"Само истински учените продължават да се учат, невежите предпочитат да поучават."

Любопитно

Колебание на нивото на Черно море през холоцена по археологически данни от българското крайбрежие

 

При възстановката на природните условия през последния етап от развитието на черноморския басейн влизат в употреба редица данни, получени чрез различни методи на изследване – литоложки, геоморфоложки, биостратиграфски, археологически и исторически. Придобитата информация е обобщена и обвързана с наличните радиовъглеродни датировки за определени места. Археологическите и историческите данни, предмет на разглеждане, дават допълнителни и детайлни сведения за палеогеографията на района. За долна граница на холоцена приемаме 10 000 г., предложена на VIII конгрес на INQUA (Международна асоциация за изследване на кватернерната епоха), която се приема от почти всички български геолози. Необходимо е да се отбележи, че бреговата зона през холоцена се контролира главно от евстатичното колебание на морското ниво, усложнявано от тектонски движения, като този фактор се проявява в регионален план.

" ...Най-старите археологически данни с които разполагаме свързани с проблема са от епохата на енеолита (V хил.пр.Хр.). Това са няколко селища, които днес се намират под водите на Черно море. За по-далечни праисторически времена все още липсва информация. Дължи се на факта, че нивото на морския басейн било с десетки метри по-ниско от съвременното, като бреговата му зона се маркира от серии акумулативни валове на дълбочина 80 – 90 m в периферията на шелфа. Именно на подобни дълбочини бихме могли (и трябва) да потърсим крайбрежни поселения от неолита. В потвърждение на правилността на посоката в която трябва да се провеждат бъдещите подводни археологически проучвания е откритото през месец септември, 2000 г. селище от експедиция на Робърт Бълард. То е локализирано северно от Синоп, Турция на дълбочина 91 m. Заснети и скицирани са каменни артефакти, греди от жилищна конструкция и керамичен съд. По предварителни данни е датирано на 5 500 г.пр.Хр., т.е. по времето на прехода между ранния и късния неолит1. С пълни основания можем да очакваме откриването и на други подобни селища, включително и по българския бряг. От всичко казано до тук следва, че нивото на Черно море се е повишило преди около 7 500 г., като вследствие на това под водата останали редица крайбрежни поселения. Обитателите им били принудени да ги напуснат и да се заселят по нови места далеч от стихията на морето.

В резултат на трансгресията се повишило нивото на подпочвените води. Неолитните нива на селищните могили при Езеро, Гълъбник, Демирчи – Хююк (Мала Азия) и др. са под нивото на съвременните подпочвени води2. Наблюдава се изместване на къснонеолитното население от заливните тераси (където са селищните могили) върху незаливните плата, като това става едновременно с възникването, също върху платата, на повечето къснонеолитни селища на север от Балкана. Това е времето, когато се появяват кънонеолитните култури Усое и Хаманджия в Добруджа и западното причерноморие, времето на смяната на раннонеолитния с къснонеолитния културен блок. Поради специфичността на двете култури си заслужава да зададем въпроса: “От къде са дошли носителите на двете култури?”

През ранния енеолит населението напуска платата и се заселва в укрепени селища в основата на селищните могили. В Тракия промяната също е регистрирана. Тенденцията вероятно е свързана с търсената сигурност в резултат на задълбочаващата се имуществена диференциация на общините и с подобряването на природните условия.

Реално присъствие на човешки общества по българското черноморско крайбрежие се отчита от времето на каменно – медната епоха. Следи от тях са открити при подводни археологически проучвания в района на Варненското езеро, в залива на Созопол, при н. Урдовиза и другаде.

Формирането на крайбрежните езера е свързано с трансгрсията и по данни от поленовия анализ и анализа на молюсковата фауна е датирано в езерото Дуранкулак на 6 170 150 г. B.P. и в Шабленското езеро на 6 800 100 г. B.P3. Днешният Варненско – Белославски лиман бил зает от обширен морски залив. Крайбрежните селища от енеолита принадлежащи към култура Варна били потопени по време на Новочерноморската трансгресия. Разкритите при драгажни работи останки неправилно бяха разглеждани като следи от наколни селища. Подобни поселения са открити още западно от н. Атия, в пристанището на Созопол и при Урдовиза. Дълбочината на която се откриват селищата от Варненското и Белославското езеро е 5 – 7 m, а при н. Атия – 6 – 8 m4.

Животът по тези места бил възобновен през раннобронзовата епоха, като се проследява хиатус (прекъсване) с продължителност 800 г.

Въпреки общото повишаване на морското ниво, през периода се наблюдават и относителни понижения. В потвърждение се явяват археологическите находки в културния пласт между 4,7 – 5,3 m дълбочина при селището “Арсенала”, датиран на 5 390 65 г. B.P. Коловете на жилищата са забити на дълбочина 6 – 6,4 m5.

Във Варненско – Белославския лиман са открити селища чиито брой до момента е 14, като 12 са разположени на северния бряг, а 2 – на южния. Южният бряг се очертава като перспективен район на бъдещи търсения.

Временно понижение се установява и в интервала между 4170 г. B.P. и 3 760 г. B.P. Доказателство са разкритите находки на разстояние 800 – 900 m от съвременната брегова линия в древната долина на р. Караагач на дълбочина 2,5 m. Те са датирани на 4 160 - 4 000 г. B.P. и се отнасят към втората фаза на раннобронзовата епоха6. От същия период е и материалът намерен пред устието на р. Ропотамо7.

Последвалото повишение на нивото на Черно море се проследява от прекъсването на живота в крайбрежните праисторически селища.

От втората половина на II хил.пр.Хр. до късната античност (VI в.сл.Хр.) имаме поредица пристанищни центрове разположени по цялото крайбрежие, свидетелство за регресивния характер в колебанието на морето. От тях са останали изкуствени пристани и рифове, които в определени времена са били използвани и като пристанища. Дълбочината на която се откриват допълнително внася яснота относно промените в нивото на Черно море. Пристанищата които започват да функционират към средата на II хил.пр.Хр. (късната бронзова епоха) са при н. Шабла (Карон Лимен), н. Калиакра (Тиризис), северното пристанище на Месамбрия, Аполония, Маслен нос (Тера), северното – на Урдовиза. Дълбочината на регистрираните съоръжения и естествените вълноломи от водната повърхност до най-високите им части варира от 4 до 10 m. Ясно е, че някои от тях са стърчали над водата, а други (предимно естествените) са били до равнището на морето или малко под него. Дълбочината например на дългия 400 m риф – пристанище при н. Шабла е 4 m8, при Созопол – 10 m9, при Маслен нос – 8 – 10 m10 и др.

За датирането на обектите послужиха намереният метален слитък във формата на волска кожа при н. Калиакра11 и многобройните каменни котви с отвори, типични за късната бронзова епоха12.

Необходимо е пояснението, че за съвременните им дълбочини и местоположение влияние са оказали и тектонските движения и абразията. Например рифовете Гата и Милос пред Созополския полуостров в края на XIX в. са били малки островчета, като това е документирано от различни наблюдатели (например К. Иричек, К. и Х. Шкорпил и др.).

Периодът 3 000 – 2 500 г. B.P. се характеризира от ниски температури в глобален мащаб. Речният вток силно е намалял и в резултат нивото на черноморския басейн се понижило. Това е т.нар. Фанагорийска регресия достигаща –5 –7 m, като по исторически данни се установява, че най-ниската фаза била около средата на V в.пр.Хр. Ксант пише, че по времето на Артаксеркс имало много “голяма засуха”, която свързва спадането на черноморското ниво (Ксант “Лидиака”)13.

В такава обстановка започнала Великата елинска колонизация на Евксинския понт. От нея са останали следи по цялото черноморско крайбрежие. До края на VI в.пр.Хр. били колонизирани градовете Истрия (в делтата на р. Дунав), Томи (дн. Констанца), Круной – Дионисополис (дн. Балчик), Одесос (дн. Варна), Месамбрия (дн. Несебър), Аполония (дн. Созопол). Впоследствие възникват Бизоне (дн. Каварна), Лариса (предполага се, че се е намирал при устието на р. Камчия), Навлохос (дн. с. Обзор), Анхиало (дн. Поморие) и др. Днес части от тези градове, както и пристанищните им съоръжения, се намират под морското ниво.

За античността разполагаме с повече информация и картината е по – представителна. Има открити пристани от Бизоне (два на дълбочина 6 – 9 m)14, Дионисополис15, при Лазурен бряг и н. Галата (на 2 – 2,5 m)16, Месамбрия – южното пристанище (7 m)17, при о. Кирик (1,5 – 3,5 m)18, Гата и Милос (10 m)19, Урдовиза20, устието на р. Ропотамо21 и др. Потопени укрепителни системи и квартали са разкрити при античната Кранея (дн. с. Кранево)22 и Месамбрия23 на дълбочини до 5 m. Всички посочени съоръжения са строени след VI в.пр.Хр. и престават да функционират към VI в.сл.Хр. Изводът който се налага от самосебе си е, че от късната античност насетне се отбелязва покачване на морското равнище. То се свързва с Нимфейската трансгресия24, която е причина за заливането на пристанищата и части от древните градове по черноморското крайбрежие. Тя е превишила съвременното морско ниво с 1 – 2 m. Мандренското езеро станало отворено за кораби и по неговите брегове възникнали средновековните Скафида (при с. Димчево, бившето с. Скеф) и Девелт. Всъщност Девелт възникнал в близост до античния Deultum, колония основана от ветерани на император Веспасиан. Наименованието е от тракийски произход, от индоевропейски корен dh(v)vel – със значение “блатист, тинест”. Името Скафида вероятно е във връзка със skajoz - със значение “лодка, плавателен съд”.

През средновековието е наблюдавано спадане на морското ниво. Това е Корсунската регресия по името на средновековния Корсун (ант. Херсонес, дн. гр. Севастопол, Украйна). По данни на братя Шкорпил по време на битката от 1444 г. между Владислав III Ягело Варненчик и османските турци, районът между Варна и Аспарухово представлявал блатисто и мъчнопроходимо място, което също доказва регресивния стадий25. Регресията е последвана от Лазската трансгресия и днес древният Скафида е залят от водите на Мандренското езеро.

По сведения от античните автори, а археологическите проучвания го потвърждават, части от брега (например при Бизоне) рухнали внезапно в началото на нашата ера при земетресение. Значителна част от сушата на Несебърския полуостров е потънала през последните векове. Църквата “Христос Акрополит” рухнала през 1855 г.

Изнесената информация идва в потвърждение на основната схема на колебание на Черно море за последните 6000 г26. За всички трансгресивни и регресивни фази и подфази разполагаме с археологически данни:

 

 

1. Древночерноморска трансгресивна фаза – неолитното селище при Синоп, Турция;

2. Новочерноморска фаза (V – II хил.пр.Хр.); 2.1 Новочерноморска трансгресия – потопените енеолитни селища; 2.2 регресия от втората половина на III хил.пр.Хр. – възобновяване на живота в крайбрежните селища, съответстващ на ранната бронзова епоха;

2.3 трансгресия от първата половина на II хил.пр.Хр. – прекратяване на съществуването на крайбрежната селищна система от ранния бронз;

2.4 регресия от втората половина на II хил.пр.Хр. – появата на редица къснобронзови пристанищни центрове; 3. Фанагорийска регресивна фаза – потъналите антични градове и пристанищни съоръжения;

4. Нимфейска трансгресия – превръщането на Мандренското езеро в морски залив и възникването на средновековните Девелт и Скафида;

5. Корсунска регресия – заблатяването на района между Варна и кв. Аспарухово и

6. Лазска трансгресия – заливането на Скафида.

Литература

1.www.nationalgeographic.com/blacksea/ax/

2.Тодорова, Х. Новокаменната епоха в България, С., !993, с. 44

3.Filipova, M. Palaeoecological Investigations of Lake Shabla-Ezeretz in North Eastern Bulgaria. – Ecologia Mediterranea, XI, № 1,1985, p. 148 – 158

4.Лазаров, М. Потъналите селища по западното Черноморие в контекста на Понтийската и Средиземноморската история. – сп. “История”, кн. 1, 1996, с. 48 – 61

5.Иванов, И. Подводни археологически проучвания на селище “Арсенала” – АОР през 1986, Разград, 1987, с. 281 – 283

6.Draganov, V. Submerget Coastal Settlements from the Final Eneolithic and Early Bronze Age in the Sea around Sozopol and Urdoviza Bay near Kiten. – In: Prehistoric Bulgaria, 1995

7.М. Лазаров, Потъналите селища …

8.Лазаров, М. Загадъчното карийско пристанище. – В: Фар’88, Варна, 1988, с. 33 – 42

9.Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. Пристанищата на Аполония и Месамбрия. – В: Тракийски паметници, том 3, С., 1982, с. 438 – 458

10.Порожанов, К. Подводни археологически проучвания. – АОР през 1978, С., !979, с. 56 – 58

11.Тончева, Г., Нови данни за търговията по черноморското крайбрежие през XVI – XIV в.пр.н.е. – сп. “Векове”, кн. 3, 1973

12. Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. цит. съч.

13.Орачев, Ат. Приноси към палеогеографията на Добруджанското крайбрежие. – сб. Добруджа, 7, 1990, с. 32 – 49

14.Салкин, А. Подводни археологически проучвания “Каварна - 86”. – АОР през 1986, Разград, 1987, с. 281

15.Лазаров, М. Потъналата флотилия, Варна, 1975, с. 139

16.Тончева, Г. Потънали пристанища, Варна, 1964, с. 20 – 24

17. Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. цит. съч.

18. Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. цит. съч.

19. Димитров, Б., К. Порожанов, Ат. Орачев. цит. съч.

20. Порожанов, К. цит. съч.

21.Карайотов, И. Подводни археологически проучвания “Шелф - юг” в залива пред устието на Ропотамо. – АОР през 1986, Разград, 1987, с. 284 – 285

22. Тончева, Г. Потънали …, с. 30 – 31

23.Огненова – Маринова, Л., Подводни проучвания в Несебър. – сп. “Векове”, кн. 3, 1975, с. 43 – 48

24. Орачев, Ат., цит. съч.

25.Шкорпил, К. и Х., Владислав Варненчик. – ИВАД, 1932

26.Използвана е схемата на П. Федоров