Разработки по литература за ученици от осми клас. Ако не откриете необходимата Ви тема тук, моля Ви пишете във форумите ни за помощ. Ако искате да помогнете на други, можете да обогатите нашия списък като изпратите разработени от Вас произведения на нашите e-mail адреси.
-
"Очите на свети Сиридон" (анализ)
ПрочетиРазказът „Очите на свети Спиридон” принадлежи към Елин- Пелиновия цикъл „Под манастирската лоза”. Както другите включени произведения, и той представлява елемент от единния творчески замисъл, чиято цел е утвърждаването на естествената човешка природност, на свободната й и витална същност, на изконните й права на пълнокръвни човешки изживявания. Подборът на формалната битова среда в цикъла (манастира) и на героите (светци) не е случаен. Той позволява на автора чрез деликатен, но открит спор с догматичните принципи на религията да отрече аскетизма, самоизолацията, отшелничеството като противоестествени на човешката природа и да утвърди хармонизирането на личността с вътрешните й желания и потребности. Скрит зад чуждото „повествуване” (разказвач в цикъла е отец Сисой), творецът използва конкретните случки, за да ги превърне в отправни точки за нравствен и философски размисъл.
-
"Чорба от греховете на отец Никодим" (анализ)
ПрочетиПървият разказ отваря композиционната рамка, поставя темата на книгата: „За Бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта” и въвежда героя разказвач - отец Сисой, добил с времето мъдростта, че всеки миг от живота трябва да се изживява пълноценно. Милостив, всеопрощаващ, праведен като духовник, жизнен, пълнокръвен, греховен като човек. Житейската му философия за изначалната хармония на земно и божествено, плът и дух, греховно и свято е отразена в разкази иносказания, построени не върху случка, а върху теза, която се разгръща посредством герои символи и намира израз в развръзка сентенция. Синтезът на тази философия е осъществен в разказа „Чорба от греховете на отец Никодим”. Той кореспондира с въвеждащия разказ и затваря композиционната рамка.
-
"Гераците" (анализ)
ПрочетиЗа Елин Пелин създаването на повестта „Гераците” не е спонтанен акт, макар че идеята за творбата възниква от една случайна среща със съселянин. Много дълго авторът обмисля произведението си и дори публикува отделни глави преди окончателното му завършване. Основният му замисъл остава непроменен - да разкрие разпада на едно задружно семейство, разрушаването на моралните устои; на житейската хармония под напора на социалните промени. Тази идея той внушава, не просто описвайки герои и събития, а като изгражда сложна система от символно-метафорични образи, чрез която изкристализират скритият смисъл на нещата, характерът на основните механизми, движещи човешкото битие. Самият автор изповядва, че творческият акт е израз на стремлението за разкриване на вечните загадки на живота, че писателят „рови дълбините, чопли, търси".
-
Човекът и кръгроврата на живота в творчеството на Йовков (анализ)
ПрочетиЗа разлика от другия изтъкнат представител в изображението на българското село - Елин Пелин, съчетавайки действащите в този литературен период подходи на традиционното реалистично-демократично изображение и на утвърждаващия се модернизъм, Йордан Йовков концентрира вниманието си не толкова върху възсъздаването на социалния порядък и историческата регламентираност на човешката съдба, колкото върху вечното и непреходното в колективното битие и в духовно-нравствената ориентация на нацията. Предмет на творческите му търсения стават съкровените кътчета на душата и съзнанието, страстите и поривите на личността, опитите й да проникне в тайнствения смисъл на битието и природата, желанието й да остойности индивидуалното си съществувание. По тази причина повечето от Йовковите изследователи правилно констатират, че у българина писателят търси преди всичко човека.
-
Анализ на разказа "Кошута" на Йордан Йовков
ПрочетиПроизведението от цикъла „Старопланински легенди”, в което най- ярко се откроява присъствието на фолклорно-митологични пластове, е разказът "Кошута". Още.с епиграфа, както и при останалите творби от цикъла, се заявява диалогичността на текста с народната песен, фолклорният мотив обаче изиграва само ролята на сюжетна и идейно-смислова рамка, в която авторът разполага своята художествена интерпретация на фолклорния материал, подчинена на творческата му философско-естетическа концепция. Драматичният конфликт в народната песен е породен от нарушаването на установените норми. То бива санкционирано и възмездено, тъй като незачитането крие опасност за разколебаване на установения порядък - нравствен, социален, природен. Индивидуалният грях, според фолклорното мислене, води след себе си разрушение, засягащо цялата общност (суша, епидемии, град).