"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Есета

Защо не ти вярвам... (есе)

Защо ли не ти вярвам...а истината казвал си ти. Защо ли не ти вярвам и мислех си искаш да ме боли. Виждах в очите ти онези издайни сълзи и продължавах да не ти вярвам. А как да ти вярвам кажи, нима не ме нарани, нима с думите казани, не зася в мене съмнението. Чувах от всички страни “Остави го ти, остави...”

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител