Пещерата "Бачо Киро"
Пещерата "Бачо Киро" - образуване, археология и история
Пещерата "Бачо
Киро" се е образувала в скалния нос на Боруна между каньоно-видните долини
на Дряновска река и левия и приток р. Андъка. Борунът е един от източните
носове на платото Стражата. Погледнато откъм Севлиево, платото Стражата
наподобява огромен кораб, насочил носа си на запад.
Пещерата "Бачо Киро"
възниква в здрави аптски варовици, образувани на дъното на топло кредно море.
Геоморфоложките проучвания и морфометричните измервания дават основание да се
приеме, че оформянето й е продължило дълго време. Нейното образуване е тясно
свързано с развитието на долината на Дряновска река. В началото на кватернера
- преди около 1,8 милиона години, част от водите на тогавашната река проникнали
в пукнатини и оформили най-високия етаж на пещерата. Там те оставили и част от
своите наноси. С течение на времето реката започнала да се всича по-дълбоко и
оформила каньоновиден пролом. С всичането на реката най-горният етаж на
пещерата се осушил. Подземните карстови води постепенно образували по-ниските
пещерни етажи. През последния етап на оформянето на пещерата се е образувала
залата, разположена непосредствено до входа на пещерата. Тази зала днес е
разположена над съвременното ниво на Дряновска река.
По-нататъшното оформяне на
пещерата се извършва под влиянието на карстовите води, просмукани във
варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова
вода, обогатени с варовито вещество, в продължение на стотици хиляди години
постепенно са изваяли красивите форми - сталактити, сталагмити, сталактони и
други, като на някои от тях са придали причудливи форми и днес ги наблюдаваме
в захлас.
Жителите на китния балкански град
Дряново скъпо пазят този ценен природен дар. Красивият старопланински кът е
посещаван след освобождението на България от османско иго. Още през 1890 г. С.
Юренич, учител тогава в Габровската (Априловската) гимназия, изследва пещерите
в района на Дряновския манастир. По-късно, през 1895 г., чехите братя Шкорпил
също провеждат наблюдения в пещерите. През 1920-а, 1924-та и 1937 г. археологът
Рафаил Попов открива следи от човешката култура от новокаменната епоха и данни
за живота на пещерния човек. При входа, на 200 метра навътре в пещерата, той
намира освен 23 грубо обработени палеолитни останки - кремъчни оръдия на труда,
ножове, стъргалки и др., още и останки от пещерна мечка - част от череп,
челюст със зъби и отделни зъби. Тези находки Р. Попов датира като палеолитни -
мустерски. През следващата година американката Дороти Гарод организира научна
експедиция. При разкопките в долните пластове при входа на пещерата са открити
находки от средния палеолит (70 000 - 40 000 г. - Мустерска епоха). Намерени са
ножове, груби остриета, ножовидни върхове, двустранно обработени остриета,
изработени от кварцит и кремък. В по-горните културни пластове, сред оръдията
на труда и оръжията, се срещат остриета от кост (пила, игла и др.), датирани в
късния палеолит (40 000 - 15 000 г.). Особено интересни са кремъчните стъргалки
и ножове, прикрепени към дръжки. Най-отгоре са открити жилища с подова чер-на
замазка, пещи и останки от глинени съдове, които се отнасят към енеолита 4000
г. пр. н. е.). В пещерната зала "Мечата поляна" е открит огромен
скелет на пещерна мечка (урсус спелеус).
През 1971 - 1976 г. полските
археолози Я. Козловски, Б. Гинтер, А. Гинтер и Б. Дробневич и българските
археолози Н. Сираков, С. Сиракова, С. Иванова и Ив. Гацов проведоха детайлни
проучвания на пещерата. В резултат от разкопките в културните слоеве на най-старите
поселища те откриха хиляди артефакти, предимно кремъчни сечива, сечива от
кости и много други. Датировката е извършена с помощта на радиовъглероден
метод.
Най-старото поселище е от
средноранния палеолит, възрастта на който е определена около 47 500 г. То е от
времето на Мустерската епоха. Над него са културните слоеве от горния (късен)
палеолит, възрастта на който е определена на 28 150 г. и е от времето на
Ориняшката епоха. В най-горните му части има следи от хомониандерталензис и
хомосапиенс.
Дряновските туристи през 1937 г.
с много труд и голяма любов осветяват и приспособяват пещерата за посещения
(първата благоустроена пещера в България). Захранването с електричество става
от малка водна централа, построена на р. Андъка. Три години по късно, през 1940
г., наричат пещерата "Бачо Киро" в чест на пътешественика и героя от
Априлското въстание Бачо Киро. От тогава до сега пещерата не е преставала да
приема посетители.
През 1960 г. се извършва
благоустрояване. Ниските, труднопроходими галерии се разширяват и се прокарват
нови пътеки, монтира се скрита електрическа инсталация на сектори с 15
прожектора.
Интересът на туристите за
посещения на пещерата налагат през 2000 г. да се извърши ново подобрение на
туристическите пътеки и да се монтира електрическо захранване с модерно
осветление. Средствата за тези дейности са осигурени от МОСВ. Сега пещерата
"Бачо Киро" е модерен туристически обект, пригоден за целогодишно
посещение, обявен за природна забележителност и един от 100-те национални
туристически обекта. Стопанисва се от сдружението "Туристическо дружество
"Бачо Киро" - гр. Дряново.
Пещерата
Входът на пещерата се намира на
около 400 м от манастира "Св. архангел Михаил", до него се стига по
асфалтирана алея, минава се по моста над р. Андъка и по каменни стълби се стига
до пещерата.
Първата пещерна зала носи името
"Придверието". В археологическо отношение тя е от най-добре
проучените пещерни зали. Разкопките са проведени в началото на
"Придверието" и тук са открити най-много материали. По тавана на
"Придверието", по основните тектонски пукнатини карстовите води са
изваяли разширения, между които като кулиси над театрална сцена се спускат
масивни каменни завеси. Във вътрешния край таванът рязко се извисява, за да се
спусне рязко към края на залата и образува късия тунел "Арката". Южно
от "Арката" пещерната галерия придобива формата на готически храм.
Вдясно от пътеката, на пода на галерията са натрупани скални късове, паднали
от тавана. Тази галерия заедно с "Придверието" образува най-ниския
етаж на пещерата.
Подът постепенно се повишава.
Каменни стъпала отвеждат до южната "Дъждовна зала", чийто под е
сравнително равен. По него се издигат сивопепе-ляви сталагмити, някои от които
приличат на стари тръбни кошери. Тук може да се чуе монотонната песен на
водните капки, падащи от високия таван. Залата е богато украсена с множество
тънки, макароновидни сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд. Не липсват и
малки, миниатюрни разноцветни завеси.
Тридесет и осем тесни, навлажнени
каменни стъпала, изградени в основата на тясна, стръмна праволинейна галерия,
отвеждат в по-високата и по-голяма северна "Дъждовна зала".
Куполообразният таван създава условия за много добра акустика и не случайно тя
е наречена още "Концертна зала". От високия таван на залата, който в по-голямата
си част има снежнобял цвят, се спускат разнообразни сталагмити. Едни от тях са
редично разположени, други наподобяват вимета, а трети приличат на сребристи
мечове. По стените на залата на места личат ребровидни синтрови повлеци,
по-старите от които имат кафяв цвят, а по-младите са снежнобели.
Описаният до тук маршрут е
първият, пригоден за посещения още през 1937 г. Сега той е късият маршрут за
посещение.
Дългият маршрут за посещение към
по-горните етажи води от края на "Прид-верието" вдясно по каменни
стълби. Първото синтрово образувание носи името "Медузите". То
представлява каскадно оформена стена, по която някои от обра-зуванията
наподобяват каменни медузи. Синтърът на "Медузите" покрива дебели до
4 метра речни седименти, изградени от валуни, едри и дребни чакъли, споени с
варовито вещество. Съставът на речните чакъли показва, че те са донесени
от голямо разстояние и нямат нищо общо с варовиците, образували пещерата След
"Медузите" тесен наклонен коридор води към по-високите етажи на пещерата.
Вдясно е интересното синтрово образуване "Мечата пързалка", което
наподобява скална пързалка, дължината на която е 20 м.
Пътеката ни извежда до
"Поп-Харитоновата зала". Наименованието си е получила от
образуванията, които капещата вода е оформила - снежнобяла фигура, приличаща
на монах, наречена "Поп Харитон", и по-малки образувания около нея,
приличащи на хора - "четниците" от Поп-Харитоновата чета. По стените
на залата съществуват образувания, приличащи на медузи, слонски уши, малки
завеси и др.
След "Поп-Харитоновата
зала" пещерната галерия е тясна, ниска и запълнена с пясъчно-глинести
утайки. Пътеката е с бабуни, които приличат на пръснати картофи, образували са
се от стъпките на посетителите. Нарича се "Картофената пътека".
Пътеката се извисява към по-горен
етаж, като достига до значително разширение в "Залата на срутището".
Силно наклоненото й дъно е осеяно с десетки скални блокове, някои от които в
началото на залата имат размери 6x4 м. Тези блокове са паднали от тавана на
залата. За това са благоприятствали и две тънки 30 - 40-сантиметрови прослойки
от глинесто-песъчлив мергел сред варовиците. Те нарушават монолитното тяло на
варовика и са допринесли за сриването на блоковете.
Северно от "Залата на
срутището" се навлиза в ново разширение - "Мечата поляна". На
това място са намерени останки от пещерна мечка, откъдето и идва името на
залата. Размерите на костите показват, че пещерната мечка е била с много
по-големи размери от съвременната. Долната й челюст е 25 см.
Северно от "Мечата
поляна" галерията има интересен крушовиден профил и води към най-високия
етаж на пещерата. Галерията рязко завива на югоизток към малка елипсовидна
заличка, известна под името "Самотния сталактон". В средата й се
издига сталактон, висок 4 м. До него е съществувал друг по-голям сталактон, но
при благоустрояването на пещерата по невнимание е бил строшен. В
основата сталак тонът има диаметър 35 см, а най тясната му
част е 5 см. Таванът на за-личката е украсен от няколко кубета, образувани от
някогашните буйни води на подземната река. На тавана над самия сталак-тон е
очертана синтрова завеса. Наблизо едно син-трово образувание наподобява човешко
ухо – “Ухото на пещерата". След залата на "Самотния сталактон"
пещерната галерия се разширява, като левият й клон води до "Залата на
езерцата". Дъното й е осеяно с множество езерца, сухи и пълни с вода. На
края на залата има сталактони до 2 м и красиви сталагмити, наподобяващи декор
на сцена.
В предния край на "Залата на
езерцата" се намира "Чистилището". Това е най-тясната част на
залата. Представлява нисък, труднопроходим коридор с размери 60x40 см.
Следващото красиво образувание е
'Тронът". Той е живописен синтров водопад, каменните струи на който са
снежнобели, а основата е с оловносив цвят.
Зад "Трона" се намира
'Тронната зала". Продълговата заличка с фантастична плетеница от пещерни
образувания. Залата не е осветена, за да бъдат запазени образуванията.
Къса галерия боди до най-красивата
зала в пещерата "Бачо Киро" -"Приемната зала". В началото
й, разперил мощни криле, стои на страж "Каменният орел". Дължината
на орела с разперени крила достига до 3,6 м. По желязно стълбище се слиза в
"Приемната зала". Вдясно от стълбите се вижда образува нието
"Тестото", наподобяващо тесто, изтекло от нощвите. Срещу тестото има
красив конусовиден сталактон, висок 1,5 м, наречен "фонтана". Южната
стена на залата е богато украсена от млечнобял и кафяво оцветен синтър. Между
фигурите в тази част са забележителни "Каменната елха", "Трите
клкюкарки", "Куполът на стар храм", "Монасите",
"Баба Яга", "Дядо Мраз" и още много други. Тук всеки с
въображение може да види какво ли не. На тавана на "Приемната зала"
се откроява не много голяма, но красива завеса - "Пещерното знаме". В
източната част на залата се издигат най-големите сталактони в пещерата,
северният от които носи името "Водопада". Той е висок 7,5 м и има
диаметър 1,5 м. До него е друг голям сталактон, наподобяващ прешлените на
гръбначен стълб, наречен "Гръбнака". Срещу "Водопада",
където "Приемната зала" се разширява, се издига строен сталактон,
висок 3,3 м, носещ сполучливото име "Палмата", защото горният му край
наподобява палма. "Приемната зала" на югоизток се стеснява и
преминава във "Вкаменената гора" - сталактоните наподобяват стволове
на дебели дънери на вкаменена гора. Тук свършва туристическият маршрут на
пещерата "Бачо Киро".
Флора и фауна
Освен многообразните синтрови и
скални образувания пещерата "Бачо Киро" има своеобразен растителен и
животински свят, характерен за българските пещери.
Върху гниещи материи, попаднали в
пещерата, могат да се наблюдават бели плесени, а понякога и бели стерилни гъби.
Около някои осветителни тела в осветената част има мъхове и водорасли.
Животните в пещерата са пригодени
към съществуващите там своеобраз ни условия на живот. Наред с единствения
типичен сляп обитател- малкото безцветно бръмбарче, в привходните части се
срещат случайни гости. Нашите биоспелеолози са определили обитателите на тази
пещера. За привходните й части са характерни временно пребиваващата малка пеперуда,
която може да се види по стените на "Придверието". Там могат да се
наблюдават още дребната пъстрокрила муха и влаголюбивата муха. В
"Придверието" зимува керемиденочервеното насекомо ручейник. Други
типични животни за пещерата са големият кафяв паяк, който плете мрежи в
привходната част и в тях лови плячката си, средноголемият хищен паяк, който се
храни с дребни насекоми, дългокракият паяк и няколко по-малки пещеролюбиби
паяци.
Типично пещеролюбиво животно е
черупчестият охлюв. Обикновено може да се види при прилепния тор, който
използва за храна. Тук се среща също мокрица и колембела - скачащо бяло
безкрило насекомо, което се храни с гниеща материя.
В пещерата "Бачо Киро"
живеят три вида бръмбарчета, които използват за храна гниещи органични
остатъци.
Покрай посетителите на пещерата
понякога прелитат прилепи. До благоустрояването й броят на прилепите е бил
значителен. Прилепни колонии има на много места, където те презимуват. Пещерата
се обитава от три вида прилепи. Най често се среща големият подковонос, а
по-рядко - малкият подковонос и пещерният дългокрил. По дългокрилия прилеп
живее паразит, който смуче кръв от тялото му.