Начало arrow Литература arrow Есета arrow Дяволът не съществува, той е измислица (есе)

Дяволът не съществува, той е измислица (есе)
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Ния Ташкова   

Дяволът съществува. Ние дотолкова сме свикнали с него, че вече дори не го забелязваме. Той не е оня страшен Дявол, за който се разказва в литературата. Може да се каже, че е еволюирал и се е превърнал в едно безобидно същество. Дори е придобил човешки облик. Все още се уточнява полът му, но това е без значение за съвременните хора. Неговата история е съвсем обикновена.

     

Един ден на Дявола му омръзнало да се мотае из Ада и решил да се качи на Горната земя. Не бил го правил от 200 години. Много му било интересно дали човеците са се променили.

     

Поразходил се Дяволът в центъра на Варна, поогледал се и искрено се удивил. Бре, че лъскави витрини, скъпи ресторанти, луксозни хотели и бутици. А народът се разхожда на тълпи и пилее пари за боклуци. Дяволът, понеже е много хитър - най-хитрия, веднага забелязал, че една и съща блузка в един магазин струва 20 лв., в друг - 35, а в трети - 70 лв. А жените въобще не забелязват измамата и ги купуват. Да - жените не са поумнели.

     

Излязъл на улицата и като истински Дявол решил да пресече на червено. За негов ужас на червено преминали един пъпчив тийнейджър и бабичка. Тъкмо светнал зелен светофар и се чул адски трясък. На пешеходната пътека лежала окървавена жена. Дяволът съвсем се шашнал. Не успял да се съвземе от преживяния стрес, видял как мъж с качулка стреля в главата на друг мъж в скъпа кола. Дяволът окончателно се вкиснал. Поискал да открие поне малко справедливост и се запътил към съда. Какво било учудването му като установил, че съдията държи под катедрата си пълна чанта с валута. Това определено не била заплатата му. Омерзен, най-накрая той решил да прескочи до болницата и да види как все пак някой спасява човешките същества. Колко тъжно! Докторите действали на принципа на естествения отбор - който оцелее, оцелее! Не им плащали достатъчно.

     

Дяволът се разхождал цял следобед. Видял лъжливи просяци, смели мургави джебчийки. На свечеряване дългокраки хубавици стопирали по централните улици. Ставало му все по-скучно и по-скучно.

    

Решил да прочете пресата. По лицето го ударили заглавия за войни, корупция, убийства, кражби, болести. Дяволът бил изключително отегчен. Не бил идвал на Горната земя цели 200 години и ето, че нищо не се било променило. Напротив, хората били станали по-лоши, защото били по-умни.

      

И изведнъж Дяволът прозрял - нали можел да вижда в бъдещето - Адът си имал десети кръг. И този кръг бил по-страшен от неговите девет, защото душите в него били живи.

Той бил съкрушен. Нямало никакъв смисъл да се връща в своя Ад. Дяволът се разплакал с големи, черни, дяволски сълзи, влязъл в една аптека и си купил антидепресант.