Начало arrow Литература arrow Есета arrow Възможен ли е съвършен свят (есе)

Възможен ли е съвършен свят (есе)
Оценка: / 86
СлабОтличен 
Автор Ния Ташкова   

Не! Светът не може да бъде съвършен! Това го разбрах още преди да се родя, когато чух първата голяма и страшна лъжа за себе си. Преглеждайки майка ми на видеозон, един мастит доцент й каза, че съм момче. Абе кой им дава дипломи на тия доктори? Лъжат народа още в утробата, та се късат. Не стига, че я излъгаха за пола ми и обидиха целия женски род, ами я накараха и насила да ме роди по-рано от уреченото време. За сетен път медиците доказаха, че не ги бива в математиката и майка ми едва не умря заради грешни изчисления.

     

Когато ме видя и установи пола ми, любимата ми майчица не бе никак разочарована. Напротив! Прослави Бога и ме кръсти на двете баби, защото сметна, че никой мъж не може да даде името си на такова прелестно създание. Тя все още ми повтаря, че ме обича най-много на света, дори и когато ме бие с пухчето за прах.

    

Независимо от лъжовното ми и насилствено идване на този свят, аз не се озлобих. Бях миролюбиво бебе, на което ксенофобията и расизма са напълно чужди. Докато майка ми береше душа, вързана на системи, аз бях изолирана в отделна стая. Компания ми правеха мургави бебета, чиито майки обаче редовно идваха да ги хранят. Бурно протестирах срещу тая въпиюща несправедливост- да се прилагат диети в кърмаческа възраст. Намериха ми млечна майка-руса, синеока музикантка. От нея съм наследила изискания си вкус към музиката. Слава богу нещата се развиха благоприятно-майка ми оцеля, въпреки намесата на докторите.

     

Прибрахме се в къщи и там се занизаха щастливите дни на моето детство, когато светът изглеждаше почти съвършен. Баща ми и майка ми-купонджии по природа, ме разнасяха нагоре надолу по гости, защото баба ми често стачкуваше и отказваше да ме гледа. Това ми се отразяваше отлично. Социалните ми контакти в тази най-ранна младенческа възраст много ми помогнаха в по-късните етапи от живота ми.

        

На един купон ми се случи нещо ужасно. Бърках си в носа и с изследователска цел пъхнах в едната си ноздра бонбон тик-так. Родителите ми пощуряха и хукнаха към спешното. По средата на пътя кихнах и бонбонът изхвърча. Тогава за първи път видях щастието в очите на мама. Какъв е изводът. Ако родителите ви са сърдити и искате да ги направите щастливи, пъхнете си бонбон в носа и в подходящия момент го издухайте.

        

Най-ясно разбрах колко е несъвършен светът, когато дебютирах в обществото-записаха ме на детска градина. При нас човеците майките трябва да захвърлят децата си в детски градини, за да могат да работят. Като се има предвид високия ръст на безработицата, това е абсолютна глуност. На татковците трябва да се дават по-големи заплати, майките да стоят в къщи и да ни обграждат с любов и внимание. Ето на това се казва съвършен свят. Но кой да се сети? Възрастните понякога са толкова глупави. 

      

Колко много страдах! Изревах океан от сълзи, спечелих приз за мис-мокра блузка на годината. Но никой  не ми обърна внимание. Тези трудни времена оставиха неизлечими белези и дълбоко нараниха нежната ми душа. А после от къде идвали депресиите. Според мен коренът им се крие в детските градини. 

        

От всички сезони обичам най-много лятото. Тогава моето семейство тръгва по широкия свят. Първата ни спирка е естествено селото, където живеят баба ми и дядо ми по майчина линия-истински сладури. Дядо ми е ярък представител на провинциалната бохема. От сутрин до вечер пуши цигари, пийва си и седнал под сянката на беседката наблюдава едно щъркелово гнездо. Когато навърши 60 години, отвратен от несъвършенството на света, захвърли адвокатската си чанта и се отдаде на съзерцание и философски размисли. Баба ми е луда за връзване. Докато половинката й ненавижда физическия труд, тя си умира да копае, плеви, сади. Единствено плодовете на нейния труд можели да осмислят живота й. Какво да се прави-бивша учителка по биология и химия. Именно в този райски кът за първи път се срещнах с някои ярки представители на растителния и животинския свят. Естествено първо се загубих в огромната градина-5 дка не са шега работа. Откриха ме оплетена и одрана в краставиците. Гергините ми изглеждаха като секвои. А по стената, Господи, по стената една вечер лазеше огромна стоножка и майка ми я преследва цял час. Още я сънувам. Но най-страшни бяха комарите, големи колкото врабчета /селото е на р.Дунав/. истинско чудо е, че не хванах малария. По цял ден бях намазана с разни гадости, които уж ги плашели. Добре, че бяха дунавските рибари, които посъветваха мама да ме маже с мастика. Имаше ефект, нищо, че миришех на алкохолик.

        

Няма да продължавам да изреждам доказателства за несъвършенствата на враждебния свят, в който живеем. От позицията на моя зрял пубертет, стигнах до извода, че с напредването на възрастта, човек все повече се разочарова и светът му изглежда все по-мрачно и несправедливо място за живот. Но дали си задава въпроса защо е така? Дали се сеща, че светът е такъв какъвто сам си го направи? Защото човекът е светът и светът е човекът.