Начало arrow Литература arrow Есета arrow Думата – това страшно оръжие (есе)

Думата – това страшно оръжие (есе)
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Невелина Александрова   

 

Поредицата “Светът на Диска” на Тери Пратчет се отличава от множеството фентъзи книги, заливащи пазара в наши дни, с оригиналността на героите и с особения си стил. Един от главните образи е Есме Вохронрав, по-известна като Баба. Основният й занаят е вещерство или по-точно привилегиите, които й носи островърхата черна шапка. Защото всички дървета знаят, че мине ли тя през гората, за тяхно добро е да не й се изпречват на пътя. Главното хоби на тази забележителна жена (освен всяването на страхопочитание) е главознанието. Най-точното определение е разходка из хорските глави. Есме Вихронрав е възрастна, висока, слаба, без особена физическа сила. И въпреки това никой не смее да спори с нея. Защото знае, че ще загуби. Защото тя владее изкуството на думите.

Няма по-удобна способност. Възможността да внушаваш на другите своите мисли, да ги караш да изпълняват твоите желания, без да прибягваш до насилие, граничи със свръхестествени способности. Да, думата е страшно оръжие. Най-страшното. В случая на Баба действа дори срещу вампири (ако ви се наложи). Абстрахирайки се от леко странните творения на Тери Пратчет, свидетелства за мощта на словото съществуват и в народната мъдрост – “Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя.”

Всеки има своята слабост. Колкото и да я прикрива и колкото и силен да изглежда в ежедневието, все някога среща човек, който узнава за нея. Като малко копче, което, натиснато нарочно или по погрешка, води до абсолютно разрушение. Наскоро ми се случи. Съвсем случайно в един чат, личност, която за пръв път срещам, успя за да ме изкара от кожата ми. Почвата под краката ми рухна. Сигурна съм, че не това е била целта. След това ми се извинява безкрайно и все още си пишем от време на време, но аз никога няма да забравя какво ми причини.

Хората се страхуват от физическата болка, защото ги кара да се чувстват уязвими. Повярвайте, през живота си не се бях чувствала така безпомощна. Думите ме нараниха безкрайно, както нищо друго дотогава. А аз не съм живяла върху пухени възглавници. Ако решите да си отмъщавате на някого, не се занимавайте с тъмни улички. Най-малкото ще оставите доказателства, а това никак не е разумно. Много повече ще постигнете в словесен двубой. Резултатите може да са разрушителни за загубилия, а, реално погледнато, никой не го е и докосвал.

Логичен е въпросът защо думата е нещо толкова ужасяващо? Какво превръща няколко звука в назъбено острие, самонасочващо се към сърцето на противника? Човешката душа е неприкосновена. Съзнателно е скрита дълбоко, за да не може да бъде докосната от материалното. Защото тя е вечна, а всичко друго гние. Естествено е да бъде уязвима само за нещо също толкова безплътно и същевременно безсмъртно. Но трябва да се направи разграничение. Тук не става въпрос за хвърчащи фрази, които, веднъж изказани, сякаш на момента се изпаряват. Не, това не са Думи, а просто дрънканици. Истинската сила на словата се проявява, когато те идват отвътре, когато са целенасочени, а в повечето случаи и добре наточени.

Не, не обиди. Те изразяват липса на въображение и способност за самоконтрол. Премерената реч, деликатността, спокойният, но леден, тон правят думите режещи и пронизващи. Тази техника е любима и на госпожа Вихронрав. Чрез нея успява да накара дори Смърт да размисли (все пак е вещица, а те имат малко по-различна представа за понятието “парти по пижами”). Не е нужно да се крещи. Защо да повишаваме тон, когато е възможно да си пазим гласните струни за по-спешни случаи? Погрешна е представа, че, колкото по-груби са думите и колкото по-високо са изказани, толкова ефектът ще е по-драматичен. Маймуните-викари прекарват живота си във висене от клон на клон и, както подсказва и името, викат. Може и много смислени неща да казват, ама като никой не им разбира...

Дипломацията е една от най-деликатните области що се отнася до човешкото общуване. Без много шум, но постигайки целта си, владеещите изкуството й доказват за пореден път, че думите са сила. На правилното място, казани с подходящия тон, те местят планини. Какво по-страшно от това? Оръжие, толкова могъщо, че ако не се борави с него с изключително внимание и усет, то може да доведе до избухването на Трета Световна Война. Какво по-плашещо от това? Както би казала Баба, аз туй няма да го търпя и толкоз!