Начало arrow Литература arrow Есета arrow 130 години памет и признателност (есе)

130 години памет и признателност (есе)
Оценка: / 17
СлабОтличен 
Автор Жана Попова   

 

На 3 март 2008 година се навършват 130 години от Руско – турската война. Това е  война, която завинаги променя историята на славния български род и заради която са се борили нашите прадеди. Тези прадеди  са водили тежки битки за съхраняване на националната ни идентичност и единствената им опора е бил непреклонният български дух, който са притежавали и  който е  заслужавал свобода и независимост.

В днешното динамично ежедневие малко хора си спомнят за героичните подвизи на войниците във  войната  и за признателността и уважението, което им дължим. Чрез  нашето признание и почитание възкръсват техните дела и се съживява силата на националната ни единност  и сплотеност,  която те са изграждали години наред под робството на друговерците. Техните подвизи и храбростта, която са проявявали , огряват  като многобройни звезди  нашия  път  към национална единност и признателност. Нашето почитание поддържа живи времената на безгранична смелост,  силния порив на българските корени и огромната надежда за по- добро и светло бъдеще. Отбелязваме годишнина от петвековно робство, през което сме успели да съхраним вярата и традициите в себе си и не сме забравили древния си произход и славните си предци.  Почитаме  неуморния дух на българите, вечната ни борбеност и стремеж към свобода, както и паметта на силните и храбри войници, които са се борили за нашата независимост.

Тази годишнина е поклон не само пред войниците, които са жертвали живота си в името на нашата свобода. Тя е признание на целия български народ за неземната сила на гордия ни  дух, който ни е вдъхвал сили и надежда и никога не се е предавал.

 Чрез отбелязването на тази годишнина ние почитаме паметта на българите, които през петвековното робство са вярвали в своите права и са водили тежки битки за народната свобода и обединение. Те са успели да съхранят чистата вяра в думата ’’  българско  ’’  и  да запазят надеждата за по- добри времена. Нашата земя е напоена с тяхната буйна кръв, с техните  искрени сълзи. Техните мъки са нашата пътеводна светлина, а героичните им подвизи събуждат у нас страхопочитание и уважение  и ни крепят по пътя към националното ни съхранение и единност.  Почитайте! Почитайте и признавайте безвъзмездните страдания на нашите прадеди и надеждата, която те са ни завещали. Надеждата, че ще се борим за нашите права, че ще отстояваме позициите си и ще запазим чисто и неопетнено всичко българско. Тяхната вяра в нас струи от всяко късче земя, техните неписани завети греят в душите  ни и  приканват към признание, почитание и уважение.  Навършват се 130 години от тяхната смърт и от гордото завещание, което са ни оставили. Поклон пред храбрите им  дела, безграничните им страдания и силната им вяра в бъдещето и във всичко българско!