Начало arrow Литература arrow Есета arrow Милосърдието – сила или слабост (есе)

Милосърдието – сила или слабост (есе)
Оценка: / 124
СлабОтличен 
Автор Жасмина Петрова   

 

Милосърдието е качество, породено от човешката способност да обича и да прощава. В синонимния речник тази добродетел съответства на думите състрадание, добросърдечност и човещина. Християнската религия я издига като първостепенна необходимост за развитието на човешкото общество и разделя човешката цивилизация на два големи дяла. През първият преобладавало варварското схващане „око за око - зъб за зъб”. Христовото учение напълно променя този начин на мислене. В основата му е заложено разбирането, че човек  не бива да отвръща на злото със зло: „Когато те ударят по едната буза, обърни и другата.”

Отваряйки портите на своите души и разкривайки чистото си сърце, за да се подаде ръка на доброто, трябва да се отхвърли всякаква злоба. Затова в милосърдието откриваме мощта на любовта. Но сваляйки всички прегради, отвореното сърце се превръща в лесна мишена и е много вероятно да бъде накърнено, но този път раната е дълбока, а болката - непоносима. В такъв случай милосърдието се превръща в слабост. Двете напълно противоречиви страни на милосърдието чертаят контурите на човешката личност.

Всички се боим да дадем тласък на сърцето си и да разкрием истинската си същност, за да не усетим тази болка, която е по-жестока от прободените в плътта хиляди кинжали, толкова непоносима, че мнозина са слагали край на своя живот. Това е раната на плачещото сърце.

Единственият начин да свалим маските си, без да останем наранени и унизени е притежаването на силен характер и висока самооценка.

Всеки иска да изглежда добре в очите на другите, естествено и в своите, за да може да се издига в обществото. Съществуват редица случаи, в които мнозина се самозабравят и започват да смятат себе си за нещо повече от останалите. Проявявайки надменност, тези хора остават слепи за болката на другите. В подобни ситуации, милосърдието не участва вече в човешките взаимоотношения. Всички сме грешни и всеки има нужда от рамо, на което да поплаче. Когато ангажираме по-малко вниманието си със собствените неволи, можем да забележим и чуждите. В такъв случай сме способни на съчувствие и на себераздаване. По този начин, се превръщаме в спътници на Христос.

Народната мъдрост гласи: „Каквото си надробиш, това ще сърбаш” и ни напомня, че ако проявяваме човещина можем да очакваме от другите същото.

Всеки е чувал вълшебната приказка „Рибарят и златната рибка” на великия руски творец А. С. Пушкин. В тази история жената на рибаря, заслепена от разкоша на дворците, златото и мрамора, прекрачва границата на доброжелателността на златната рибка и накрая остава с празни ръце. Главната причина, която води до тези трагични последици се крие в прекаленото милосърдие на нейния съпруг, който в този случай показва милосърдието като слабост.

В днешно време, две хилядолетия след раждането на Спасителя, милосърдието не е нито сила, нито слабост. То е маска и средство за извличане на изгода. Типичен пример за това е настъпилата мода да се приютяват деца по празниците или даряването на огромни суми от богатите и известните с настъпването на Коледа. По своята същност, тези постъпки са прекрасни и аз напълно ги подкрепям, но не съм съгласна, че се обръща внимание на сираците само пред прага на светлите празници. Всеобщата еуфория, която настъпва през зимните месеци, се превръща във великолепна възможност на много известни личности да подобрят имиджа си, показвайки „милосърдната” си същност.

Според мен, милосърдието е сила, понеже подтиква човешкия стремеж към съчувствие, към доброта и подпомага създаването на истински човешки взаимоотношения. С помощта на това качество ние сме способни да обичаме ближния си. Ако я нямаше любовта, нямаше да съществува и понятието „хуманизъм”. Когато се обичаме и си помагаме, по-лесно се превъзмогват трудните моменти. Милосърдието е сила на разума, който се вглежда в действителността и въпреки всичките парадокси и неведоми пътища помага на хората, подкрепя ги, заради  самите тях, прощава им, защото ги разбира, обича ги, заради тяхната истинска същност.