"Знанието е съкровище, което ще последва своя собственик навсякъде"

Есета

Ако бях орел

Времето губи своите очертания, когато спираме да се блъскаме в случайните странници от бързане и изхвърлим тежките си часовници. Живеем и дишаме, защото искаме да усетим как всяко наше движение оставя следа в личната ни микровселена, как стъпките ни отекват по малките улички в неделя сутрин, когато градът все още спи и се готви за последните мигове спокойствие...

За да имате достъп до материала е нужно да бъдете регистриран потребител