Начало arrow Литература arrow Есета arrow Желаната свобода (есе)

Желаната свобода (есе)
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Петя Матева   

Когато любовта огрее,тогава и стремежът за свобода е неудържим; желанието за справедливост – непреодолимо,а величавият подвиг – осъществим.На 10 юни 1877 година Долнодунавският отряд на генерал Цимерман извършва десант при Галац,навлиза в Северна Добруджа и освобождава първите български селища – Мочин,Тулча,Харсово и Черна вода,с което се поставя началото на руско-турската освободителна война – дала,но и взела много,както на България,така и на освободителите ни. Освободителното движение е съпътствано с много материални загуби – разрушавани са градове,унищожавани са паметници,изпепелявани са много църкви,но най-големите загуби,това са хилядите жертви,дали живота си в името на една заветна цел – свободата.Освобождението на България не е дошло даром,то е изстрадано и заслужено.Въпреки,че от тринадесет столетия живот тук,на Балканите,почти седем века са робство,винаги е имало бунтовни пламъци по поробената ни земя.Кръвта,напоила робската земя,изхрани дървото на бунта,а жаждата за освобождение не успя да погуби моралната отговорност на българина.В своята история той се е оповавал на три основни неща:род - царствен и вековен;вяра - в християнството и език – като молитва и бунтовна песен.Всичко това непрестанно подхранва идеята за бъдещето и мечтата за свобода.Войната оставя след себе си черковни костници като Батак и Перущица;светища на прокобата – като Къкринското ханче и много свещени човешки жертви,но и мечтата е осъществена и свободата е постигната.На Шипка и до днес стоят и ни говорят за Освобождението един паметник,един храм и една картина.Те всички са равни пред историята с жертвата си,макар и различни с приноса си.Там родовата памет във волята на опълчението е най-достойната и чиста страница от историята ни.Пак там,на Шипка,оставиха костите си много герои,но ние пазим ли спомена за тях?Там отекваха оръдия,но сега ехти ли в нас благодарност към тях?Забравата няма да покрие чувството на благодарност,а историята не бива само да напомня,а и да търси смисъл.

През петвековното робство България имаше  и има съзнание за бъдеще,бъдеще,което носи името СВОБОДА!