Начало arrow Литература arrow Есета arrow Хубаво ли е да си различен (есе)

Хубаво ли е да си различен (есе)
Оценка: / 68
СлабОтличен 
Автор Елица Венцеславова   


„Под репеите в градината на стар чифлик се излюпили патенца. Всички били малки, жълтички и пухкави, освен последното... Другите обитатели на птичия двор постоянно му се подигравали защото било различно от останалите патенца. Нещо повече- кокошките, гъските, пуйките, дори собствените му братя и сестри го кълвели, скубели, блъскали. Накрая патенцето не издържало и прехвръкнало стобора...

....В този момент до брега дотичали две деца.

-Вижте, дошъл е нов лебед!- завикали те.- Той е най- красивият от всички!”

                                                                                                            (Х. К. Андерсен)

 

Всички сме чували за приказката „Грозното патенце”, което било различно. И заради това, че не е като другите, било отхвърлено. В нашия „приветлив” свят също няма място за различни. Ако не се вписваш в масата ти лепват етикет „аутсайдер”, „хахо”, „откачалка”, „зубрач” и т.н. Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят е трудно-трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на странен тип, който не е като „клонингите” по улиците, и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не  намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват.

„Различни” обикновено наричаме хората, които по някакъв начин са странни. Наричаме странен мъжът, който се облича смешно, жената,която си говори сама, детето, което върши нещо непонятно за нас. А в действителност за тях ние сме странните. Поглеждайки нещата от друг ъгъл различните сме ние, защото не можем да разберем техния светоглед и начин на мислене. Различните биват отритнати от обществото...смятани за луди,ексцентрици и как ли не ги наричат още. Защо? Защото те не влизат в модела, защото те не са по мярка...хората се страхуват от всичко различно от познатото...и се опитват да го уеднаквят или убият.Защото да убиеш различното означава то да изчезне и да престане да бъде такова...а това може да стане, като бъде отделен от обществото и заклеймен с клеймото "различен". Различни са половете, музиката, дрехите, сексуалната ориентация, етносите, когато открито се противопоставяш на общото мълчание, когато всички обръщат глава наляво, а ти поглеждаш надясно...И тогава се превръщаш в „различния”...А всъщност другите са различни. И то защото са „еднакви”...Те живеят по един определен начин и не се отклоняват от това. Затова смятат за странен човека, който се опълчва на нашето сиво еднообразие и съумява до някаква степен да запази индивидуалността си, която го прави уникален.

Творчетсвото е един добър начин на изява на неговата индивидуалност. Но колкото по-различен е човек от обществото, в което живее, толкова по-трудно му е да възприеме неговите норми на поведение. А колкото повече им се подчинява, толкова повече губи индивидуалността си в личен план. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. Откажеш ли се от борбата започва приспособяването към обществото и неговите стереотипи. Макар всеки човек да има своя индивидуалност, той носи в себе си културата на обществото, в което живее, неговата ценностна система и модели на поведение. За да си различен, трябва да си различен винаги, както в частния, така и в обществения живот, да отстояваш принципите си и да не позволяваш обществото да ти налага своите възгледи.

Има една книга "Джон Ливингстън Чайката".Там се разказва за една различна чайка(книгата е метафорична,разбира се),която е различна понеже иска да лети по-високо и по-бързо и стремежите й не съвпадат с тези на "масовката".Та тя е "изритана"от ятото си, защото не е хубаво да си различен. По неписано правило "различните"(и не става въпрос толкова за облекло,пиърсинги и татоси,колкото за нещо друго, което е вътре в нас,не толкова повърхностно) биват изолирани,отритнати и неразбрани. А което хората не разбират предпочитат да зачеркнат и заличат.
В случая с въпросната чайка, тя успява да полети въпреки всичко. Но успява ли всеки "различен" да полети и не подрязват ли хората крилете му твърде рано?

 

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.
..............................................

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
.................................................
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

                                                                                                               
Борис Христов

 

Често „различните” са самотници. Самотният човек е непромененият. За да бъдеш в една част на някакво общество трябва да спазваш принципи,задръжки и да имаш еднкви моралнни ценности със събеседника си.Самотният човек е различният.Така става неразбран и достатъчно измъчен от самотата...Според мен да си различен не е риск, а съдба. А самотата идва едва когато започнем да размишляваме върху това колко сме различни. Е, лошо ли е да не си като другите? Великите хора са били различни. Айнщайн е бил различен, но това не му е попречило да бъде гениален. „Различните” не са странни. Просто „еднаквите” нямат очи да видят техния свят, нито уши да чуят истината. Не притежават нужните сетива, затова не ги разбират и никога няма да бъдат като тях.

Да си различен не винаги означава да си отритнат от обществото. Тъй като думата „различен” е доста разтегливо понятие, тук можем да кажем, че различен = уникален. Ако попитате някой, който е „различен”, според „еднаквите”, той ще ви сподели:” Аз и целият ми живот..осеян с много злобни нападки от тесногърди комплексари,които просто завиждат, че не могат и никога няма да бъдат това, което съм аз. Това, което съм успял да постигна, защото не съм като тях…”

„Искам да си представите, че живеете на планета, където всички страдат от кожно заболяване. Целите им тела са покрити с инфектирани рани, които при допир причиняват неописуема болка... Представете си, че един ден става чудо. Събуждате се с напълно здрава кожа. Няма и следи от раните... Можете ли да си представите какво е да имаш здрава кожа в свят, в който всички страдат от кожно заболяване?...”(из „Четирите споразумения”, Дон Мигел Руис).  Оказва се, че да си различен означава да имаш качеството да градиш свое собствено и идентично мнение, да не се влияеш от предразсъдъци и най-важното-да знаеш кой си и какво трябва да постигнеш. Естествено доста по-трудно е да си „различен”, отколкото да си част от „стадото”. Защото това значи да имаш нещо, което другите нямат. Естествено, че е нужно да си различен. Според Бърнард Шоу "Светът съществува и се развива единствено благодарение на нестандартните хора.” Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно не са нищо важно – има ги само, защото ги има и останалите. Такива хора си намират идоли- някой на който да приличат, да подражават. Те не могат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат.

Лесно ми тече мисълта, защото отчасти и аз се чувствам различна. С тази разлика, че съм намерила и други като мен, та се е оформило малко „различно” стадо. Случи ми се веднъж, докато си вървях кротко по улицата, весела вътрешно, като за погребение- външно, една баба мина покрай мен. И естествено учудването ми бързо прерастна в шок, когато тя се спря, огледа ме критично отгоре до долу, като се спря на шантавата ми прическа, коженият шлифер и войнишата мешка, и като заключение зацъка презрително с език и ме подмина. Това си е- различните не се приемат от всички. Не виждам нищо лошо в това да не си като другите, повече от щастлива съм, че не слушам чалгата на родните ни фолк певици.

В света, в който живеем, оцеляват само уникалните хора. Но хората стават все по- еднотипни, и все повече заприличват един на друг. Губят своята идентичност. Стават част от цялото. А би трябвало да се опитат да се отделят от това цяло и да направят живота си по-различен. Защото да си различен означава да направиш нещо по начин, който не е общоприет,а нов и уникален. Казват, че животът е като сцената. А ние, хората, сме актьори-излизаме на нея и играем ролите си. И никоя роля не може да се повтаря. Но сякаш днес живеем във време, в което хората стават все по-еднакви. Точно затова „веселият” ни свят е толкова „пъстър”, толкова „разнообразен”. А вместо щастливи и лъчезарни хора, виждаш по улиците клонирани „овце” с кисели физиономии, които те бутат, настъпват и псуват в автобусите, на гарата, в магазина.

Тъй като не мога да разглеждам „различните” само от хубавата страна, ще засегна пак старата и хиляди пъти предъвквана тема за нашите обични събратя ромите. Те са различни, нали? Ще кажеш: „Е, добре де, нали досега ми говори, че различните били уникални!”. Да, циганите са уникални. Не знам друг толкова популярен етнос. Толкова крадлив, подъл, хитър, некъпан и т.н. Всъщност „цигани” е събирателно название на няколко близки етнически групи, основно разпространени в Южна Европа, Балканите и Югозападна Азия, и в части на Латинска Америка и някои южни щати на САЩ. Смята се, че са с произход от Индия или Иран. Някога номади, сега са в по-голямата си част уседнали. Така наречените „роми” станаха много нагли. Не стига че се чуствам имигрантка в собствената си държава,ами и вече трябва да гледам да не засегна някой „черен брат” , че да не вземе да ме осъди. В същото време си взимат помощите хората, не плащат ток, вода и други екстри. А за българина...? Е, ние явно май вече и права нямаме. Възможно е циганите и тях да са задигнали. Естествено на политиците са им по-изгодни циганите. Защото тях можеш да ги купиш с едно кебапче и една боза.

Сега другата доста известна тема за чалгата. Мнозина тук ще ме оплюят за съжаление, но така и така съм почнала вече... Какво е чалгата? Безпредметно кълчене и гюбеци, силиконови попдиви, нагримирани до такава степен, че можеш да им направиш отливка от лицето. Чалгата е музика за масата. Музика за „овчиците”, с еднообразното „овче” ежедневие. Напоследък в родната ни държавица стана много модерно куцо, кьораво, сакато да пропява чалга. А критериите за попфолк изпълнителките- да имаш прилична доза силикон, да си що годе хубавка(макар че май напоследък вече не е задължително) и да имаш талант, колкото повечето кандидати от Music idol, които си тръгнаха без прословутото розово листче, оставяйки журито в несвяст от зашеметяващото си изпълнение. Общо взето все хубави неща покрай чалгата. А като кажеш, че слушаш heavy metal, всичките ти съученички те гледат на кръв и си мислят „Тая пък... Акъл има ли? К`во всъщност е т`ва, дет преди малко го каза? Хеви нещо си...? Животно ли е т`ва?”, и така продължават да си те гледат с недоумение и известна доза съжаление, заради „странното” ти предпочитание за музика и облекло.

"Светът съществува и се развива единствено благодарение на нестандартните хора" (Бърнард Шоу). Себедоказването, убеждаването на другите, че да си различен не е наказуемо, а прекрасно, не е за слабия и никога няма да бъде... Да бъдеш различен - безспорно това е сила, но сила, изискваща способността да забележиш света извън догматa. Да си различен означава :

-да си прескочил ограниченото мислене
-да си пречупил нормите
-да си строшил предразсъдъците
-да си преминал другата страна на ежедневието - там, където са останали истинските неща и да харесаш себе си точно такъв
-да предизвикваш удивление
-да бъдеш над дребнавите неща
-да не те разбират, но да те уважават
-да тръгнеш без посока, но да я намериш с много, упорити стъпки напред
и да вървиш извън монотонните релси на живота.

Цената? Цената е битка. Битката с "еднаквите". Битката с живота, битката със самотата.. битка, която обикновено печелиш, ако знаеш собствената си цена... Като се замислиш сега- пука ли ти вече дали си различен? Голяма работа, че другите не те приемали. Или предпочиташ да си част от „стадото”?...