Начало arrow Литература arrow Есета arrow Думата - това силно оръжие (есе)

Думата - това силно оръжие (есе)
Оценка: / 63
СлабОтличен 
Автор Жасмина Петрова   

 

Думи, думи, думи - целият ни живот е свързан с думите. Но имат ли те някаква стойност във времето, в което живеем. И с каква цел ги използваме?

Живеем в свят, в който ние буквално бълваме думи. Ежедневието ни е забързано, свързано с много проблеми и тревоги, общуваме помежду си, но не осъзнаваме силата на думите. Те просто излизат от нашата уста и ние ги чуваме, но не достигат до сърцата и душите ни. Обещаваме нещо, казваме, че ще го изпълним, а после не го правим. И това не е защото не искаме, защото ни мързи, а просто защото молбата не е достигнала до нас. Чули сме я, но не сме я почувствали.  

Някои ще кажат, какво значение имат думите? Нали просто ги използваме, за да комуникираме в ежедневието си? В скучния и сив свят превръщаме думите в нещо обикновено и ненужно. Те стават част от всекидневието. Не им обръщаме внимание и ги пренебрегваме. Не се спираме, не млъкваме, за да осъзнаем, че всъщност думите са много силно оръжие. Чрез тях ние можем да убеждаваме, да успокояваме, да обичаме. Но можем и да нараняваме, да унижаваме и обиждаме. 

Думите са силно оръжие, което може да предизвиква конфликти, но може и да потушава войни. Дали в миналото е било така? Дали преди думите, думите са имали по-голяма стойност за хората и за отношенията между тях? Преди думите са имали по-голямо значение. Чрез тях хората са определяли дали човекът отсреща е стойностен и отговорен, дали на него може да се разчита. В миналото е било въпрос на чест и достойнство, когато дадеш дума, т. е. когато обещаеш нещо да го изпълниш. Това е било единственият начин да спечелиш доверието и уважението на околните.  

Днес използваме думите без да ги осъзнаваме, или ги чуваме без да им обръщаме внимание. Често казваме „Обичам те!” без да го чувстваме. А в миналото хората са знаели цената на думите, осъзнавали са силата и мощта им, и са ги използвали, за да постигнат целите си.

Във времената, когато българите са се намирали под турско робство, когато техният горд български дух е бил сломен, готови да се гърчеят и да се отрекат от всичко българско, се появява книга, която пробужда гордостта, самочувствието и достойнството на един велик народ. С „История славянобългарска” се поставя началото на същинския възрожденски процес сред българите. Творбата е и първият възрожденски текст, който чрез съдържанието, композицията и идейната си насоченост се превръща в страстен зов за национално осъзнаване. Разпространявана устно сред народа, тази „историйца” на Паисий Хилендарски има огромен ефект върху хората. Защото именно чрез пламенното си слово Паисий доказва на родоотстъпниците, че българите са много по-велик народ от гърците, че ние трябва да се гордеем с това и да се борим да запазим правото за национално самосъзнание и национална гордост - задача, трудно изпълнима в условията на петстотингодишно чуждо робство. Според Паисий наред с вярата, неотменна част от националното достойнство на българина е езикът му. Той отбелязва, че на този език трябва да се създава книжнина, за да не се погубят и вярата, и народността.

Чрез „История славянобългарска” думите на Паисий достигат до сърцата на хората, за да се пробудят и да се борят за своето неотменно право да бъдат свободни. Благодарение на неговото дело, живеем с националното самосъзнание, че сме били един от най-великите народи, и че продължаваме да градим една велика история.

За съжаление днес използваме думите, за да нараняваме и обиждаме. С всеки изминал ден хората стават все по-студени и безчувствени. Но понякога нараняваме без да искаме. Когато сме затънали в проблеми, ние не усещаме как пренебрегваме другите и чрез своята студенина и безразличие ги обиждаме. Думата е оръжие, което може да засегне хората. Често болката причинена от обидните думи на любим човек е по-голяма отколкото физическата болка.

Всеки от нас е чувал приказката за дърваря и мечката и за силното приятелство между тях. Знаем и как дърварят, без да иска, обижда мечката. За него думите не целят да я наранят. Те просто изразяват мнението му, но за мечката, готова да жертва живота си за този дребен, но любим човек, тези думи означават недоверие. Думите на дърваря й причиняват повече болка, отколкото болката от дълбоката рана, която той по-късно нанася. И най-лошото, е че душевната рана не зараства, тя остава там, в сърцето и винаги кърви. Раните, причинени от думите, остават завинаги.

Това е детска приказка, която обаче важи с пълна сила за времето, в което живеем. Тя ни напомня, това което като деца винаги сме знаели, но като възрастни забравяме. Поуката от тази приказка, е че трябва да внимаваме с думите, защото чрез тях можем завинаги да отдалечим любимите хора от нас.

За съжаление обаче дори и аз наранявам любимите си същества, често казвам неща, които не чувствам, но вече е късно, защото думите са излезли от устата ми и са засегнали тези, които обичам. Например, когато сестра ми иска да ми каже нещо важно, а аз съм ядосана, тогава й отговарям: ”Не ме интересуваш!”, ”Разкарай се!”, ”Какво ми пука за теб!”. Думи, които не мисля, но вече са изречени. След известно време, осъзнавам какво съм направила и разбирам, че не съм била права. Накрая, сестра ми ми прощава, защото знае, че я обичам, а това, което съм казала, е било защото съм била ядосана.

И все пак думите могат да се използват, за да се постигне нещо добро. Освен, че могат да ни отдалечат от другите, те могат и да ни направят и по-добри, и по-мили. Защото думите са красиви. Нали ги използваме в литературата и поезията? Думите могат да ни накарат да бъдем добри, чистосърдечни и милосърдни. Те могат да напълнят сърцата ни с много щастие и любов. Думите могат да нараняват, но и да лекуват. Чрез тях можем да кажем „Обичам те!” , „Прощавам ти!” , „Моля те!”.

Когато чуя двама влюбени да си казват „Обичам те!” се усмихвам, защото виждам, че са намерили щастието един в друг, забравили са за скучния свят, за мръсните улици, за проблемите. И са им достатъчни само тези думи, за да знаят, че съществуват истински, че обичат с цялото си сърце.

Думите могат да предотвратяват конфликти и да потушават войни. Една мисъл гласи : „Има битки, които се печелят по-лесно с перо в ръка, отколкото с меч.”. В съвременното общество, когато има някакъв проблем, хората се стремят да го решат с помощта на думите, чрез преговори, а не с военни конфликти.

Пример за разрешаването на конфликтите, чрез думи е случаят с българските медици в Либия. В продължение на осем години, те бяха пленници на един режим, на една остаряла система, която не зачита човешките права. Въпреки, че през тези години, уж проблемът се решаваше чрез методите на дипломацията, в посланията на другите държави към Либия се усещаха агресията и заплахата. Това само задълбочаваше проблема и не водеше до благоприятен изход от ситуацията. Но една жена, с правилните думи, буквално победи старата система, един тоталитарен режим, който няма място в съвременния свят. За 48 часа тя успя да убеди властта, че тези хора нямат вина, че упоритостта и агресията са безсмислени. Думите й достигнаха до целия свят и постигнаха един от най-големите успехи в световната история. Седем човека, шест от които бяха осъдени на смърт, бяха освободени. Бе им върната не само свободата, но и щастието, от това да бъдат живи, както и възможността да се радват на живота с пълна сила.