Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Есета arrow В „миналото” е нашето бъдеще (есе)

В „миналото” е нашето бъдеще (есе)
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Жасмина Петрова   

 

Времето е онзи период от вечността, от безкрайността, то е миговете, през които протича нашият живот, изпълнен както с радостни, така и с тъжни моменти. Тече непрестанно, няма спиране, не усеща умора. Да бъдем в този свят означава да му устоим, да преживеем всеки един момент. А един миг, понякога, ни се струва цяла вечност. За да сме вечни, означава да сме живели достойно, оставяйки след себе си следите на велико дело. Времето, което в момента протича с всеки един миг е нашето настояще. То е оградено от стените на своите неизменни спътници - миналото и бъдещето. Сидхарта Гаутама, основателят на будизма е казал преди повече от 2 500 години: „Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай се върху настоящия момент.” Но как бихме могли да забравим за отминалите дни, да не мислим за тях, като толкова много щастливи преживявания и ценни съвети са останали там - някъде назад във времето? Ако забравим миналото си, сме осъдени да го преживеем отново, защото ще допуснем същите грешки, а може би  и по-големи. Ако не размишляваме върху тежките моменти преди, няма да осъзнаем причините, които са довели до злочестите последици.

Mъдростта гласи: „Опитът е учител, който взема твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой на обучава по-добре от него.” Кой човек е мъдрец? За мен, това е този, който има достатъчно натрупан опит, преживявания, случки, които са го поставяли в неизгодни ситуации, но той ги е преодолял. Те са в миналото, довели са го до мъдростта, разкрили са му уроците на живота и той ги е осъзнал. От всяка една трудност мъдрецът е извлякъл съответната поука и затова преживените премеждия не му тежат. Защо ли? Причината е, че именно заради тях той се е докоснал до познанието. Когато човек не разбере смисъла на изпитанието, на което е бил подложен, то ще му тежи, ще го обсеби. Веригите, които влачи със себе си, са оковите на отминалите дни. Носи ги на плещите си, защото не е достатъчно силен, не е достатъчно умен да се избави от тях, променяйки себе си. Промяната, към която всеки е стреми - да достигне абсолютното съвършенство – „Робите се борят за свобода, а свободните - за съвършенство”.

Живеем в настоящето, затова важно е какъв си в момента, а не преди. Помни грешките си и се учи от тях, за постигането на по-добро бъдеще. Гениалният Шекспир е казал: „Колкото по-горчиво е миналото, толкова по-сладко е бъдещето”. Но за да е медено бъдещето, трябва да осмислим горчивото минало. Всеки прави грешки. Никой не е перфектен. Пропуските са затова - да се поучим от тях и да не ги допускаме повече. Ако не бъркахме, нямаше да разберем кое е правилно и кое - не.

Най-ранният ми спомен от отминалите Коледи е, когато бях на четири години. Братовчед ми - голямо момче на внушителните седем години ми предложи да се събудим най-рано от всички. Причината беше, че искаше да украсим коледната елха със свещички (тогава нямахме лампички) и да изненадаме родителите си. След като си свършим задачата, щяхме да погледаме един от любимите ми детски филми на Disney - „Малката русалка”. По своята същност това е доста приятна изненада и ние бяхме твърдо убедени, че ще се хареса на останалите.

След като приключихме заниманието си и се пренесохме в подводния свят на принцеса Ариел, неусетно свещичките запалиха стърчащите топчета памук на елхата и изведнъж цялото дърво пламна. Двамата едновременно подскочихме уплашени и поразени от гледката, стояхме на едно място, недоумявайки какво в действителност се случва. Секунди по-късно къщата ехтеше от пронизителните ни писъци, зовящи имената на нашите родители. Сякаш поразени от гръм, всички се събудиха, подскочиха и се втурнаха да гасят пламъците. Братовчед ми и аз стояхме отстрани омърлушени и засрамени, изпълвайки очите си със сълзи на вина. Урокът, който получих тогава и който смятам да спазвам в бъдеще бе, че не бива да си играя с огъня.

За щастие, тази нелепа случка нямаше сериозни последствия, но има и човешки грешки в миналото, които ще определят както икономическото, така и социалното развитие на една страна и най- важното – здравето на хиляди хора. Събитието, което се случи на 25 април 1986 година, определи съдбата на мнозина и нанесе невиждани дотогава щети.

Серията от грешки на операторите в командната зала на реактор 4 и липсата на комуникация  доведоха до най-тежката ядрена авария, която светът бе виждал. Последиците от избухването на Чернобил все още тровят земята и хората. 30 души загинаха тогава от взрива и огъня. Разрушеният корпус горя в продължение на десет дни, замърсявайки 142 000 кв.км в Северна Украйна, Южна Беларус и района на Брянск в Русия. Отлаганията - с 400 пъти по-висока радиоактивност, отколкото в Хирошима, прогониха над 300 000 души от домовете им. Тогавашната епидемия от рак на щитовидната жлеза сега се предава по рождение.

Днес, 22 години по-късно, радиоактивните останки от реактор 4 продължават да тлеят под т.нар. саркофаг - разпадаща се гробница от бетон и стомана, изградена набързо след инцидента, която сега заплашва да рухне, ако не се вземат спешни мерки.

Латински афоризъм гласи: „Оправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето”, но в този случай, щетите не могат да се коригират. Невъзможно е да се върнат хората, които са загинали тогава, нито да се заличат ужасяващите спомени, загнездили се в съзнанието на оцелелите. С този пример исках да представя, че има бедствия в миналото, които въпреки всичко, не могат да се поправят и ще продължават да влияят в бъдеще.

Съществува и още един тип грешки – тези, за които знаем, че са нередност, но са прекалено разпространени и е невъзможно да бъдат спрени или просто ни изкушават.

Например шоколадът. Информирани сме, че е висококалоричен, наясно сме, че е вреден и не могат да се извлекат никакви полезни вещества (освен повишаване нивото на серотонин, заради наличието на глюкоза). Разпространено е разбирането, че при прекалено честата употреба в големи количества може да причини диабет, но въпреки всичко сме неспособни да устоим на завладяващия му вкус.

Пример за недоразумение от хиляди години, за което днес се знае, че е резултат от погрешни тълкования, е скарабеят. Една от причините, поради която този торен бръмбар е бил фетишизиран е, че поради доста неточни наблюдения, египтяните са смятали, че насекомото се възпроизвеждало само. Според древните хора, то се е раждало от топчицата тор, както фениксът – от пепелта. По този начин, скарабеят станал символ на възкресението. В действителност, той не притежава тази размножителна способност, а просто снася яйцата в кълбото екскременти. Другата причина за боготворенето на Хепри (името на бога-скарабей) е оприличаването на търкалящото се кълбо тор с кръглата форма на слънцето. Това подсказвало  на тогавашните египтяни невероятната мощ на този нищожен бръмбар. Днес скарабеят  масово се продава като традиционен египетски сувенир.

 Въпреки грешките в детството, бедствията, причинени от хората и недоразуменията, пропътували хиляди години, времето безпощадно си тече и с всеки изминал момент, предишният остава в миналото. Единственото, което можем да направим е да изживеем пълноценно всеки един миг, извличайки поука от грешките и наслаждавайки се на успехите си, защото както гласи една китайска поговорка: „Загубено злато може да се намери, загубено време - никога”.