Начало arrow Литература arrow Есета arrow Зная своя род и език, защото... (есе)

Зная своя род и език, защото... (есе)
Оценка: / 23
СлабОтличен 
Автор Виолета Илийкова   

 

Разхождам се из библиотеката, прокарвайки пръсти по прашните книги.  Българска литература. Неизползвана, тайнствена, съкровена, народна, стара, но наша ... и забравена. Ръцете ми докосват кориците на „История Славянобългарска”, подаряват им първото разгръщане. В другата ми ръка има чуждестранна книга, западноевропейска литература. „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо. Нейните подлепени с тиксо корици и изпокъсани от нетърпеливото разтваряне страници сурово контрастират с българската творба.От очите ми бавно се стича една сълза – топла, истинска. Тя капва върху неотваряните листи на Паисиевата История и оставя там своя белег на болка и страх.

Защо сме толкова безотговорни? Защо сме такива лицемери? Защо само си причиняваме това? Боли ме, о, колко много само ме боли! Ужасни сме. Не заслужаваме да се наричаме българи. Не заслужаваме да се славим с Аспаруховата държава.  Не заслужаваме да носим Симеоновото величие. Не заслужаваме да бъдем споменавани на толкова много исторически паметници. Не заслужаваме, защото не ценим какво имаме. Не сме научени да се гордеем с това, което толкова пъти са се опитвали да ни отнемат . Не пазим рода си, не защитаваме езика си, не славим името си.

Рода и езика дават идентичността на всеки един народ. Те са оръжието, с което се борим срещу хулителите. Те са щита, който ни предпазва от клеветите. Какво е Ахил без своите сабя и щит? Какво е Хамлет без своите ирония и сарказъм? Какво е Дон Кихот без своите вяра и добрина? Защо трябва да давам за примери чужди литературни герои, защо не използвам нашите, българските! Защото няма да знаете за кого ви говоря. Защото българите се опитваме да покажем богата обща култура, но не знаем дори собствената си история. Защото се стараем да сме едни от многото, страх ни е да бъдем себе си и да покажем на света кой е нашият народ. Те, българите – смелите, издръжливите, жертвоготовните, славните , богатите, великите,  дръзките, упоритите, непримиримите, не прекланящите глава пред ничий друг народ, не продаващи се и на най-богатия владетел, предпочитащи да умрат вместо да загубят свободата си... Ние сме те- българите, истинските.

И аз сега ви призовавам,българи – станете, не се принизявайте! Извисете своя глас, пазете своите книжа, почитайте своята история! И се гордейте! Вие сте българи!