Начало arrow Литература arrow Дюроа – карикатура на романтичния любовник (ЛИС)

Дюроа – карикатура на романтичния любовник (ЛИС)
Оценка: / 37
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

 

Романът „Бел Ами” отразява много точно обществения живот във Франция през седемдесетте и осемдесетте години на деветнадесети век, когато се ражда идеята за обществена реализация и просперитет посредством любовни похождения. Носител на тези нови, нестандартни възгледи се явява чаровният кариерист – Жорж Дюроа.

Авторът представя умелия господин Дюроа като алчен, подъл и целеустремен човек, който притежава интересна индивидуалност и чар – магнит за жените. Служи си добре с думите и заблуждава с лекота дамите, използвайки ги като инструмент за задоволяване на своите желания и постигане на целите си. Образът му е изтъкан от привидна романтичност и прикрита безскрупулност. Стремежът му към материално благополучие и високопоставеност го превръщат в част от утайката на обществото, в карикатура на романтичния любовник.

Озовал се в Париж Дюроа попада в град с множество изкушения, с красиви жени, богати мъже и фалшиви човешки взаимоотношения. А той е в ролята на неизвестен пътник, който трябва да реши кой път да избере. Дали да се лиши от бирата за сметка на скромната вечеря, или да бъде част от посредственото елитно  съсловие на богаташите. Героят не страда от скрупули, не е способен на мъчителни колебания и не познава угризенията на съвестта, затова стремително се отправя към социалния връх, без да подбира средствата, защото в това житейско състезание всичко е позволено, а победител в него излиза егоистът, хитрецът, измамникът.

Пътуването на Мопасановия герой се осъществява във вертикална посока – от мизерията към разкоша, от бедната квартира към луксозния дом, от самотата към красивите и разглезени парижанки. Ето защо Дюроа умело преценява своите ходове и търси сигурни начини за внедряване в аристокрацията. Първият човек, който подава ръка на Жорж и му вдъхва кураж да изпълни поставените цели е неговият стар приятел – господин Форестие. Журналист в не особено популярния, но близък до правителствените среди вестник „La vie française”, Форестие възлага на жена си Мадлен да напише първата статия на Дюроа, благодарение на която „звездата” на Жорж изгрява сред висшето общество. Веднъж попаднал във вихрушката на порочната аристокрация, бившият вахмистър решава да се задържи там независимо какво ще му струва.

Гледайки охолния живот на Форестие, Валтер, Ларош-Матийо, Жорж Дюроа започва да изпитва огромна злоба към всички преуспели и неистово желание да ги опозори и да им отнеме жените, дъщерите, постовете и богатствата. Първата му жертва се оказва госпожа дьо Марел. Богата, бохемски устроена и красива, дамата проявява емоционална незаинтересованост към съпруга си, и това привлича вниманието на лъскателя. Възползвайки се от природните си дадености и липсата на морал, който поне малко да го смути, Жорж веднага замисля планове за спечелването на младата жена . Разрушава нравствената й устойчивост, съблазнява я, обладава я и когато успява да я омае й натрапва всичките си ежедневни разходи и вноските за квартирата. Успоредно с това продължава с флиртовете си и следващата му жертва се оказва не коя да е , а самата – Мадлен Форестие -жената на най- добрия му приятел.

Надарена с умението да бъде разумна, пресметлива и словесна, всъщност тя използва цинично красотата си, като я продава за информация или подчинява с нея мъже, които да я легитимират в публичното пространство. В този смисъл е лишена от чувственост завоевателка на пари и престиж, която много добре съумява да научи Жорж на основните маниери и трикове, необходими му като бъдещ пленител на женските сърца. Имайки живо доказателство за успех в обществото посредством „езика на тялото” , героят затвърждава изначалните си намерения и планове. Напълно се доверява на своя чар и тръгва да покорява върховете на парижкото общество. Възползва се от болестта на приятеля си и прави предложение за брак на Мадлен, което е съпроводено с пищна сватба и нов охолен дом. Добил известна сигурност и освободен от всякакви колебания Жорж продължава напред с хищническа самоувереност. Статиите, написани от неговата съпруга, но подписани от самия него, го правят известен и влиятелен в политическите среди. Хитростта и фалшивата му галантност успяват да заслепят съпругата му и тя поделя богатствата си с него. Едновременно с това Жорж мисли, че е било по-добре да се ожени за дъщерята на Валтер и ловко преследва майка й, амбициран от вида й на богата, но непорочна жена. Знаейки за любовните й проблеми, Дюроа успява да събуди женската й природа и да я направи своя любовница. Лъскае я непрекъснато и успява да я превърне в мирна послушница. Много скоро обаче се отегчава и става груб и безцеремонен  към влюбената г-жа Валтер. Насочва вниманието си към изначалния обект на неговите желания – невинната Сюзън.   Едно от нещата, които осъзнава обаче е, че той е женен и това се явява сериозна пречка за връзката му с младото момиче, ето защо решава да обвини съпругата си в изневяра и да се отърве безпроблемно от нея. Използвайки подлост и машинации постига целта си и много скоро се вижда като свободен мъж. Натрупал достатъчно опит, получил знатно име и богатство, чаровният любовник оплита в „ неотразимата мрежа на своята нежност” наследницата на Валтер, отвлича я и принуждава родителите й да дадат съгласието за женитбата им.  

Постигнал желаното без никакви трудности героят продължава да живее порочно и да манипулира останалите. Успява да се издигне в обществото и да достигне тъй желаното депутатско място, но в същото време си остава един негодник и продажник – жалка карикатура на романтичния любовник, защото реално той се среща с романтичното само когато си поставя маската на умел прелъстител. В останалото време проспериращият провинциалист е прост поредният безскрупулен егоист, получил име и богатства на чужд гръб. Освен че е лишен от изключителност и романтичност, необходими на всеки мъж, за да е истински добър любовник, той е лишен и от състрадание. Душата му е обзета от алчни мисли и на моменти поведението му е умопомрачено. Позволява си да набие и изгони една дама сама защото му казва истината в очите : „Мислиш, че не зная как си откраднал от Мадлен половината наследство на Водрек? Мислиш, че не зная как си спал със Сюзън, за да я принудиш да се омъжи за тебе?...О, колко хитър и опасен си ти! … Какъв подлец си ти!”.

Истината събужда инстинктите за самосъхранение на Дюроа и той наистина прекрачва позволените му граници. Присвоява си правата на съдник и наказва г-жа Марел според собствените си възгледи. Загърбва напълно фигурата на романтичния любовник и нежен прелъстител и показва първичното в себе си. Преживял толкова много връзки и похождения, той не успява да научи най-важното а именно,че човек се оценява не по вида и лъжливите приказки, а по душевността и чувствеността. Само с едно свое действие Жорж разбива образа на заклет романтик и се превръща в едно жалко подобие на желан и харесван от жените мъж.

Действията на героя са изцяло под влияние на стремежа към успех, който е сведен до задоволяване на жаждата за охолен живот и удоволствия. Борейки се за обществен подем, Жорж успява да събуди единствено насмешка и неодобрение у читателя.