"Никой друг не можеш да научиш, можеш само да му помогнеш да намери знанието в себе си."

Матура за отличен

Безутешната повест за изгубената красота стихотворението „Цветарка“ на Христо Смирненски

В цикъла „Децата на града“ от Смирненски се внушава съчувствие към принадлежащите на социалните низини чрез система от опозиции между характеристиките на града и на лирическите герои. Градът е демонично персонифициран, изобразен е като хищен, чудовищен, агресивен и зъл, „целият скован от злоба“ („Братчетата на Гаврош“). Негови безсилни жертви са старият музикант, малката цветарка, уличната жена, гаврошовците – типажи, в които е уловена драмата на малкия човек. Всъщност градът е проекция на трансформациите на човешкото от епохата на модерните времена. Извисен над него, като недостижим утопичен остров „в лунносребърни води“, изглежда природният свят в стихотворението „Цветарка“. С този свят е сродено светлокосото момиче, чийто образ се изгражда чрез аналогията с цвете и русалка. Крехкостта, невинността и красотата са особено беззащитни в големия град, дебнещ като хищник, смазващ в „гранитната си пазва“,

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител