Начало arrow Литература arrow Есета arrow Земя за обич (есе)

Земя за обич (есе)
Оценка: / 13
СлабОтличен 
Автор Радина Радева   

„И розите нежно ухаят

и Тунджа си бавно тече,

здравей Павел баня любима, любима

здравей мое родно градче ...”

 

Това е част от песен, посветена на моето родно, красиво розоухаещо градче - Павел баня. То е разположено в центъра на Розовата долина, намираща се между Стара планина и Средна гора. Недалеч от него се намират известните исторически паметници - връх „ Шипка”, връх „Бузлуджа” и „Шипченският манастир”. Градчето е известно със своите минерални извори и с удоволствие се посещава от хиляди туристи.Хората се отдават на почивка сред красината природа между Стара планина и Средна гора, край басейните, в заведенията,които предлагат много добро обслужване.Доволна съм, че съм родена и живея точно тук в Павел баня -моята земя за обич, неповторимото за мен градче.

 Това кътче, където съм израстнала и „първо мляко” засукала е моето най-голямо богатство. Павел баня има много древна и интересна история. Още през турско робство минералните извори са били използвани за лечебни цели, но по много примитивен начин. Около тях не е имало селище, а голяма дъбова гора. На 1-2 км. е било разположено турското село - Лъджалий. Преместването на тогавашното население е станало на деня на Свети Павел – 30 юни 1887 година, а също и от благодарност към руският княз Павел, нарекли новото село Павел. Едва след Освобождението се създава като ново селище - Павел баня. Названието „баня” идва от минералните извори, на мястото на които днес се издига балнеолечебен център. Гордея се, че в Павел баня са живели исторически личности, като - Цанко Комитата, най-младият участник в четата на Христо Ботев, Тодор Мазаров - известен оперен певец. Със своята древна история, моето родно кътче, ме кара да се чувствам горда, че съм българка.

Тази година,моята земя,която обичам, чества 130 години от създаването на селище върху нея. През тези години народната памет е запазила редица обичаи, останали от миналото. Едни от най-характерните са коледуването и кукерските игри. В навечерието на Бъдни вечер, коледарите огласят с песни и музика улиците и домовете на Павел баня. През месец февруари или март кукерите играят със своите оргинални костюми и със звъна на хлопките си пропъждат злите духове и пречистват домовете на павелбанци от житейските лошотии. С удоволствие разказвам на непознати и приятели, за „Празника на розата и минералната вода”, който се провежда през месец юни. На него се избира „Царица Роза” и „Цар на минерелната вода”, а празничното настроение се засилва от песните и танците на любимия на всички танцов ансамбъл „Детелини”. Гордея се, че и аз участвам в този прекрасен състав, с който прославяме Павел баня и България в страната и чужбина.

Красивият облик на моята родна земя се допълва от красотата и уханието на маслодайните рози. Все още съм ученичка и уча в едно от най-старите училища в общината. Изпитвам гордост, особено в празнични дни, когато пристъпвайки в двора на СОУ „ Христо Ботев”, погледът ми среща паметника на Христо Ботев, изваян от склуптура Иван Топалов от село Търничене. Мисля си: „ Та колко училища в България могат да се гордеят с паметници на достойни българи?!”

Днес моето градче, се развива успешно и неуморно гради бъдещето си. Строят се нови хотели, заведения и то все повече придобива европейски вид.

Когато порастна, бих дала всичко от себе си, за да направя своя град, още по-красив и привлекателен. Радвам се, че моята „земя за обич” след няколко години, ще бъде развит европейски град и курорт, който винаги ще обичам и ще нося в сърцето и душата си. И ще накарам тази 130 годишна земя да я заобичат и уважават поколения българи ( а защо не и чужденци?!)