Начало arrow Литература arrow Есета arrow За стадния инстинкт на хората (есе)

За стадния инстинкт на хората (есе)
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Виолета Илийкова   


Sheep password :

 Baa-ram-ewe,baa-ram-ewe.

To your breed, your fleece,

 your clan be true. Sheep be true. Baa-ram-ewe.

(The movie Babe, 1997)

 

Хората сме елементарни в много отношения. Например винаги имаме нужда някой да ни води. Имаме нужда да се сливаме с тълпата и да изпъкваме само в краен случай.  До тук добре. Който иска да се слива – да се слива, който иска да изпъква - да изпъква.  Хаос настава обаче когато някой от тези, които се сливат, реши да изпъкне. Някой незабележим, решил да бъде забелязан. Или по-точно, решил да прояви истинската си същност. А не да следва останалите животни в стадото и да пее песничката на водача.

Вие обаче най-вероятно  няма да се съгласите с нас. Не, на бас, че сте готови да подхванете дълъг спор да ни убедите, че – видите ли, ние грешим и всички трябва да сме еднакви, да се стремим да се харесваме на стадото и да оставим няколко души да ни ръководят. Позволете ни, моля, като добра и послушна Овчица, да се опитаме да Ви убедим в обратното.

Първият пример, който ще представим срещу Вас във въображаемия ни спор се гради на  модата.  Всеки един от нас може да се облече така, че да няма втори като него и въпреки това всеки проверява какво носят другите,за да ги копира. Това се дължи на неувереността и притеснението ни да изразим собственото си  АЗ, на което и  разчитат всички известни модни дизайнери . Те са наясно с това колко е важно да изразяваме своята индивидуалност и го правят. Всяка една  от колекциите им представя техния личен вкус,  тяхното виждане, техните предпочитания. И всяка една от колекциите им бива обявена за „единствена”, „неповторима” , „великолепна” , „неподражаема” и още хвалебствия в същия стил. А те просто налагат своето виждане по въпроса. И ние, хората, като послушни овчици, го следваме.       

Друг доста интерес пример за това как гледаме да не се различаваме от останалите, подчинявайки се на неувереността в собствеото си АЗ, се крие в един от законите на Мърфи.

„Когато някой каже нещо глупаво, изглежда като глупак. Когато пет души кажат нещо глупаво, имаме петима глупци. Когато 5000 души кажат нещо гупаво, имаме само един глупак - ти”.

През 50-те години на ХХ век Соломон Аш решил да въведе дванадесет човека в една стая, като на един от тях било обяснено, че се иска да се направи сравнителна преценка за дължината на серии от по три линии спрямо една линия стандарт. Останалите участници му били представяни същоз а доброволци, като в действителност  били подставени лица. Истинският изследван бил слаган да седне най-накрая.  В началото имало съгласие в преценката,но по даден сигнал фалшивите доброволци започнали  да гласуват за очевидно грешна линия.  Когато дошъл редът на номер дванадесет, той се поколебал, хвърлил отново поглед към лнията и присъединил гласа си към останалите. Цялата операция се повторила 12 пъти по време на теста. От 50 истински доброволци три четвърти гласували пряко собствената си преценка, като един от тях се подчинил на чуждото мнение единадесет път от общо дванадесет.  Би могло да се предположи колко добре би се вписъл той в която и да е корпорация по свой избор.

Да се сливаш с другите не е чак толова лошо. Помага  да избегнеш неприятностите, но като че ли други плюсове няма. Пък и какъв е този живот, в който нито веднъж не си поел главната роля? Не си взел собствено решение? Що за живот е, ако не живееш както само ти искаш, без да търсиш нечие удобрение!

Да изказваш мнението си  е важно. Не вярвам да има нещо по-важно от това. Не вярвам и Вие да не ме разбирате. Знам си аз, че сте съгласни с мен, просто ви е страх да го признете. Защото, ако признате, може да сгрешите и после цял живот (или поне няколко часа от него) да се чувствате виновни, че сте поели по грешната пътека. А колко лесно е само да обвиняваме някой друг за грешките си, да търсим Овена в стадото и да му се подчиняваме безропотно. И после да спим спокойно, знаейки, че станалото не е било по наша вина. 

Всъщност не е токова лошо да бъдем Овни на нашите малки стада, състоящи се от самите нас. Защото трупайки грешки, ние трупаме и житейски опит и по този начин намаляваме вероятността да сгрешим отново.

Решихме, че вече няма дапеем песничката от филма „Бейб”. ”Мислим, че вече знаем какво искаме. Или всъщност – мисля, АЗ мисля, не ние! Аз съм самостоятелен човек, който има свое мнене и не се съобразява с това на другите! Или поне не винаги. Не и когато става дума за моя живот. Защото само аз знам какво обичам,  и, като пълен егоист, смятам от днес нататък да правя точно това. Да бъда себе си до краен предел,  дори това да означава да се противопоставя на всичко, в което съм вярвала до сега.

Ще продължите ли да казате

„БЕ-Е-Е ...” ?