Начало arrow Литература arrow Есета arrow Големият взрив (есе)

Големият взрив (есе)
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Мария Пушевска   


Сред отломки от снаряди, паника и търсене на хора, върху които да падне вината, почнахме да се замисляме докъде сме стигнали в поевропейчването си. Експлозиите, които скоро разтърсиха София и околностите, бяха поредния повод, България да застане под светлините на прожекторите. За жалост, за да обере черната си слава. Нещо типично напоследък. Не е учудващ и фактът, че причините за инцидента все още не са изяснени. Появиха се веднага и съмненията, че взривът може да е предумишлен и по този начин да се прикриват стари грешки или нови цели. Дали челопеченската драма е случайна импровизация на съдбата или добре поставена пиеса, за широката общественост сигурно ще остане загадка. Но изводите са ясни и до тях достигаме след внимателното вглеждане в реакцията на управляващите след първата експлозия. Според очевидци – “закъсняла”. Липсата на пожарни беше обяснена с невъзможността да се започне незабавно гасене – “би било истинска лудост”, а с какво ли може да бъде оправдана липсата на линейки? При идентичен случай в Тирана имаше загинали и стотици ранени... Явно Фортуна отново е била на наша страна. А още по-явно е това, че и българските политици разчитат на нея. Зад привидните им действия и струпването на министри, генерали и майори, съвсем ясно проличаваше страхът от отнемане на удобните им кресла. Добре че снарядите се оказаха  “класически”, за да избегнем и екологичната катастрофа, която неминуемо би последвала. Естествено, защитниците на околната среда изпитват съмнения във верността на данните на Гражданска защита. Толкова по-лесно е да се направи компромис с природата, отколкото да се преживее политическия скандал. А и след толкова лъжи, наричани по-дипломатично “неточна информация”...

     Скандалният Оскар Уайлд беше казал: “Опитът е онова, което ни пречи да повторим една и съща грешка за седми път” и въпреки че най-често откривам мъдростта и поуката в пиесите му, този негов афоризъм идеално пасва на българската действителност. И на действията на политиците ни. Явно горчивият ни опит от санкциите  на Европа не е достатъчно нагарчащ за управляващите ни и те продължават да допускат грешка след грешка. А бройката им е далеч от сакралното число седем...Като започнем с откровената корупционна дейност, която достигна до най-високите етажи на властта и по-лошото – беше разкрита!-просто нямаше как да останат незабелязани срещите на един български министър, известен с подвизите си, с “оперативно интересни лица”. Минем през “гафовете” с програмите САПАРД, ФАР и ИСПА  и забавянето на спешния телефон 112, който така или иначе не функционира нормално, щом затваря на пострадали хора.. Със сигурност не е той “топлата връзка” между полицията, пожарната и Гражданска защита, защото те определено не действаха единно в този случай. А вицепремиерът Етем на въпроса за безопасността на хората, адекватно, “по министерски” отсече: “Не пипайте намерени предмети и не се връщайте в домовете си”. Тя самата беше много притеснена... за състоянието на чорапогащника си. Колкото до грешките, които допуснахме пред Европа и пред себе си – футболната драма с ЦСКА май също ще се окаже параван за задкулисни игри. А после се чудим, че сме “европейци, ама все недотам”...

      Едва ли скоро ще можем да се наречем такива при положение, че проблемите в “истинските” държави членки на Европейския съюз не се решават по “български”. Защото в България решенията неминуемо са свързани с хаос и неразбирателство между отделните институции. Дори и да няма проблем – ситуацията е същата. Ясно се видя при “разнищването” на реформата на политическия модел – всяка партия даде свое уникално и оригинално решение. А може би проблемът е в самия модел? Управляващите показват и явна незаинтересованост към закрилата на гражданите, която е едно от основните им задължения, записано дори и в Конституцията. Хората от Челопечене все още чакат обезщетенията от миналогодишното наводнение, а обещаният им половин милион за земеделските култури едва ли ще е достатъчен. Остава им надеждата, че все пак ще получат някакво възмездие поне за едното от двете нещастия, които определено не бяха по тяхна вина. Дали това ще се случи след като отделните министерства престанат да си “прехвърлят топката”, само времето ще покаже...

Домъчнява ми за онези дни, когато учех, че Големият взрив е една от теориите за възникването на Земята. Тогава все още го свързвах с началото на нещо ново и положително, а сега... Сега вече пораснах и осъзнах, че създаването може да бъде равнозначно с края, че след Големият взрив е дошъл ред на големия разрив – в отношенията между хората, между тях и собствената им държава, дори в световен мащаб. Защото както е поставено едно начало, може да дойде и апокалиптичния му завършек...Положителното е, че развоят на събитията все още зависи от нас самите. Все още е възможно да се предотврати пълния упадък на ценности и нрави, който би довел само и единствено до унищожение. По-точно – до самоунищожение. Нима сме толкова неразумни, че да го допуснем? Не искам да повярвам...