Начало arrow Литература arrow Есета arrow "Удавници" или .. (есе)

"Удавници" или .. (есе)
Оценка: / 26
СлабОтличен 
Автор Жана Попова   

 

Вечност и тленност. Вода и суша. Човешко и нечовешко. Градивност и разпад. Тези антоними стоят в човешката душевност още от нейното начало, те са нашето вчера, днес и утре. Те са двуликото ни Аз. Те са непрекъсващият ни път по космическата спирала на духовното ни развитие и на човешкия ни катарзис.

Животът  на всеки човек преминава под знака на вечната борба, която води  със самия  себе си. Духовното и нравственото му битие е един океан от сблъсъци, отстоявания, крахове и надмогвания – перипетии, които го мотивират да търси и да идентифицира себе си. Да се самоосмисля като демиург на собствената си духовна съдба. Вселенската съдба – океан.

Но какво всъщност представлява духовният  океан? Жаждата за живот, стремежът за развитие и  отстояването  на нашите принципи и ценностната система, която цял живот изграждаме?  Не е ли това нашият Ноев ковчег, нашето човешко спасение, нашата възможност да сътворим един по-добър свят?  Ще поемем ли риска да се гмурнем в необятните пространства на духовния океан, или ще останем на сушата, страхувайки се от безпределността и непознатото? Оценяваме ли кой е верният и искреният човешки избор? Разбираме ли какво е за нас Сушата?    Да, Сушата!  Нима тя не е  символът на деградацията, отчаянието и предателствата, които извършваме към самите себе си и към другите?  Нима Тя не е до болка познатата баналност да се самоповтаряш и да се превърнеш в безчувствен и безлик удавник?  Все вечни въпроси, върху които Йордан Радичков ни дава възможност да разсъждаваме и да прецизираме себе си ;  които ни провокират да направим своя избор : дали да се удавим в океана, или да се превърнем в удавници на сушата. 

Трудни въпроси и още по-трудни отговори, които ни отвеждат към вечната битка в човешката душа между доброто и    злото, между страха и смелостта, между доблестта да останеш себе си и подлостта да се превърнеш в мимикрия.

Сивото ежедневие поглъща човешките мечти и разрушава нашите идеали,  като ни тласка към брега на лицемерието, отчаянието и погубването на собствените ни принципи. Сушата е в очакване да погълне останките от нашата доблест и искреност и да приветства самоунищожението, което сме допуснали. Тя ще ни хване в безпогрешния си капан на саморазруха,  страх и двуличие и със своите  коварни  методи ще довърши унищожението, което ние самите сме започнали.   Но дали е възможно  да избягаме от нейното коварство и да се противопоставим на неземната сила, която ни тласка към собственото ни погубване?  Можем. Ще плуваме. Ще се гмурнем в океана от живот и достойнство и с гордост ще отстояваме собствените си идеали и добродетели.  Този океан има бурни вълни, които са маскирани под формата на сериозни и ежедневни премеждия. Но всеки човек притежава силно оръжие срещу тях и то е вярата в доброто,  неутолимата жажда за живот и искреността на   нашите ценности. Всеки човек е длъжен да плува в борбата за отстояване на самия себе си и да не погубва собствените си идеали и мечти. Неговата смелост и желанието за живот ще му бъдат като спасителен пояс, който ще е изграден от воля, амбиция и добронамереност. Той няма да има нужда да вижда брега на сушата, който представлява фалша и душевната разруха на неговото съществуване. Отстояването на човешките традиции и добродетели ще осигуряват смелост и воля срещу бурните удари на живота.

Осъзнаването на  нашите ценности, създаването на собствени идеали и трудната борба за човешката душевност ще изградят отново Ноевия ковчег. Какво ще представлява той? Какво ще се съдържа в него? Той ще притежава съвкупността от нашите добродетели, ценностите, които изповядваме,  и силната ни вяра в доброто и   във всичко човешко. Той ще съдържа надеждата за живот, щедростта ни към околните и добродетелта в човешките ценности. Ноевият ковчег ще се носи плавно над океана от вяра и надежда и ще се отдалечава от сушата, която е изградена от страх,  обезличаване и самоунищожение. За да оплоди тази суша и да я превърне в място, където хората ще бъдат човеци, животът ще носи удовлетворение.

Ноевият ковчег  е защита на човешкото добро и доблестта в нашите вярвания. Той съдържа осъзнатата роля на човека в съвременното развитие на живота. Ноевият ковчег съхранява в себе си човешките добродетели и насочва човека към тежката и отговорна роля на месия. Чрез хармонията между  смелост, вяра и честност той защитава човешката душевност и предпазва всичко  човешко от злоба и ненавист, от сушата на сетивата.  Благодарение на Ноевия ковчег човекът преоткрива ролята си на месия и осъзнава своето място в океана на живота. Самият човек е месия и  сам контролира създаването на доброто в неговата душевност.   Той самият определя победителя от вечната битка на живота. Той е месията, в когото се съдържа оксиморонът между океана и сушата. Човекът съдържа в себе си и доброто,  и лошото и сам създава ценностите  си и избира  къде иска да бъде. В дълбоките води на океана, преодолявайки житейските удари  чрез своята ловкост, смелост и силния дух, който притежава. Или да стои на сушата, която е обсебена от лукавие, страх и деградация на всичко светло и човешко.

Океан и суша. Сила и слабост. Добро и зло. Това е оксиморон, който съществува във всеки от нас. Ние сами предопределяме изхода на тази вечна дилема. Всеки един от нас е месия на нашето време и сам определя ценностите, които ще изповядва. Човекът е господар на душата си и сам избира къде е по – добре да се удави –  в океана или на сушата.  Кое е по-добре да избере – да бъде или да не бъде? В името на Живота.