Живот (есе)
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Автор Даниел Босилков   

 

Живот като на кино-така се казваше някаде, но в момента не мога да се сетя. Но за нас хората какво всъщност е живота. Позволих си да направя едно допитване до пуберите (14-16г.) мойте връстници. За по-малко от процент живота е дар, а за другите... най-често срещаният отговор бе „Я не ме занимавай с глупости”. Няма да крия, че до преди една година мнението ми за живота бе както на онези 99 %. Да, но след една преживяна загуба - всичко се промени. Осъзнах, че живота наистина е дар, дар който не бива да се отхвърля с лека ръка. Ще кажете, че кой го отхвърля. На практика никой-поне не пряко. Ще спомена само някой фактори, чрез който си съкратяваме и без това късия живот: пушене, пиене, дрогиране, аборти (при някой де) и много много други. Но не ми се иска да започна да обсъждам тези наболели за човечеството теми. След загубата бях многократно посъветван да се консултирам с психолог. Направих го и наистина ми помогна. Там установих няколко неща: едно от най-важните неща бе, това че въпреки загубата, трябва да се продължава напред, да се търси утеха. Но като казвам утеха нямам предвид в тези материалните, гореспоменати неща. Ще кажете какво тогава? Да и с право,но аз ще ви отговоря-духовните. Тези неща, който не са временни, който могът да се пазят тук в сърцето – завинаги. Нека ви дам прост пример-една снимка на близък дори и изгубена, изгорена (загуба на метериалното), ти винаги може да я пазиш там - в сърцето си (това е духовното). Друго немаловажно, е че всяка болка отминава. Знаете от физиката - на всяко действие съответства противодеиствие. Така и тук всичко отминава,идва новото начало, но... но споменът остава. Остава крепителят. Всеки ще изживее своята голяма болкаи дори да не е открил утеха, прочети т истраннико това и открий това от което имаш нужда - душевен покой. За финал на тази изповед бих искал да се знае, че аз съм вярващ. Това, което ми дава вярата е опора. Защо? Защото в библията се казва, че дори човек да не отиде отраз в рая, то той минава през „чистилището”. Затова аз намирам успокоение почти във всичко. Така направете и вие.