"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Есета

Черно море – моето, твоето, нашето (есе)

Бясна съм. Ругая като дърт циганин, чиято каруца се е разпаднала на няколко части и е разляла малкото останали за продан мухлясали пити сирене. Ама така ругая, че пушек се дига. ***  Не съм била в такова състояние  от както майка ми ми заяви, че ще се местим да живеем във Варна...

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител