Начало arrow Литература arrow Есета arrow Когато една лъжа свършва, не означава, че започва истината (есе)

Когато една лъжа свършва, не означава, че започва истината (есе)
Оценка: / 18
СлабОтличен 
Автор Елица Венцеславова   


На бойното поле на живота съм, но не ме интересува войната между хората. Лъжата и лицемерието им не могат да ме достигнат.
И какво, за Бога, може да ми се случи? Страхът се страхува от страха. Мене не ме е страх…
Свалям маската. Тя не може да скрие нито лъжата, нито истината. Тя само прави най-явното невидимо за скрилия се зад нея, а маскираните виждат САМО маски. Каква драма, когато можеш просто да БЪДЕШ…
Искането и не искането танцуват безсмислен танц. На искането не му стиска и преминава в не искане. Не искането изгаря в искане. Каква драма, когато можеш просто да ИМАШ…
А тези странници, които пътуват и търсят Истината някъде много далече? А е достатъчно просто да спрат и да се вслушат и вгледат.
Чудя се, възможно ли е да е толкова просто и ясно?
Не, вече не се чудя. Само ме боли за другите.

                                                                                                        Васил Йорданов

 

Истината и лъжата вървят ръка за ръка. В едната винаги има доза горчивина, а в другата- винаги мъничко разочарование, от това, че втората не е първата. Може би заради тях двете вече не знаем кои сме, забравили сме що е морал, човешки взаимоотношения, значението на ценностите ни сякаш се е изпарило и…оставаме празни и бездушни. Истина. Лъжа. Коя от тях е по-виновна е въпрос на гледна точка.

Според философията истина е това, което отразява обективната реалност, т.е това, което нашите сетива приемат за истина. Но тъй като те не са обективни за действителността, то следва, че тази същата реалност е лъжа.

Истината в нашия свят е просто поток от информация, който на различни места показва различните стойности на еднакви неща. Това наричаме относителност. Хората не са наясно със зависимостите в нашия свят и затова им е трудно да казват истината. С други думи отново всичко опира до гледни точки:

Аз всъщност не лъжа...

Моите думи не са черни и катранени...

Моите пътища не минават, не засичат истината.

Аз просто рисувам света както бих искала да изглежда - и това не е лъжа, защото той така съществува в мен.

                                                                                                    Ина Герджикова

 

В живота на човек трябва да влезе Истината, за да може един ден той да носи “короната”, украсена от всички добродетели.Човек преди всичко трябва да бъде честен със себе си.Проблемът на болшинството от нас е, че нашият разум, език и постъпки не са съгласувани. Оттам изхождат проблемите с това да си вярваме и съответно- лъжата.

Изкривена истина. Лъжа. Благородна лъжа. Излиза, че разликата м/у тях е просто една тънка нишка…с дебелината на косъм дори? Вариант, в който истината и лъжата се преплитат? Кой може да определи дали “конструктивната лъжа е по-добра от горчивата истина” ? С течение на годините хората  сякаш за поизкривили значението на думата “истина”. Като че ли тя е станала доста по-пластична от преди.

А и всъщност - какво е лъжата? Да подреждаш неща, които не са се случили, в несъществуващо време, на измислено място и в ред, който ти си измисляш. Глупаво, нали? Нещата обикновено са изключително прости - или е така, или не е така! А и рано или късно всичко излиза наяве и тогава е два пъти по-лошо!

Изглежда, че фалшивите клюки също се причисляват към лъжата. Клюки във вестниците, списанията, м/у хората, докато пазаруваме. И стигам до въпроса “Ще бъде ли скучен светът без лъжа? Не мисля. В повечето случаи истините са достатъчно солени, за да ни разнообразяват живота.

А сега- кратък извод за лъжите като цяло:

Най-голямата полза от лъжата - дава ни краткотраен комфорт.

Най-малката вреда от лъжата - дълго време се чувстваме гузни от нея.

А какво ще кажем за хората, привърженици съответно на истината или лъжата. Съществува ли такъв човек, който страда от чест­ността и правдивостта и търси щастие в лъжата и вероломството? Мисля, че това е 90% от населението на земята. Премълчаването и лъжата са за страхливи същества, които избират лесния за тях път. Не за да предпазят другия, а само и единствено себе си. А за изричане на една истина, много често- горчива, се изисква смелост.  Смелост да кажеш една истина на всички останали, които са слепи за нея и не я приемат. Може би за някои е по-добре просто да живеят в заблуда…

Една от предпоставките да се развива цивилизацията на нашата планета Земя е условието истината да присъства у всеки индивид. Но как да стане това, като честните хора се броят на пръсти. Поради “ненормалния” ни начин на живот, това малцинство, въпреки че е праволинейно, е различно от масата и затова се смята за неадекватно. Хората, които са живели смело с истината са убивани мъчително, отхвърляни от обществото, заточвани, сами отделяли се, като отшелници, а в съвременния свят- изпращани в лудници. Факторът истинност – честност не е достатъчен, за да може цивилизацията да се развива правилно. Сами си помислете кога и колко ще бъдат човеците, които да притежават всички нужни качества, за да заработи колелото на Земята в положителна посока. Ще ми се да съм оптимист, но реалността ме прави песимист.