на бога-херой. В надписите той се нарича обикновено Гейкетиенският бог или Гейкетиенскияг Аполон. Прави впечатление фактът, че изображенията на Аполон с характерната си за гръко-римския свят иконография почти липсват, а в повечето плочи той е представен като конник и в някой от тях образът му се разпознава само по елинистическата му фризура с две букли над челото. В много от паметниците той замахва с копие, нов една част от тях, зад главата на коня, вместо щит, скулптурът е представил китарата на Аполон. В светилището са намерени и няколко фрагмента от сцени с митове за Аполон, например преследваната от бога Дафне, която за да се спаси, се превръща в дафиноводърво.В светилището при Лозен са открити и изображения на конник от бронз. В тези малки статуетки, работа на тракийски майстори, обаче конникът е представен с друг атрибут на Аполон – през рамото си той носи кочан със стрели. Бихме могли да приемем, че Аполон е близък до Асклепий – той му е баща и също се хваща като бог на здравето, каквито са и Асклепий и Хигия.
Но същото явление се наблюдава и в много други светилища. Такъв е случаят с нимфеума при с. Саладиново (сега Огняново), Пазарджишко [G. Mihailov. IGBR III, Sofia, 1961, (fasc. 1) p.181]. Тук са намерени много релефи на трите нимфи,една част от които са с иконографията на трите харити, както се почитат и на други места в Европа. В други вотиви трите нимфи са представени – обикновено с по-малки размери – до по-едрите Зевс и Хера. В посветителните надписи те са наречени или Беурдапенски нимфи или Бурдапенски божества. Но има един фрагмент, върху който е запазена част от изображението на конник – брадата мъжка глава, пред нея глава на кон, зад който се вижда кръгъл щит. Върху горната рамка се чете надпис: “На Зевс и на нимфите”.
Щитът и релефите на тракийският херой се среща в повече от половината от многобройните му релефи. Той е един от ловните и военните атрибути на тракийския бог. Очевидно в светилището в Саладиново Зевс е бил представен като конник и пред него са стояли трите нимфи, т.е ситуацията е същата както в Асклепионите в Баткун и Глава Панега. Ако между Асклепий и Аполон бихме могли да открием някаква връзка – както вече посочихме и двамата са богове-лечители, то такава не съществува със Зевс, който на свой ред е взел образа на хероя. Релефът е от втората половина на II в. От н.е и дори може би от III в., когато в Тракия, както и в Гърция, пък и в цялата Римска империя Зевс се почита под името Юпитер – цар на боговете. Следователно във всяка област в Тракия новият бог от гръцко-римския пантенон може да заеме мястото на домашното божество, което вярващите виждат като конник-херой.
Че това е наистина така, много лесно можем да се убедим от материалите в едно малко светилище при с. Лиляче, Врачанско (Ив. Венедиков. Светилището при с. Лилюче. –БИАБ, 18, 1952, с. 195). Там са открити голям брой мраморни плочи на бога-херой, но има и няколко на римския бог Силван, непознат на траките и въобще в целия Балкански полуостров преди идването на римляните.Основният атрибут на този брадат бог е косерът. Той е покровител на горите. Но в една от оброчните плочки образът на младия безбрад конник е заменен с възрастния брадат. При това той не издига в ръката си копието на хероя, а държи косер. В надписа на латински, богът е наречен Силван.
Въпросът става още по-сложен, ако вземем под внимание още едно светилище при с. Саладиново, Пазарджишко, от което са спасени само няколко релефа (Г. И. Кацаров. Новооткрити паметници. – ИБАИ, 4, 1927, №1). То е различно от светилището на трите нимфи при същото село. В един от релефите е представен богът на войната – Арес или римският Марс в общоприетата от него иконография. Той е прав, облечен в ризница, и на главата е с шлем, украсен с пера, носи къс хитон и е обут във високи ботуши. В дясната си ръка държи копие, а на лявата е надянал малък кръгъл щит. Всички останали плочки в това светилище представляват богът-херой като конник в стандартната иконография, с изключение на една, в която той е с шлем с пера. В дясната си ръка богът държи копие, но то не е издигнато над главата му, а е уловено при гърдите и е насочено надолу. Зад главата на коня, надянат на лявата ръка на конника, се подава кръглия щит. Хероят преследва и се готви да прониже с върха на копието си глиган, с краката на горе, както в съкровището от Летница в апликация 13 е представен вълкът. Очевидно е, че в този случай тракийския херос е отъждествен с Арес, бог твърде различен и от Зевс и от Асклепий.
От другите божества от гръцко-римския пантеон, които в Тракия се представят като конници ще се спра на още един пример. Той е на Дионисис, който се смята между другото и за тракийски бог. Обикновено в Тракия през римската епоха Дионис се изобразява в характерните си иконографски типове – той е или сам с тирс в ръка, придружен от пантера, или с тиасоса си, състоящ се от Пан, силени, сатири и вакханки. Но в един релеф от Мелник [ P. Perdrizet. Le relief du pays des Maedes, representant un Dionysos Thrace. –RA, 1904, 1, p. 19], в най-югозападните области на България, този бог е прекставян като конник. Леко прегърбен и напомнящ по това образи на Александър Велики, той препуска на дясно. Пред бога вместо дървото има огромна лоза, а до нея мястото на правата жена е заето от силена, отгледал Дионис. Успоредно с конника, вместо кучето, което често го придружава, тича пантера. Върху лозата са се качили и берат грозде два малки сатира. С лявата си ръка Дионис държи юздата на коня, а дясната е протегнал на зад и дърпа брадата на Пан, който тича зад него и се държи за опашката на коня. Датиран в началото на III в. От н. Е., релефът е заменил действащите лица в релефите на хероя със съответствуващите им в култа на Дионис.Без съмнение Пан играе ролята на прислужника, жената е заместена от силена, кучето от пантерата. Ние не знаем до каква степен е това отъждествяване. Ако приемем, че скулптурът е следвал от много близо идеята, вложена в изображението на тракийския бог-херой, би могло да се мисли, че жената трябва да е или майката на Дионис или богиня, която го е отгледала. Колкото за Пан, ясно е, че той играе ролята на по-нисше божество в услуга на Дионис.
В надписа върху горната рамка богът, обаче, не е наречен Дионис, а Асдулес – тракийско име, значението на което не знаем. Всъщност в стелата от Мелник, която не произхожда от сигурно установено светилище и сега се намира в сбирката на Брюкселския музей в Белгия, Дионис е индентифициран с местен бог-херой, наричан Асдулес. На югоизток от Мелник (върху един от скалните релефи във Филипи е представен конник, наречен Либер Тисбатенски, т.е. от месността Тисбата. Либер е римския Дионис).
Подобни метаморфози с гръко-римските богове има и в североизточна Тракия. В с. Басарбово, Русенско, е намерен един релеф, посветен на римския Зевс – Юпитер Оптимус Максимус. Представен е Зевс, като брадат конник с жезъл в ръка, а зад него Юноно язди елен. Тук е известен и Мегас теос – Великият бог, ззад който се крие Адес, представляван или като брадат мъж с къса дреха, или като конник, който държи атрибута на Адес – рогът на изобилието (В. Добруски. Материали по археология на България. – СБНУ, 16, с. 25). Така в цяла Тракия се явяват изображения на боговете Асклепий, Адес, Арес, Зевс (Юпитер), Аполон и дори чисто римският Силван в иконографията, с която са почитани в цяла Европа, но паралелно с тях се срещат и такива, в които техните образи са заместени от хероя-конник. В една малка част от повестителните релефи хероят се представя като брадат мъж и взема атрибутите на съответните божества. Това показва ясно, че старият местен бог във всяко отделно място се индентифицира с някое божество от гръко-римския пантеон. Интересно е да се отбележи, че когато в светилището се почита двойка божества: Асклепий и Хигия, Силван и Диана, Зевс и Хера, богинята не се представя като партньорка на хероя, а в случаите, в които е представена жена при олтара, то тя не фигурира в надписите като отделна богиня. В тях се говори само за бога- херой. Не се споменават прислужниците или прислужникът.
В голяма част от релефите дивечът, преследван от бога, се намира или под коня му, бягащ в същата посока, или пред него, или идващ насрещаму, излизайки иззад олтара. Така се означава, че ловът всъщност е посветен на бога-херой. Той е жертвоприношение, което се прави пред дървото или олтара. По този начин двата основни мотива в рамкираните апликации от Летница: жената приятелка на змея и хероят-ловец на глиган или друг дивеч (в тракийските оброчни релефи от римската епоха) се явяват обикновено свързани в едни и същи паметници. Наистина в съкровището от Летница те са разделени в различни апликации, обаче са свързани в една амуниция и представляват един непрекъснат разказ, който не се явява в никоя друга гарнитура от украшения за коне.
Апликациите с борби на зверове и животни от Летница, изработени върху фон и рамка от овули, образуват също една група, която илюстрира митологическия разказ. Очевидно те са свързани с божествата, представени в амуницията. Интересно е, обаче, че и в плочите, посветени на бога-херой, отъждествен с други богове, под неговото изображение се явява един фриз, изпълнен със сцени от борби между животни и зверове. Така например в светилището при Глава Панега са открити две оброчни плочки с изображения на хероя-конник и с фризове под тях. Във фризовете са скулптрирани лъв и мечка, които нападат бик , елен или други животни. В светилището при Малка Верея, Старозагорско два фрагмента от релефи на бога-херой с фризове представят борба на човек (мъж) с мечка, с лъв и с друго животно (може би елен). Във вотивна плоча от светилището при с. Воден, недалеч от Лозен, Харманлийско, под образа на бога-херой следват два фриза с изображения на зверове, които се бият с животни. Това са сцени, близки по сюжет до борбите в апликациите от Летница, при които виждаме каклъв напада бик, грифон – елен и две мечки, които се борят помежду си.
Разбира се всичките тези общи мотиви междурелефите от римската епоха, които са от ІІ – ІІІ в. от н.е. и амуницията от Летница от първата половина на половино на ІV в. пр. н.е.се различават значително помежду си. И това е лесно обяснимо. Те са разделени от повече от половин хилядолетие, време, през което култовете са се развивали и видоизменяли. Освен това амуницията от времето на Котис, т.е. от първата половина на ІV в. пр. н.е., принадлежи на епохата, в която траките живеят в свободни царства, докато оброчните плочки на хероя са от римската епоха и то главно от ІІ и ІІІ в. от н.е. Естествено е през римската епоха култът на хероя да е бил изместен на заден план от почитаните от римските завоеватели божества като двойките Зевс и Хера, Асклепий и Хигия, Силван и Диана, или от самостойните Аполон,Арес, Адес, Дионис и т.н. Всички тези богове са заварили в Тракия една хероична религия и в много случаи са се слели в този странен бог-конник, който навсякъде има различни и многообразни аспекти.
Митологическият разказ върху тракийските релефи повтаря разказа върху апликациите от амуницията в Летница, като е развил по-нататък митовете, предадени в него. Траките правят оброците на почти всички важни гръцки божества точно такива, каквито биха ги представили по това време и гърците, и римляните. Но те изработват и релефи на хероя, които по брой далеч надминават всички вотиви на гръцко-римските богове, взети заедно. Това показва, че старата религия е много по-жива в Тракия, отколкото култът на което и да е друго божество в останалите области на Римската империя, например в Галия, Германия, Испания или в Илирик. Малко са релефите, в които всичкимотиви от иконографията на бога-херой са събрани заедно. В някой той е представнен сам, другаде с прислужника си, а в трети язди към жената при олтара, до която много често е изобразено и дървото със змея.
Двата основни мотива в римските релефи са: хероят-ловец на дивеч го поразява с копието си, и богинята при олтара, свързана с виещия се около дървото змей. Както в апликациите от Летница, конника-херой, брадат или голобрад, издига копието си, безразлично дали е насочено към дивеч или не. Положението с богинята и змея е малко по-различно. В единствения мотив за богиня и змей на змея се приписват две различни роли. Едната е като страж на богинята, тъй като тя винаги се пази от змеьове. Именно затова Зевс се превръща на змей, за да се промъкне при дъщеря си Коре. Това е другата му роля. В релефите на бога-херой мотивът за връзката между Зевс и Коре, т.е между хероя и богинята Майка на боговете (Деметра и Коре) е само загатнат чрез представянето на богинята, пазена от змея. Ловът на конника-херой се разиграва пред олтара на богинята на мъртвите, която го приема като жертва, принесена в нейна чест. Действието безпорно се разиграва там, където живеят тракийските богове и богини. В спомената късна, римска Аргонавтика Язон отива в светилището, пазено от Артемида Вратарка, която държи факла в ръка – символ на Задгробното царство; така тя е представена и в един релеф от светилището при Глава Панега, към нея отива бога-херой. Това в действителност синкретичен образ на Коре. Конникът е брадат. В друг подобен вотив (IGBR II 544) хероят и богиня с дълга дреха са разделени от олтар, над който се издига дърво с виеща се около него змия. В надписа под изображението те са наречени Асклепий и Хигия.
Раят на траките, там където отиват умрелите, е в Подземното царство и за това често пъти в надгробните плочи хероят се представя при мъртвите.
Върху тях той се явява с почти всички иконографски белези, както и в оброчните релефи, при това не само във вътрешна Тракия, но и в гръцките колонии по тракийското крайбрежие. Голяма група изображения на тракийския конник върху надгробни плочи ни предлага Одесос и Черно море. (Цитирам ги по (IGBR I.). в една от тях (№159) умрелият е седнал на стол и богът-конник върви към него. В друга (№162), издигната в чест на гражданин, заемал различни длъжности в Одесос, между които и жрец нна Аполон, богът е представен като млад конник. Срещу него, под клоните на дърво, около което се вие змия, зад олтар стои жрецът, а зад него е синът му, който е издигнал паметника.
От другата страна на олтара се подава бик. Върху едното лице на надгробна плоча (№164) има погребално угощение:на леглото лежи мъж, а на противоположния му край е седнала жена. От другата страна богът-конник, придружен от куче, върви към глиган и олтар, обслужван от малък прислужник. В надгробна плоча (№163) двете сцени са събрани на едно място: конникът-бог язди към леглото на мъж, пред което има триножник, обслужван от малък слуга. Изображения на тракийския бог се срещат и върху саркофази. Очевидно е, че в тези случаи самите гърци са приели тракийското божество като бог на мъртвите.
В някои надгробни стели от вътрешността на страната също има изображение на мъртвия или негов портрет, а в отделно поле е представен богът-херой. В две такива плочи той държи странен атрибут – камшик или по право бич, с които шиба коня си. Обикновено камшик в гръцката митология държи Хелиос. Явно в цяла редица надгробни плочи различни начини на изобразяването на смъртта се свързват с хероя- конник, при който отиват умрелите.
Кучето и прислужникът.Както вече видяхме, в апликациите отЛетница са използвани два мотива, които имат в основата си тракииския вариант на мистериалната легенда на Зевс, Деметра и Персефона – за богинята и вълка. Тези мотиви преработени значително, се явяват в римските оброчни плочи и надгробни релефи от Тракия. Но в тях са вмъкнати цяла редица нови действащи лица, които в Летница не съществуват – кучето и прислужника на бога. Представяли ли са си траките своите богове в подобно обкръжение още във времето, когато са изработени апликациите от Летница? Много е вероятно още по това време около бога-ловец на диви зверове да са се появили въпросните му спътници, които дори и преди нашето съкровище са се свързвали с божествените ловци. Един от малкото паметници, които показват тази връзка е фрагмент от сребърен позлатен колан, в който божеството конник също е централна фигура.
В колана от Ловец ( Старозагорско), макар и многократно издаван, има някой подробности, на които не е обърнато внимание по-рано, но те имат значение за нашето изследване (Ив. Велков. Сребърен колан от Ловец, Старозагорско. – БИАБ, 8, 1930, с. 18, Venedikov – Gerassimov,o.c.№148, p.150).Фрагментът представлява масивна сребърна плочка, дълга 31 и висока 5 см с кука на единия край и с халка за окачване на другия край. Върху тази плочка със сребърни гвоздейчета е прикована тънка сребърна пластина, позлатена от външната страна, подгъната от четирите края. Рамка от четвъртити клетки, във всяка от които има по една пъпка с форма на перла разделя три фигурални полета. В средата на пластинката има растителен орнамент, съставен от три лотосови цвята. Към него от двете му страни тича по един глиган. Торевтът се е опитал да предаде формите на глиганите вярно – с рило, подчертана муцуна, отделена с полукръг от шията, мощно рамо и бедро. По целия гръб на животните, от едва изразените уши до извитата в спирала опашка е означена чрез полегати резки гривата. Макар че двата глигана и растителният орнамент между тях са затворени в средната част на плочката с рамка, сцената продължава и в съседните две третини на колана.
В тях са представени по един конник-ловец, следван от по един помощник стрелец. В лявото поле конникът препуска в галоп надясно, наметнат с хламида. Една голяма драскотина е деформирала фигурата му. Тя започва от тила му, минава през шията, врата и гърдите на коня и стига чак до десния му преден крак (фиг.25). Във фигурата на конника има известна несъразмерност: видимото му бедро е изместено по-надолу и малко по-назад, като че ли е направено с отделен калъп. Под коня тича куче, в същата посока, а зад него – мъж, облечен в къса до коленете дреха, завършваща с ресни. Той носи тракийска шапка, а дясната му ръка, с която държи лъканапред, закрива лявата със стрелата, поставена на тетивата. По лицето на конника не личат подробности, но той изглежда голобрад и може би носи шлем.
Конникът на противната страна, препускащ наляво е по-добре изработен и запазен. Косата му е предадена като плъстена шапка и има загатнато око, дълъг нос, мустаци и островърха брада, която стърчи напред. Облечен е в метална ризница, на раменете със закачалки за свързване на предната и задната части. В средата на гърдите е поставена кръгла апликация, фланкирана от изображения, които не личат. Тя стига, както всички ризници от типа “камбановидни”, до началото на бедрата. Под нея се подава краят на къса дреха. Ръцете на конника са голи. В дясната той държи юздите, които не са били изработени, докато лявата е вдигнал високо зад главата си. Бедрата чу са издължени, краката изглеждат голи.
Конят, както и предишния, е даден с доста издължено, но добре оформено тяло, с подчертаване на раменете и бедрата. Торевтът е изработил най-напред фигурата на коня и когато е поставял върху нея конника, го е смъкнал по-ниско от гърба на животното. Така фигурата потъва в гърба на коня. Под конника е представен, като че ли във въздуха, шлем с набузници и гребен от пера, а зад него – стрелец в облекло, подобно на това на предишния. С лявата ръка държи в средаталък, а с дясната поставя върху тетивата стрела. Докато стрелецът в лявото поле тича, този в дясно е приклекнал на едно коляно и праща стрелата. И двамата са брадати.
Навсякъде, където се виждат ръцете на конниците и на стрелците поради малките размери на изображенията, торевтът не представя китката разчленена. Това личи особено при конника вдясно – дясната ръка, с която държи поводите на коня е предадена като някакво острие, вместо свита. По същия начин е означена и издигнатата зад главата лява ръка. Но от върха на пръстите се отделят пет доста дълги разклонения, може би има и шесто, като че ли за да маркира клонче с пет вейки.
Ако и в ръцете на другите фигури имаше изобразени подобни вейки, ние бихме могли да обясним и тук тези доста дълги разклонения като пръсти, които майсторът е представил отворени като след току-що хвърлено копие.Защото към най-уязвимото място – шиите на двата глигана лети по едно копие, изпратено от двамата конници. Един аргумент в полза на твърдението, че е изобразено клонче е фактът, че ръката е лява. Ние бихме очаквали да хвърли копието с дясната ръка, която той вече е свалил. Разбира се и този аргумент не е сигурен. В апликациите от Летница торевтът се сеща да смени положението на ръката с копието, тогава както конникът се движи в обратната посока, за да не пресичат фигурата на конника. Но понякога копието е в лявата ръка. Но в такъв случай ние бихме се запитали, защо и насрещния конник, придружен от кучето, не е с вдигната ръка, тъй като и неговото копие лети и се забива във врата на един от глиганите.
Така че по-вероятно е двамата конници да са хвърлили копията си с десните ръце и вече да са ги отпуснали, за да хванат с тях поводите на конете си. В такъв случай клончето в ръката на бога е издигнато в знак на победата му.
Всичко казано дотук позволява следните заключения. 1. Както апликациите от Летница, така и коланът от Ловец е част от облеклото, от амуницията на човек. 2. Върху колана са представени двама конници – богове,но въпреки симетричната композиция, характеризирани различно, и то умишлено: голобрад и брадад, в ризница и по хитон, с куче и без куче. 3. Двамата богове са ловци на глигани, както в релефите от римско време. 4. При левия конник кучето се явява под него, при това той е голобрад;както в тракийските релефи от римската епоха, където кучето е винаги спътник на бога-ловец. 5. Зад всеки от конниците има по един помощник, който е стрелец. В оброчните релефи от римско време също има прислужници, които помагат на бога, тичайки зад него, заловени за опашката на коня. 6. Също както в апликациите от Летница и в оброчните релефи хероят-бог се явява и млад, и стар, но в колана от Ловец и двете божества са свързани с глигана и прислужника.
Глиганът не се явява само в колана от Ловец. Ние наблюдаваме подобна сцена и в каничка № 159 от съкровището от Рогозен. Върху тялото и са представени също два конника, които тракийският торевт се е опитал да разграничи. Работата му е доста груба. И двамата херои са млади, със сравнително дълги коси. Всеки от тях е взел копието си в дясната ръка, макар единият да върви наляво, другият – надясно. Майсторът и тук се е помъчил да покаже същото различие, което видяхме и в колана от Ловец: макар облеклото им да е еднакво, зад гърла на единия се развява хламида. Между тях препуска глиган. Конникът отдясно е хвърлил към врата на глигана друго копие, което ще прониже животното на същото място, както колана в Ловец. Самият глиган е даден с грива от бордюр, покрит с полегати линийки от ушите до спирално извитата му опашка.
В сцените и върху двата паметника – колана от Ловец и каничката от Рогозен се разработва мотивът за божеския или хероичния лов. Всички изображения върху каничките от Рогозенското съкровище имат винаги религиозни сюжети, свързани с различни божества: Аполон, Артемида, Майката на боговете, както и с известни херои като Херакъл или Белерофонт, които са обожествени.
И в каничката от Рогозен, и в колана от Ловец торевтът представя един момент от лова: копието на конника вече е хвърлено и прониква в най-уязвимото място от врата на глигана. Интересно е, че при гробницата от Мезек – най-голямата куполна гробница в Тракия, принадлежала очевидно на някой владетел, е намерена известната бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на ІV в. пр. н.е. (Б.Филов. Куполната гробница при Мезек. – БИАБ ХІ, 1937, 1 – 119.). Глиганът има рана на същото място и това е накарало изследвачите да мислят, че той е част от голяма статуарна група, представляваща конник на лов за глиган. Макар че глиганът е в естествена големина, козината върху тялото му е предадена като в каничката от Рогозен чрез снопове с форма на пламъци, а на гърба си има същия бордюр, насечен с врязани успоредни линии
Ако наистина глиганът от Мезек е част от статуарна група, ние бихме могли да предположим, че нейното място е било пред входа на гробницата, като условен или дори портретен образ на владетеля, погребан в нея. Ясно е,че той е бил хероизиран и изобразен като ловец; на глигани, както в скулптурата от римската епоха в Тракия. Пред нас стои винаги един въпрос: Защо от всички диви животни, представени в оброчните и надгробните плочи с ловни сцени предпочитаното животно е глиганът? Бихме могли да мислим, че както и днес, в източната половина на Балканския полуостров той е най-разпространениятдивеч. Но това едва ли е единствената причина. Свинята и глиганът играяг важна роля в култа на подземните божества. Климент Александрийски (Proh 11) обръща внимание, че в Елевзина имало обичай в пещерите, схващани като път или вход към Подземното царство, да се поднасят в жертва свине. Той свързва тези жертвоприношения в чест на Адес, Деметра и Персефона с легендата за свинята на Евбулей, пропаднала в пукнатината на земята, разтворила се при грабването на Персефона от Адес. Пукнатината погълнала свинята, заедно с божествата. По вероятна е може би обратната версия – легендата за свинята на Евбулей да се е развила под влияние на обряда.
Глиганът играе значителна роля във фригийските и тракийските митове в Мала Азия. Една от легендите за Атис, разказана от Павзантий (7, 17, 9 – 12) представлява бога първоначално като смъртен, предан на култа на Майката на боговете (Кибела). Той урежда оргии, т.е. мистериите в нейна чест, но Зевс, засегнат от почитта, която Атис отдава на богинята, изпраща един глиган, който при улов, устроен от Атис, убива младежа. Херодот (1, 34 – 45) разказва друг вариант на тази легенда, прехвърлен върху един от синовете на лидийския цар Крез. Крез пази Атис и не го пуска никъде, защото има предсказание, че ще загине отострие. В това време се появява един грамаден глиган, който опустошава полята и хората искат да направят хайка срещу него. Един от участниците в лова, Адраст, изпратен да пази Атис го убива без да иска.
Въобще ловът на глиган е действието, чрез което юнакът показва силата си:Ериманския глиганза Херакъл, Каледонския за Мелагър. Изглежда че в Мала Азия глиганът е имал много по-важно значение, защото той е свързан с Подземното царство и във финикийските легенди. Според Филон от Библос финикиец писал на гръцки език през ІІ – ІІІ в., и преразказан у християнския писател Евсебий, финикийският бог Баал, придружаван от седем Кабири, слизал в подземното царство всеки седем години и тогава на земята настъпвал глад. И Баал и Кабирите водели със себе си по един глиган. Подобен мит се разказва и зза друг финикийски по произход бог – Адонис. Според Аполодор (3, 14, 4) и Метаморфозите на Овидий (10, 708) Артимида от ревност заради любовта му с Афродита, изпратила глиган,който разкъсал Адонис. Малоазиатските митове представят винаги глигана или като причинител на смъртта на хероя, или като причина за нея. За разлика от гърците, в които той е само изпитание за юнака.
В тракийските релефи от римската епоха, както и в разгледаните паметници от Ловец, Рогозен и Мезек богът – херой убива глигана, както това е в гръцките митове Заместването на глигана в оброчните релефи на траките от римската епоха с елен, сърна, див бик или заек се дължи на смесването му с други божества като Аполон, Зевс и т.н.
Коланът от Ловец се е състоял от няколко сегмента, които са имали подобни изображения. Единственият запазен от тях ни показва, че те вероятно са били украсени и с други сцени с митологични сюжети. Така всъщност се образува една гарнитура за колан, в която отново основна роля играят двама бога конници – млад и стар.
Водещият мотив в сцената е ловът, както е и в Летница. Богът може да бъде ловец на различни животни: зверове или полезен дивеч. Присъствието на млад голобрад и стар брадат бог показва, че въпреки разликите между тях, те са близки по функции.
В каничката от Рогозен двете голобради божества си приличат едно с друго и дори преследват еден и същи глиган. Без съмнение, хероят в колана от Ловец се явява като помощник или прислужник на бога и то както при голобрадия, така и при брадатия. Тук той е стрелец, който помага в лова.
Във връзка с това трябва да припомним една надгробна плоча от V – ІV в. пр. н.е. от Кизик, т.е. от област, населена с траки, в която е разположена тази гръцка колония. В нея е представен конник с вдигнато копие, предследващ глиган, а зад него тича прислужникът му с две копия в ръката(Akurgal, o.c.S. 173 Ab, 119). Надгробни плочи от този тип се смятат произведение на едно смесено гръцко – персийско изкуство. Също така в много плочи от Южна Русия от ІІ и І в. пр. н.е. конникът е следван от прислужник – оръженосец, въоражен с едно или две копия.
Металната ризница в Тракия е разпространена в погребенията на аристокрацията почти през целия V в. пр. н.е. Ние я знаем добре от находките в Татарево и Дуванли в Южна България и от Светлен и Руец в Северна България. При това някой от тези ризници са украсени с изображения на дракони, който заместват ръбовете на стилизираните мускули по гърдите на ризницата. Очевидно коланът от Ловец с изображенията на гърдите на ризницата, която носи конникът движещ се надясно, ни насочват към тази сравнително ранна дата. В Гърция този тип ризници изчезват много по-рано. Присъствието им в колана от Ловец е опит да се представи божеството в съвременно предпазно въоражение, какъвто наблюдаваме и в Летница с представянето на люспестата ризница или на наколенниците, украсени на колената с човешка глава. И това ни води до една дата в средата на V в. пр. н.е., когато тези ризници са били най-силно разпространени.
Кой е представяния с ризница бог? Когато Херодот (7, 5) разказва за религията на различните народи, като търси божествата, които са общи и за гърци и за варвари, за тракийската религия той отбелязва: “от боговете почитат само Арес, Дионис, Артемида. Отделно от народа царете почитат Хермес”. Ние знаем,че Хердот познава и други богове, които са известни само в Тракия, например Залмоксис (4, 94 – 95) или Плейсторос (9, 119). Би ли могъл богът с ризницата да бъде Арес? С последния той е свързан и чрез шлема, който виси във въздуха под корема на коня. Но защо в такъв случай шлемът не е представен на главата на бога, а под коня му? Можем да правим най-различни предположения и идентификации, но това, което е сигурно, е че коланът от Ловец и съкровището от Летница ни пренасят в тракийския пантеон, в който има най-малко две божества, които се представят като конници. Голобрадият, ако се съди от присъствието на кучето, е бога-ловец, а брадатият – с шлем и ризница, е бог-воин. Ние не можем да кажем, дали младият и старият ловец в колана от Ловец отговарят на младия и стария бог в съкровището от Летница, или са други, но сигурно е, че по времето на торевтите, създали техните изображения (V – ІV в.пр. н.е.) боговете – херои не само вече не съществували, но са играли основна роля в тракийската религия. Тракиецът си е представял своите богове по подобие на царете и арастокрацията си в любимото им занимание – лова.
В този лов, в сцените върху оброчните и надгробните релефи през римската епоха, са вмъкнати и богинята, змеят и дървото, което той пази. То вероятно е загатнато чрез растителния орнамент, който разделя композицията върху колана от Ловец на две симетрични части. На богинята през римската епоха не се отдава никакво значение. Тя става просто част от антуража на конника. За нея, както и за прислужника на бога – конник никъде в надписите не става дума. Те са неразделна част от изображението на хероя, над чийто лов змеят и богинята бдят, пазейки олтара му, а прислужникът му помага. Сближаването на двете божества – богинята от Летница и бога – конник намираме в една друга находка, която е значително по-късна, но все пак е от преди идването на римляните.
Съкровишето от Галиче спада към времето на идването на римляните на Балканския полуостров и завладяването на Тракия. То датира около началото на н.е. и има своите паралели в зземите край средния и долния Дунав и в Южна Русия. Съкровището се състои от 14 сребърни фалери с позлатено лице, от които 12 са украсени с растителни орваменти, изковани върху силно издуто умбо, заемащо цялото дъно на фалерата (Venedikov – Gerassimov, o.c. №351 – 354). Нахдката принадлежи към украсата на конник и на коня му, макар че представлява укрито съкровище. Две от фалерите вместо с растителни орнаменти са с ччовешки изображения. Те са кръгли, а гладкият бордюр около умбото е украсен с овули. Върху едната от тях, малко по-голяма – 15 – 8 см в диаметър е изобразен конник голобрад, с дълга коса и с шия украсена с няколко торкви една над друга. Облечен е в дреха, с триъгълно деколте, панталон и е наметнат с хламида, която не се развява назад, тъй като е подгъната под тялото на конника и закрива седлото мму, прикачено с презгърдни и подопаширемъци. По тялото на коня са дадени подробности от амуницията. С дясната си ръка конникът държи юздата зад главата на коня, а лявата е спусната край тялото към рамото на животното.
Най-голямата фалера с диаметър 18,3 см представлява бюст на богиня, чиято пада на две плитки по раменете над гърдите и. Богинята е облечена в дреха с полукръгло деколте, а над него е преметната хламида, падаща на много лъкатушни гънки по гърдите. Върху всяко от ръменете на богинята е кацнала по една птица, може би орел. Краката на птиците не стъпват на раменете и, а са във въздуха, макар че крилата им не са разперени. Шията и е покрита с многобройни гънки, които имат вид на торкви, поставени една над друга.
Вероятно в тези две единствени апликации – друг вид украшения към коннска амуниция, са представени две от божествата, които са в конската амуниция от Летница. Този път богинята е същата и с нея е свързан безбрадият бог-конник. Тук тя се явява птица – орел или ястреб, която не се среща и в други паметници, ако не броим гробницата на Свещари. Там е представена богиня с калатос на главата, наричана в Гърция и Рим Кибела – Майката на боговете. Изображенията и са десет на брой, като четри от тях, намиращи се под люнета, са оградени със скулптрирани грабливи птици. Впрочем ние познаваме изображението на Майката на боговете от олтара в Пергам, където до седналата на лъва Кибела е представен орел, държащ в ноктите си мълния. Гробницата от Свещари е от началото на ІІ в. пр. н.е.
В съкровището от Галиче има и още една особеност, която го свързва с конските апликации от Летница и с колана от Ловец, а именно бордюрите. Те са два: единият образува клетки, а другият е украсен с овули. Бордюрът от овули напомня кръглите украшения за коннска амуниция от края на ІV или началото на ІІІ в. пр.н.е. от гробната епоха от Кралево, върху които е изобразен друг херой – Херакъл.
Източник: Тракийска страница