Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow "Шестоднев" на Йоан Екзарх - книга за вечните въпроси (ЛИС)

"Шестоднев" на Йоан Екзарх - книга за вечните въпроси (ЛИС)
Оценка: / 90
СлабОтличен 
Автор Жасмина Петрова   

 

Йоан Екзарх е един от най-образованите писатели от Преславската книжовна школа. Той не е от преките ученици на Кирил и Методий. Вероятно има знатен произход и високо образование. Автор е на няколко слова, посветени на църковни празници („Похвално слово за евангелист Йоан”, ”Слово за Рождество”, „Слово за възнесение” и т. н.), както и на съчинението ”Небеса” (превод от труд на Йоан Дамаскин).

Връх в неговото творчество става „Шестоднев”, компилативен труд с естественонаучно съдържание и тълкувателно-нравоучителен характер. Използвайки традицията за създаване на шестодневи, (по аналогия със сътворението на света за шест дни), известна в гръцката и латинската литература, творецът рисува синкретична картина на света: в едно цяло се съвместяват християнските представи за света и естествено-научното му описание. И макар текстът да е компилативен, т. е. в основата му стоят други трудове (Василий Велики ”Шестоднев’’, произведения на Аристотел, Платон и др.), налице е стремеж да се създаде у новопокръстения народ една по-различна представа за света.

За средновековния човек творбата става своебразна енциклопедия, която не само разказва, но и тълкува и подрежда един различен светоглед. Структурата на разказа в „Шестоднев” следва библейския разказ в Битие, като всяко слово е изградено около определен цитат. Първото слово е посветено на първия творчески ден на Бога, когато е сътворена материята във всичките й форми – огън, вода, въздух, земя. Тук е включена полемика с древните писатели атомисти, като основното несъгласие е срещу възгледа на Аристотел за съществуването на пети елемент – етер. Във второто слово се описва създаването на видимото небе; на морето, сушата и растенията - в третото, на небесните светила – в четвъртото слово. Йоан Екзарх привежда сведения за формата на Земята и води полемика с астрологията, като наука. Петото слово съдържа класификация на животинските видове, като примерите от животинския свят са целенасочени поучения за хората.

Светът е показан като творение Божие, но и човекът заема своето място в него. На това се акцентува още в пролога, където се поставя проблемът за творчеството и творението. Бог е създал само с мисъл заобикалящия свят, така че „не се свършва, нито намалява въздухът” и „морето нито намалява, нито се увеличава”. Това творение от любов е дарено на хората, за да живеят, но и да прославят Божията премъдрост. Книжовникът възторжено хвали Създателя, но и венеца на неговото творение - човека.

И сега, този човек в знак на благодарност към Господ и към неговия наместник на земята - владетеля Симеон - пише произведение, което да просветли умовете на хората. Своето творение Екзарх сравнява с работата на строителя, който заема мрамор, тухли, стени от богатите, а от себе си добавя само покрива от слама, за да се построи къщата. В знак на скромност, той не оценява своя труд, защото къщата е неговата творба, написана чрез заемане от други книжовници, а покривът е неговото дело - описанието на Симеоновия дворец в Преслав. В това образно сравнение между труда на писателя и труда на строителя се оглежда цялостният стремеж на един народ да постави основите на своята литература, в която трябва да има и текстове, тълкуващи света.

За да изпълни своята задача, творецът влиза в различни роли: на философ, ботаник, теолог, зоолог, сам назовава животните по класове, назовава термини, като редом с това си служи и със средновековните похвати на сравнението и тълкуванието.

Позицията на Екзарх се проявява в описанието на птиците. Те са разпределени по родове: „разрезоперни” (орлите), „кожоперни” (прилепите), „мекоперни” (пчелите) и т. н. Книжовникът разказва увлекателно за това, как живеят птиците, къде зимуват щъркелите, как лястовицата си строи гнездо и описвайки техния живот, ги сравнява с това, което хората вече познават: своите нрави и бит, своите взаимоотношения.

И така, както човеците имат йерархия в своя свят, йерархия има и при птиците; както те имат свой характер, който ги отличава от останалите, характер имат и птиците.

„Петелът е весел, паунът - надут и обича хубавото, гълъбите и домашните птици са похотливи, като не спазват определеното време за сношение, а яребицата е лукава. ”

В своя свят „те се намират под властта на един цар”, но избирането му става не защото властта му е дадена по наследство или поради „безразсъдството на народа”, а той „по самата си природа е по-едър... по големина, по вид и доброта. ”

Така неусетно се прокарва идеята, че всичко, което е дело на Божиите ръце, е добро, и хората трябва да му се възхищават и да го имат за пример.

 Добър е животът на пчелите - той показва съвършеното обществено устройство, към което земните жители трябва да се стремят да постигнат.

Проявеното внимание на младите щъркели към старите им събратя, немощни да отлетят, става повод да си припомним петата Божа заповед: ”Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре... ”. Този свят се крепи върху взаимното уважение, разбирателство и любов и ако хората възпитат у себе си тези основни християнски ценности, животът за тях би бил по-лек.

 Шестте слова дават познание, но и урок по мъдрост. Вода и твърд, небесни светила, животни - картината на света израства пред очите на средновековния човек. И всяко творение е важно за книжовника, защото носи частица от Бога в себе си.

 Когато говори за растенията, той обръща специално внимание на пшеницата и лозата. Те са благословени, тъй като дават хляба и виното -символите на плътта и кръвта Христови. Конкретните образи са изведени до християнски символи, носещи морално послание към вярващите, призовавайки за мир, любов и всеопрощение.

 Постепенно книжовникът достига до ”светлината на този свят” - човека. В шесто слово за първи път се описва човешкото тяло. Достъпно и в същото време научно, това описание е първото вглеждане в най-съвършеното същество, на което е дадена възможността да властва над всички останали.

 От размисъл за хората като цяло, Екзарх подхожда към индивида, съвместяващ в личността си всичко онова, което носи хармония в света: ”христолюбивия” владетел Симеон. Така идеята за владетеля се проявява на три нива: от една - Симеон, цар на българите; от друга - човекът, най-висшето същество; от трета - самият Бог, който е над всички. В умаления модел на света е показан - царският дворец и самият Симеон, ”седнал в обшита с бисер мантия, със златна огърлица на шията и гривни на ръцете, с пурпурен пояс препасан и с увиснал при бедрото меч...”. Възхищение и удивление съпътстват погледа на чужденеца, пристъпващ в двореца. С думи не може да се опише това, което виждат очите. Книжовникът, описал цялото творение, е осъзнал божествеността на това, което човешките ръце са направили чрез „висока мисъл”.

 Човекът е надарен с въображение, неговият ум е способен да „преминува през покрива на стаята..., през облаците, слънцето и месеца... и тутакси пак се намира в своето тяло”. В градацията на творенията, той е най-високо, затова негово е призванието да знае всичко, да търси отговор на вечните въпроси: как е сътворен светът, какво представляват небесните светила и т. н.

 В духа на епохата, тези въпроси получават еднозначен отговор - всичко е дело на Божията премъдрост и „Шестоднев” завършва с благодарност към великата му промисъл. Но творбата носи и друг смисъл, защото сред славяните за пръв път се появява труд, който научно и в същото време достъпно да разказва за света. И макар обясненията на книжовника да се разминават със съвременните научни схващания, представената в „Шестоднев” концепция за Бога, човека и света, носи белезите на едно универсално съзнание, приело мисията да ограмоти славянското племе. Оръжието, което светите братя дават в лицето на писмеността, вече отваря пред народите един нов кръгозор, в който човекът става наблюдател и тълкувател на природните явления.