Начало arrow Литература arrow Есета arrow Български институции VS гражданите

Български институции VS гражданите
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Елица Венцеславова   

 

    Ето го този дългоочакван момент на относително спокойствие, в който сядам и започвам да пиша... Не само защото това есе трябва да го предам утре, а и заради... въпросите, които „преливат” в главата ми. Е, на някои от тях вече сама съм си отговорила. Останалите може би никой няма да успее да ми изясни.

     Да си поговорим за проблемите. Всеки има проблеми. Но когато кажем реплика от рода на „нямам това и това...искам това и това...” ние говорим за личните си проблеми. Аз искам да обсъдим т.нар. „обществени”. Тези между институциите и гражданите, в частност- българските.

     Все по-често, когато говорим за развитието и усъвършенстването на институциите, се споменават думи като "неподреденост", "хаос", "непредсказуемост", "нелинейност" и "непериодичност". Обикновено те се свързват с понятия от модерната и сравнително късно появила се Теория на Хаоса, но всъщност става въпрос за неспособността на човешките индивиди да съществуват в хармония, без да се избиват взаимно и да търсят лична изгода, мъчейки се да я извличат от всичко, което ги заобикаля- като започнем от увеличаване на цената на бонбоните „Лукче”, до незаконни сливания на големи корпорации.

     Днес в България повечето институции(с риск да кажа ВСИЧКИ), са корумпирани. На кратко за корупцията:  „Корупция” в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно, поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийствои отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени. Корупцията съществува, както при политическите, така и при административните длъжности и може да бъде дребна и едра, организирана или неорганизирана. Макар че корупцията често улеснява криминални деяния, като трафик на наркотици, пране на пари или проституция, тя не се ограничава до тях и често е свързана с дейности, които сами по себе си са законни. А условията за развитието на корупцията са: концентрация на власт у хора, които не са пряко отговорни пред обществото, което е честа практика при недемократичните режими ; липса на прозрачност при решенията на правителството; големи по размер обществени средства, използвани за даден проект ; наличие на затворени клики и мрежи от "наши хора" ; слабо правораздаване; ограничена свобода на словото или на печата ; нископлатени държавни служители ; апатична, незаинтересована или наивна общественост.

     Е, изглежда, че покриваме почти всички точки. Изглежда, че в България корупцията не само я има, а и тя расте,развива се... направо разцъфва. Корупция в здравеопазването- за всеки е голяма радост да се сблъсква с корумпираните лекари. Принципно вярвам в медиците които се грижат за здравето ни и носят титлата лекар,но напоследък титлата придобива друг смисъл- търговец.

     Корупция в образованието.Кога най-после ще започнем да говорим за корупцията в системата на образованието? Всеизвестна истина е,че за да започнеш работа като учител трябва да си "спуснат" от инспектор, да си личен роднина на директор или да си платиш. Започвам да вярвам, че особено прорицателни са били хората, които са забелязали, че няма такова нещо като зелен кон и умен учител-(това важи за назначените през последните години). Ами учениците, които пълнят класните стаи? Напоследък се забелязва приема на ученици, чиито родители са спонсори или важни личности. След това дечицата на същите тези родители получават стипендии, бележници, в които не се нанасят оценки цяла година(през която индивидът е болен от съмнителна болест, която възпрепятства посещаването на часове, но не пречи на посещаването на дискотеки и барове) и прочие.

     И така кой е глупакът? Този, който яде баницата или този, който му я дава? Дали има и други като него?

     Цял град ,всички негови институции-кмет,кметство,отдела за незаконно строителство, РДНКС, Районна Прокуратура,ОП,АП, Пожарна,Съд ,Полиция, се подчиняват сляпо на мръсните пари. Има случаи с документи, които в една правова държава не биха се написали, камо ли подписали и подпечатани; фалшифициране на дипломи и т.н. „А медиите?”- наивно ще попиташ ти. „Медиите нали никога не лъжат?”. На медии не вярвам защото и те семейство хранят. Излиза, че всички са „навързани като свински черва”. Пак в търсене на отговор на въпроса „Как да стане?”но вече убедена, че ... спасение по единично няма.

     Реших да пиша ,без факти , имена , дати и т.н..  Не очаквам нищо, но си помисих –някой  може да се трогне... Ха!... Скъпи „будители” направо по въпроса- Каква е цената на една ваша УМНА мисъл? Колко струва мълчанието ? И колко дълго ще мълчим за пари. Не се ли наядохте??

     Институциите спъват ли правата ни? Права?...Едва една пета от българите знаят какви са правата им в случай на дискриминация. В останалите страни от ЕС хората, запознати с правата си, са с 11% повече. В България е голям броят и на тези, които са отговорили с “не знам” – 12%, което е четири пъти повече от средното в Европа. Може би причината е, че българите имат доверие на властта.

     Виждаш ли, в условията на демокрация –  при, макар и привидното, зачитане на правата на всеки гражданин и на свободата на словото –  съвестното изпълнение на задълженията, служебни или обществени, не стига. Нужно е също познаването на правата и отстояването на собствените позиции. Да се разчита, че някой ще уважава безкрайно някой друг, когато това е в явен конфликт със собствения му интерес-печалба, ми се струва наивно. Друго е обаче отношението към човек, който познава добре правата си, знае колко струва, какво желае и ... приблизително как да го постигне. Затова не е случайно, че икономическият елит, чрез политиците, се старае с всички сили да създава неграмотни, но много добре специализирани труженици. Така, с покорно стадо овчици, се управлява много по-лесно и не е нужно да се съобразяваш с ерудирани подчинени. Все още повечето от сънародниците ни се заблуждават, че на запад някой се грижи за благоденствието и достойнството на масите, когато трябва сами да си помогнем...

     Война срещу невежеството? за повечето от съгражданите ни четенето не е любимо занимание. Страшно е, че последните поколения(включае и това, на което принадлежа аз), са крайно незаинтересовани. Компютърните игри навлизат и изместват старите, прашни книжки, които нашите родители така старателно са събирали години наред, с надеждата, че един ден любимите им неуки дечица ще имат желанието да ги прочетат. Затова смятам, че толерирането на невежество е едно от най-страшните престъпления.

     Същите тези български институции определят цената на енергийната независимост. Закопаването на една малка, но прогресираща, икономика под тежестта на непоносим външен дълг е известен и широко прилаган метод за „укротяване” и вкарването й под контрол на ... „когото трябва”. Механизмът е жесток и безотказен. Двете условия за успешно екзекутиране на икономиката ни са:  Консултантът, изпълнителят и инвеститорът на проекта са в комбина  ;  Родните управници са некомпетентни и продажни. Следователно най-важният въпрос, на който дружината от поръчители, изпълнители и инвеститори, трябва да отговори задължително, ясно и на висок глас пред целия български народ е: „Ами ако сметките относно цената на парите (т.е. лихвите) и относно икономическия растеж на България, в следствие на инвестицията, се окажат грешни, какво ще правим? Кой ще поеме отговорността и ще плаща 4-те милиарда с лихвите?” Сякаш чувам дебелашкия им смях: „Ти, бе мой човек. Ти и децата ти, и внуците ти. Но не се притеснявай много, ние финансовите разчети така и няма да ти ги представим.”

     Забелязвам с радост че все по-често в българското Интернет пространство се водят полемики за това защо България е толкова зле. "Защо сме толкова зле?" в какъв смисъл? Въпросът зададен така няма смисъл. Няма смисъл!. Ако се запитаме "защо хората в България не могат да си позволят повече от 3 чифта обувки?" това вече е смислен въпрос. Корупцията в България наистина спира развитието й, плюс, че ни излиза лошо име. „Когато корупцията се изкорени, България ще се оправи!” или „Новото управление ще ни оправи!”. Истината е, че нито някой, нито нещо ще оправят България! България ще трябва да я оправяме ние, за да не хленчим след време, че България все още я съсипват.  Думи, думи, празни приказки и никакво действие. На маса всички българи са родолюбци, а после- всеки по къщите си и отново нахлузват хомота и смирено „пасат” тревицата, която им дават управляващите.

     Сега, в изблик на отчаяние се чуват реплики като: “когато нещата потръгнат (от само себе си!)”, “абе, то ще се оправи положението”, “докато се промени ситуацията” и … ей такива неопределени безсмислици. На никой не му стиска да поеме отговорността, да каже АЗ или НИЕ. Дори я няма вече вярата, или поне беглата надежда, в ония (американците, примерно) дето могат да ни оправят! Значи, или ще се оправи положението или …И л и... ?!? Прав е нашенецът (с псевдоним Паисий Хилендарски) да пише във Интернет форума на вестник “Дневник”, по повод коментари на статията “Милион младежи смятали да напуснат страната”:  “Какво става във всъщност - умните бягат, четат "Дневник" и коментират "аз обичам България, ама ще се върна когато се оправят нещата" Абе, неразумни юроде! Абе, как ще се оправят нещата, като теб те няма, бе, мама му стара?! Като те няма да кажеш: "Аз съм българин и си търся правата". Кои ще ни оправи, като плащаш данъци на Буш, като даваш пари за пластмасови US домати и живееш в собствено доволство?!!? ….”

     На тази страна и трябват млади (и не чак толкова млади), свестни, знаещи и можещи хора. Подчертавам “свестни” защото с многото си специалисти по източване на фирми, по приватизация с цел разпродажба, по финансови операции за източване на ДДС, по изнудване, рекет и “охрана”… България го е докарала до това дередже. Нужни са й свестни и силни хора които да докажат че, освен престъплението и наглостта, съществуват и други начини (чрез труд, банално…) да постигнеш едно достойно съществуване. 

     И така, крайно разочаровани от институциите, българите се изнасят. Не че навън ще ни приемат по-добре...На къде сте тръгнали 22.000 българчета ?!? Една лястовичка пролет не прави! Не правят пролет и 100 лястовички! Но двайсет и двете хиляди, които всяка година си “взимат чуковете” и заминават (повечето за да “мият чинии”!?!) в някоя далечна страна, да! Тазгодишните 22.000, плюс миналогодишните 22.000 и онези 22.000 които мислят за догодина, да! Но защо тогава събират багажи вместо да действат, да критикуват, да псуват, да рушат и да градят Българията такава каквато им харесва? Най-вероятно по същите причини поради които 53% от целокупният български народ не ще гласува, ако изборите бяха сега: безверие, отчаяние и бедност...

Интересното е че когато говорим че “са я съсипали” все нещо и някого имаме в предвид: комунизмът, „мръсните комунисти”, анархията, системата, разбойниците, корупцията, …. Дори някои казват имена: “Луканов съсипа България!”, ”Костов разпродаде България!”, “Чорни купи България!”, … . Като стане приказка за нещо градивно и позитивно или “кой ще я оправи България”, … до преди време : “Царят! Царят ще ни оправи!”.

     „Верваш” ли на фантастични обещания? „Верваш” ли, че с влизането в Европейския съюз, например, ще се отвори “рога на изобилието”?! Верваш ли?! … Вервай, избирателю, на полу-образован полу-българин и неговата свита от наивни недоносчета - не непременно некадърни. Повярвали и те, милите, на царските обещания (или и “младите” са знаели от самото начало че стават слуги не на царя, а на разбойниците които го финансираха, и които сега се радват на щедрата възвращаемост на капиталите си? Още по-зле!).

  Ако още ти останало макар и мъничко желание да вярваш в някого, вярвай в човек които е доказал с дела а не с приказки че е способен и принципен (та кой от нас не познава такива хора?!), но спри да му вярваш в момента в който ти обещае цветущо бъдеще в кратки срокове, защото това са лъжи! Това са опашати ЛЪЖИ! Още повече не му вярвай ако отиде с кебапчета и някой друг лев при … циганите. Така ще преодолееш тази твоя ужасна слабост - в отчаянието си да вярваш в лесни обещания. Това е и твоята вина за това твое положение!!! 

В това си отчаяние ти вярваш че “на запад” всичко е розово...“И все пак, ти си там …” – казваме ние, които сме ТУК, някак си смирено. „М-м-м-м-м-м, да. Тук съм, но не минава ден в който да не мисля за България. Ден в който да не ме заболи за майка и татко, за сестра ми. Ден в който да не се поинтересувам “… абе джанъм, какво става, оправят ли се нещата?” и все същия отговор: Ъ, ъ! Не…! 

“Поне не гладуваш, приятелче, и имаш обувки на краката си и зимата ти е топло!” – го прекъсваме. Това е вярно. Да, сит обут и на топло преследваш благополучието, което е … все на хоризонта.  Хоризонта, към който всички се стремим. И в сремежа си да го достигнем тъпчем всичко по пътя си. И остава само океана от завист и алчност, който ние самите създадохме, и в който ще се удави нашият „прекрасен” свят.