Начало arrow Литература arrow Есета arrow За или Против живеенето в чужбина (есе)

За или Против живеенето в чужбина (есе)
Оценка: / 111
СлабОтличен 
Автор Габриела Георгиева   

 

Дали да живеем в чужбина? Това е въпрос, на който лично аз се затруднявам да отговоря. И  живеенето извън страната ни, както всичко останало, си има добри и лоши страни. В момента се сещам за повече хубави неща, които ме задържат тук – приятели, родители, роден дом, всичко, което обичам е тук. Не мисля, че в тази възраст съм се срещала пряко с живота и по-точно с причините, които карат хората да емигрират, но честно казано не вярвам да ми е по-добре навън.

Лично аз съм против живеенето в чужбина, въпреки че то си има и своите добри страни, но просто не мога да си представя аз да напусна родината и да загърбя всичко, което имам и обичам.

От родното място тръгват първите ми спомени. Още не мога да забравя годините, в които аз и моите приятели играхме пред блока – карахме колело, ролери, спускахме се на пързалката на близката детска площадка. Беше толкова весело и безгрижно! Докато сега, когато сама трябва да реша какво до правя с живота си, е малко по-трудно. Сега ми се иска да върна времето назад и пак да съм дете. Но искам да играя на същата площадка, на същата улица и със същите деца, защото това е моето родно място и оттам тръгва целият ми живот.

След като навърших 7 години, тръгнах на училище. Още си спомням, колко уплашена бях, когато за първи път се изправих пред прага на моето училище. За мен това беше нещо неизвестно, но същевременно толкова вълнуващо. Не бих заменила с нищо годините, прекарани с моите съученици и не искам да си помислям, какво щях да правя, ако от малка живеех в чужбина. Затова аз съм категорично против живеенето в чужбина главно на децата. Не си представям да бъда на мястото на едно малко дете, което за пръв път стъпва в чуждо училище и учи чужда азбука. Дете, което не учи за братята Кирил и Методий, а на първа страница на неговото букварче не е поместено великото Вазово стихотворение “Аз съм българче”. А къде остава предметът “История на България” и за какво то учи по “Родинознание”? – за една чужда държава, която за съжаление то познава повече от своята собствена.

Днес някои от моите съученици правят планове да продължат обучението си в чужбина. Не мога да ги разубедя, но вярвам, че един ден ще се върнат, защото тук те оставят голяма част от себе си – приятели, семейство, дом. Вярно, не отричам, че в чужбина има доста хубави места, които могат да се видят, но не мисля, че на работещият там човек му остава време за това. Уморен от дългия работен ден, всеки гледа да се прибере вкъщи, колкото се може по-бързо и така до следващия ден, когато отново ще се изправи пред купищата работа, която сякаш няма край. А животът, той е кратък и не се знае дали утре ще се събудим. Къде остава малкото време за развлечение? Как да се забавляваме с хора, които са толкова забързани в своето ежедневие, че чак забравят да се усмихнат и да кажат “Добър ден” например. И за какво? – за да получиш по-прилична сума пари, за която дори не можеш да намериш време да изхарчиш. Струва ли си всичко това?

На този етап от живота си аз не бих отишла в чужбина, надявам се и повечето хора да останат в България, защото в днешно време гордост е не да се завърнеш с голяма сума пари от чужбина, а да останеш тук и с високо вдигната глава да кажеш, че си българин и обичаш своята родина.