Начало arrow Литература arrow Есета arrow Една детска усмивка (есе)

Една детска усмивка (есе)
Оценка: / 18
СлабОтличен 
Автор Михаела Стоименова   

 

Страх! Болка!Топлина!Светлина и после......

 

......Когато отвори очи малкото момиченце,не знаеше къде се намира,нито дали е жива или не.Спомняше си само изгарящата болка,която усети,когато падна.

 

Успя да стане,огледа се и видя,че светът е станал ужасно тъмен.Тръгна по една пътека в парка,без да знае накъде отива,просто вървеше и оглеждаше всичко на около.Странно беше,не чуваше песните на птичките и смеха на децата.

 

Какво е станало със светът???

 

Защо децата неискаха да си играят с нея?Дали я виждаха изобщо?

 

Продължаваше да върви....без цел....без посока.Неусетно денят премина в нощ,нощта пак в ден.За нея нямаше разлика,защото всичко беше тъмно и студено.Започна да наблюдава хората наоколо и се почувства ужасно самотна и уплашена. Къде ли беше майка й в този момент?!?

 

Какво беше станало със светът???

 

 Всичко което  виждаше бяха мрачни,тъжни  и умислени хора,никой не се усмихваше!Вървеше между тях,а те не я забелязваха и не разбираха,колко много я боли,не чуваха плачът й!Всички бързаха на някъде,не се забелязваха един друг.Пропускаха хубавите слънчеви дни и не виждаха нищо красиво,не чуваха дори песните на децата си!Убиваха се,мразеха се,сякъш всичко човешко се беше изпарило!!!

 

Защо не ценяха ЖИВОТА???

 

Защо подминаваха ЩАСТИЕТО???

 

Сигурно незнаеха колко е страшно да си умрял!

 

.......

 

И тогава в един хубав слънчев ден,вървейки по същата онази пътека,от където беше тръгнала преди,видя нещо....нещо "странно":Двама души прегърнати и вгледани един в друг,усмихнати,сияещи от Щастие!

В този момент тя най-накрая се усмихна,усети в душата си приятна топлина и....чак сега забеляза ,че на гърба си има криле!!!