Начало arrow Литература arrow Есета arrow Моралният избор на човека (есе)

Моралният избор на човека (есе)
Оценка: / 52
СлабОтличен 
Автор Даниела Милева   


            Откъде започва моралът?Къде са неговите граници?Божествена или човешка е природата на моралните ценности? Дали човек мойе и дали трябва да променя ценностите си?

            Имало е времена, в които силата,безстрашието и доблеста са били основни добродетели.Но после идва друго време, висши ценности стават куртоазната учтивост и изтънченото поведение. След него идва епоха, в която уважението и спреведливостта са главни ценности. Оказва се, че цялата история на човеа стажа история на човешкия избор и на човешките ценности съхранени в него.

Тука обаче несъмнено идва ред на различието на обществата. Всеки един от нас е уникален и неповторим. Изграждаме собствена индивидуалност и личностни черти. Ако опитаме да надникнем в мислите на всеки един човек ще открием страхотно многообразие.По целия свят индивидите от човешкия вид създават групи с общи правила, йерархични организаций, основаващи се на статус,присъждат почести и признания. Взети заедно, повечето универсални поведения определят човешката ни природа както и човешкото ни дълголетие.

            Изследователски проекти на университета “Иейл” и Калифорнийският университет, включващи 7000 души от община Аламида, щата Калифорния, САЩ, както и на техни колеги от изследователски проект на университета в Мичиган (САЩ), който изследва 2700 души в продължение на 14 години, стигнали до едно и също заключение – дълголетието на човек до голяма степен зависи от неговия морал.

Изследователите изучавали връзката между степента на смъртност и взаимовръзката на човек с обществото и открили, че човек, който е оптимистичен и помага на другите, и живее в хармония с другите, може да очаква много по-дълга продължителност на живот. Изследването показало, че това е особено вярно за мъжете.

От друга страна, степента на смъртност сред хора, които таят лоши намерения към другите, нараняват ги за собствена изгода, или хора, с които е трудно да се общува, е 1.5 до 2 пъти по-високо от нормалното. Изследователите открили, че този феномен се среща при всички раси, различни нива на доходи, хора с различна ниво на физическа издръжливост и най-различен начин на живот. Изглежда, че отделянето на внимание на моралността и култивацията не е само фундаментален принцип за хората, но също и важна основа за постигане на добро здраве.

            Този пример още повече доказва, че историята на човека е в неговия избор и в неговите ценности. Начинът на живот на всеки човек е постоянният му избор, неговото "или - или". Така, посредством постоянното търсене на правилния път, той се измъква от едно противоречие и навлиза в друго, прави един избор и веднага след това е поставен на друг.

            Ако човек спре да избира, той би спрял пълноценния си начин на живот. Всеки направен избор е доказателство на живот, за целеустременност. Но тук възниква проблемът за ненавременното направения избор. Понякога е нужно време за да се направи подходящия избор, но понякога това време продължава толкова дълго, че решението се взима от друг. Така в мисленето и в търсенето на вярната посока,човек губи много.

            Светът се променя постоянно и докато индивидът стои пред теб поредния кръстопът, посока за решение на проблема може да се променят с всяка изминала минута или дори секунда. Когато човек пропусне да направи своя избор той губи сам себе си, защото оставя на друг да реши вместо него. Така се губи смисъла на този момент от живота на този човек, който мислейки как да постъпи и бездеиствайки, пропилява шанса си.

            Изборът е пълноценнен когато се прави на време и на място. Но направеният ненавременно избор проваля и променя пътя на избиращия. И все пак по - добре е да изберем грешния път, отколкото да бездействаме. Бездействието е качество, присъщо на безволевия човек, на "паразит", живеещ на гърба на другия, неспособен да се справи сам.

            "Най –напред вложи ценности в нещата,

       за да запази себе си – най- напред той създаде

       смисъл на нещата, човешки смисъл!

       Затова той се нарича “човек” – сиреч: оценител.”

       Фридрих Ницше

      

       Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните. Неговият бит и природа го карат да взема многобройни решения, да решава нестандартни проблеми, да търси изход в безизходни ситуации. Но в крайна сметка не това го прави уникален, защото и животните търсят храна, измъкват се от преследвача си и т.н. И макар тези действия да са напълно инстиктивни, те съществуват. Това, което истински отделя животното от човека, е разума, а най- висшата задача на разума е да търси смисъла. Докато животното се пита “Как?” и “Къде?” човек вече започва да си задава въпроси като “Защо”, “Вярно ли е това?” и т.н. Най- сложната задача пред всички философи е да вникнат в смисъла на даден проблем, на дадена ситуация, или на човешкия живот.

       В трета част на труда си “Човек в търсене на смисъла” Виктор Франкъл говори за смислите и ценностите, що е смисъл и що е ценност, до колко те са уникални и до колко са универсални. Той насочва погледа си към няколко основни момента, а именно, че смисълът е “относителен дотолкова, доколкото той се отнася до конкретен човек”, че “…няма такова нещо като универсален смисъл на живота....”, че ценностите са “смисли, които се отнасят по- скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникални ситуации”, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл” и накрая, “Всяка ситуация има само един смисъл – нейният истински смисъл.” Оттук можем да извлечем и формулираме някои основни тези, които цялата трета част защитава. И тъй като моето мнение се доближава максимално до тези тези, смятам да изложа паралелно мнението на Франкъл и съответно моито разсъждения по въпроса.

       На първо място, що е смисъл? Според речника, смисъл е “разумна цел....значение”. За Франкъл, определението “нищо друго освен реактивни образувания и механизми на защита” не е достатъчно добро. Нещо повече, той почти напълно го отрича, представяйки смисълът като нещо уникално, необходимо и постоянно, нещо, което “ по скоро може да се намери, отколкото да се придаде, по- скоро да се открие, отколкото да се измисли”. Може би най- точното определение би било “цел на разума, значение, нещо, което постоянно от гледна точка на съдателя му и твръде относително от гледна точка на тези, които го търсят”.

       Франкъл говори за това, че смисълът не е относителен, а “има... уникални смисли...”, “всяка ситуация има само един смисъл”, “...аз бих предпочел да говоря за уникалността... на смислите”. Единственото нещо, което може да бъде сметнато за относително е, че отделните хора извличат различен смисъл от отделната ситуация. Смисълът и, обаче, е един. Ето например, аз смятам, че Франкъл има някакви тези, и разсъждавам върху тях. Възможно е, обаче, те да са били ралични, и всеки един друг човек да си ги интерпретира по различен начин. Друг отличен пример за това е и Дон Кихот, герой от едноименното произведение на Серванетес. За всяка една ситуация той има обяснение, което се различава тотално от истинския и смисъл. Освен това, психологията на хората в различните епохи е различна (което отбелязва и Франкъл – “смисълът се мени от един ден към друг”) Хората е предишните епохи са вярвали на това, което четат в книгите, и са виждали някакъв смисъл у тях, а за днешният читател това е дори смешно, защото човек днес осъзнава, че това, което чете, много рядко е дейстивтелно случило се. С други думи, от всяка една ситуация различните хора могат да извлекат различни смисли в зависимост от своята психология, от времето, в което живеят, но тя самата има един уникален смисъл.

       Ценностите. Те са това, което дава на човек стимул да живее, което определя пътя му в живота. Както споменава и Франкъл, “Притежаването на ценности прави по- леко за човека търсенето на смисъл”. Те “се отнасят по скоро до положението на човека изобщо, отколкото до уникалните ситуации”. Те карат човек да взема някакви решения, а решенията са всъщност разрешения на морални проблеми. И все пак “...ценностен порядък... не освобождава човека от взимане на решения”, а точно обратното – той става по- отговорен, стреми се да изпълни целите си и да постъпва според ценностите си. Ценностите напътсват човек, и вярната, истинската и иделната ценностна система може да доведе човек до смисъла.

     

            "Единственото  абсолютно "или - или" което съществува е изборът между добро и зло"(Сьорен Киркегор), но всяко собствено "или" на първо място никога не означава избор между добро и зло, то е само един от многото избори, посредством които се избират доброто и злото, или биват изключени. Главна роля играе моралът на човека и поради това личното "или - или" е етическа. Затова не е важен резултатът от избора, дори и не става дума и за самия избор, а за готовността той да бъде направен и да се поемат последствията след него, положителни или отрицателни. Човек е човек, защото е готов да избира, готов да поема отговорност, готов да живее.

            Пречките, които възникват, за да попречат на субекта да избере са много - бездейсвие, несигурност, безразличие, неувереност, безхарактерност, страх и така нататък. Защо човек се страхува да избира?Заради възможната грешка и за да не стане смешен в очите на другите?Но когато човек избира, той избира сам себе си, приема себе си като такъв и оттук нататък е готов да приеме другите такива каквито са. По този начин човек не става по - различен от преди, но става сам себе си, показва истинското си "Аз", не играе роля, не се вглежда в очите на другите за да види как изглежда.

            И ако човек успее да открие сам себе си, то тогава временните поражения няма да го спират, той ще продължава напред, избирайки всеки ден, но запазил себе си  вътре дълбоко в него.