Начало arrow Литература arrow Есета arrow Любовта между хората (есе)

Любовта между хората (есе)
Оценка: / 50
СлабОтличен 
Автор Габриела Георгиева   

 “Ние не сме родени на тази земя за велики дела, а за малки неща, които да вършим с голяма любов.”

(Майка Тереза)

 

Любов – само една единствена думичка, за която се е писало и ще продължава да се пише вечно. Любовта е магия, която докосва човек и той се чувства като в приказка. Тя ни кара да се смеем, но понякога и да плачем, да летим но и често да падаме. Любовта присъства навсякъде около нас и има различни измерения – между мъжа и жената, между родителите и децата, между приятелите.

Любовта между мъжа и жената започва от Адам и Ева и достига със същата сила до нас. Тя е светлината в тунела, която ни кара да се усмихнем, въпреки сивото ежедневие и проблемите, които в днешно време са навсякъде. Любимият човек, твой приятел и спътник в живота, би дал всичко, за да грее усмивката на лицето ти, за да летиш, за да се чувстваш щастлива. Истинската любов е всеотдайна и не очаква нищо в замяна. Едва ли има човек, който не е обичал и не е изпитвал чувството да бъде обичан. Много хора, често забързани в работата си, подминават любовта или просто не я търсят, очакват тя сама да дойде при тях. И така в много случаи не я срещат, а живота си минава. Той е толкова кратък, затова трябва да се впуснем в приключението, наречено любов. Тази любов, която спира дъха ни, кара ни да се чувстваме като в приказка и да виждаме сякаш с розови очила. Защото както се казва: “живота не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни”. Разглеждайки любовта от различни страни, идва и въпросът, всяка любов ли е толкова приказна. За съжаление отговорът е не, защото има и несподелена, невъзможна любов, която всеки от нас е изпитвал. Често единият обича, другият не, а в много случаи любовта е просто невъзможна, поради едни или други обстоятелства, въпреки че и двамата се обичат.

Любовта не е само радост, а и сълзи, и трудни моменти, и раздели.

В тези случаи ние можем да се опрем на добри приятели, които да ни изслушат и помогнат. Така идва и любовта между приятелите. Аз лично предпочитам да имам малко приятели, но истински. Може би ще попитате какво разбирам под истински приятели. Хората са казали, че: “истински приятел е не този, който бърше сълзите ти, а този, който не те кара да плачеш”. Аз бих добавила също, че истинският приятел разбира сам кога ти е трудно и идва да ти помогне. Доста трудно е да разбереш кои са истинските ти приятели. Често това отнема месеци, дори години. В днешно време много хора са изпълнени със злоба, омраза, завист, затова е сложно да намериш човек, на който да се довериш.

Също толкова силна е и любовта между децата и родителите. Аз обичам своята майка и ще съм и вечно благодарна за всичко, което е направила и ще продължава да прави за мен, но мисля, че ще разбера напълно същността на любовта едва, когато самата аз имам дете.

Разгледах любовта между мъжа и жената, между родителите и децата, между приятелите, но мисля, че най-важната любов е тази между хората като цяло. Ние трябва да си помагаме взаимно, да се обичаме и подкрепяме, за да живеем в мир и разбирателство. Но това зависи само от самите нас, от начина ни на мислене, от възпитанието ни. Затова нека се опитаме да бъдем малко по-добри и да даряваме хората около нас с любов.