Начало arrow Литература arrow Есета arrow Човешката душа – “врата” към рая или ада (есе)

Човешката душа – “врата” към рая или ада (есе)
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Автор Зорница Петрова   

 

Нощта настъпи. Навън е тъмно, тъмнина, която вдъхва ужас и страх. Вали и заедно с падащите дъждовни капки се стичат една по една и твоите сълзи. Ти страдаш. Смъртта те е застигнала и ти знаеш своята съдба – ще се пренесеш в отвъдното, но не в рая, а в ада. Не искаш да повярваш, не можеш да се примириш и се опитваш да избягаш, да се скриеш, но смъртта е неотлъчно до теб, преследва те и ти не ще се отървеш.

Смяташ, че не заслужаваш да отидеш в ада – сред страдащи души и вечна болка, мислиш, че това е твърде тежко наказание за теб. Но помисли си пак, спомни си за отминалите дни, когато се присмиваше над всички, мислеше си, че си вечен, че си Господ. Така и не разбра, че не е така, че си като всички други. Караше хората да страдат и сега си плащаш за проронените сълзи. Но всъщност вината не е изцяло твоя – от малък те възпитаха така. Живееше в разкош и бе научен, че с парите всичкоможеш да си купиш, че не трябва никого да уважаваш, а да тъпчиш всички. Израсна с мисълта, че нямаш нужда от никого и нищо. Любов, доверие, жертвоготовност... – за теб бяха заместени от парите, алчността и скъперничеството. И постепенно, ден след ден, душата ти превърна се камък, който бе напълно неспособен да изпитва възвишени чувства, ти беше напълно безразличен към хората около теб, които въпреки че силно те обичаха, се одръпнаха от теб, защото ти сам ги принуди, наранявайки ги всеки ден с всички тези думи, жестове или дори удари, които им причиняват много болка и огорчение. Ти така и не разбра, че животът не е пътуване към смъртта и се превърна в безчувствено същество, което живееше в свой собствен свят и не допускаше никой до себе си. Накрая ти се оказа сам и толкова нещастен, защото всички те намразиха и бягаха от теб, не искаха да чуят името ти даже. И днес ти си самичък, никой не е дошъл при теб дори и само за една целувка или поне последно “сбогом” да ти каже. А ти не си готов да поемеш по своя път, който води в ада.

Върни се назад в дните си и си спомни своята жестокост и колко лош си бил. Помисли си дали е имало смисъл от всичката тази злоба! Нали всичко рано или късно се връща! И ето настъпи денят на разплата. А можеше и да не е така и да отидеш в рая, ако беше по-добър и по-човечен. Ако беше отворил душата и сърцето си за света и най-вече за хората, които са около теб и те обичат, нямаше да е така, нямаше да гледаш с тъга към всяка своя грешка досега. Трябваше да вярваш в своите приятели, да ги подкрепяш, уважаваш и обичаш. Тогава животът щеше да е толкова по-хубав и всички щяха да бъдат щастливи.

Но е вече твърде късно за каквото и да е – краят е твърде близо. Смъртта е тук, дошла е, за да те отведе в царството на Сатаната, за да си платиш за болката, която си причинил. И ето я, смъртта застава до теб, докосва те с ледената си длан и ти заспиваш завинаги, а душата ти напуска тялото ти и поема своя път, за да изкупи всичките си грехове.