Начало arrow Литература arrow Есета arrow Черно море – моето, твоето, нашето (есе)

Черно море – моето, твоето, нашето (есе)
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Виолета Илийкова   

 

Бясна съм. Ругая като дърт циганин, чиято каруца се е разпаднала на няколко части и е разляла малкото останали за продан мухлясали пити сирене. Ама така ругая, че пушек се дига. ***  Не съм била в такова състояние  от както майка ми ми заяви, че ще се местим да живеем във Варна. Олеле, колко ми беше кипнало тогава само... Ще се местя, моля ви се, някъде на майната си, само за и е по-удобно на нея да работи по специалността си.Ще загубя всичките си приятели, ще се разделя с приятеля си, ще остана без моята си стая, ще съм далеч от любимата с книжарничка, а отгоре на всичко ще трябва да оставя и кучето си Тото при баба ми – в новата  къща нямало да има място за него. Айде стига бе!

Майка ми е океанолог , международен програмен координатор на Ocean Futures Society, организация, създадена от баща й, и ангажирана с опазването на Световния океан. В началото,когато бяхме в Пловдив, тя пътуваше около три пъти месечно да обикаля крайбрежието на  Черно Море и ме оставяше сам – самичка в къщи. Но скоро решила, че и е по-удобно да живее по-близо до работата си....и да ми прецаква живота.

Не ми пука заЧерно Море. Майка ми може да е океанолог, но на нея това и е работата. На мен за Черно Море не ми пука. Ама хич и изобщо даже. То ми прецака живота, развали ми приятелствата с толкова хора и  хич не ми пука какво се случва с него.

Или е по-добре да кажа, че не ми пукаше.

Та докъде бях стигнала? А, да , бясна съм. Ама мого съм бясна. На въдицата ми вместо риба се е хванал някакъв ботуш. Ботуш, представете си. БОТУШ?! В моето море?! Е тая няма да я бъде!

 Проучвания от миналата година показват, че като най-замърсени морета могат да бъдат определени Северно море (в което бяха изляти 25 хиляди барела петрол само за един месец) ,  Аралско море (където промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол, торове и пестициди)  и Азовско море (което в миналото е било населявано от разнообразни животински и растителни видове, но прекомерният риболов и замърсяването от петрол са оказали пагубно влияние върху екологичното равновесие).  В световен мащаб само 4 % от моретата не са засегнати от необмислените действията на човека. Можем да бъдем щастливи, че Черно море го няма в тази класация, но дали ако тази година се проведе същото проучване то няма да попадне в челната тройка?  По оценка на Института по биология на Южните морета към Академията на науките на Украйна в морето ни се съдържат 14 хиляди тона живак, а в биологически активния слой (от 0 до 50 м дълбочина) се намират 850 тона живачни съединения. Основен доставчик на живак в Черно море е река Дунав – годишно внася около 40 тона от отровата. За информация относно останалите интересни съединения, които могат да се срещнат из водите ни, по-добре прегледайте Менделеевата таблица. Естествено, състоянието на отровите, е непостоянно през годините. И зависи преди всичко от развитието на туризма, икономиката, политиката, екологичната култура  на черноморските страни и най-вече от желанието им да помогнат.

Все пак нека не забравяме, че Черно море не е като Северно или Азовско, то има идеалните природни дадености за развитието на туризъм.  Неговите плажове са просторни, с превъзходен пясък, водата му не е много солена, лятото ни е продължително и топло. Единственият недостатък са множестовто нефтени петна, заради които можем да го оприличим на шахматна дъска. А дали ще позволим на икономиката да каже „Мат” , или ще оставим последния ход на туризма  - как ще свърши тази война трябва да решим ние. При това бързо, нямаме много време, природата вече започна да си отмъщава.

Всички урагани, бури, земетресения, наводнения и други бедствия са ответният удар на природата, която се опитва да ни накара да прекратим разрушителното си въздействие върху нея. Има една детска приказка, която разказва за малко момченце, което искало да си отгледа голямо цвете. И старателно го поливало всеки ден, наторявало го, разкопавало почвата. Цветето растяло – голямо, красиво, цъфнало. Един ден майката на момченцето накрала детето си да изпие чаша чай от орехи, за да спре кашлицата му. Детето мирно поело чашата и когато доволната майка излезнала от стаята, то я изсипало в саксията на цветето.  На другия ден кашлицата на малкото се била засилила, майката притеснена удвоила дозата орехи в чая, а детето продължило да хвърля врелия чай в саксията на цветето си... Скоро растението, вече увяхнало, се оказало на боклука, а момчето, със силно развит бронхит, се озовало в болницата...

И сега идва ред да си зададем въпроса кое е полезно за самите нас, как искаме да свърши тази война и как да се измъкнем от порочния кръг, в който сме попаднали. Аз смятам да започна още сега.  Извинете ме, излизам за малко. Отивам до Организацията за черноморско икономическо сътрудничество  да им покажа прокъсания ботуш, който незнайно как се оказа на въдицата ми.