Станете наш приятел

Вход

Курсове по БЕЛ

Мотивът за поруганата красота в стихотворението „Цветарка” на Христо Смирненски (ЛИС)
Оценка: / 49
СлабОтличен 
Автор Георги Павлов   

 

В поезията на Христо Смирненски е съчетано цялото разнообразие на българското литературно развитие.

Авторът е приемник  на романтичния култ към борбата за свобода, на непримиримостта към социалната неправда и на стремежа към естетическа хармония и красота.

Той съчетава в творчеството си /в духа на символизма/ едни от най-великолепните лирични картини на българската поезия  с  едни от най-тежките и мрачни картини на социална несрета.

Поетът преодолява символизма и създава една нова стилистика, запомняща се със силните си образи и мотиви. Новото, което Смирненнски внася в българската литература е урбанистичната тематика и чувствителност.

Христо Смирненски изцяло е поет на града. Градът става неговата същност и стихия, основен фон  и тема на творчеството му.

Градът е реалният декор в творбите му.

Онова, което прави силно впечатление в произведенията му е хуманистичното отношение към онеправданите, „унижените и оскърбените”, към жертвите на обществото, към отхвърлените, живеещи в единият от двата свята. Живеещи в излишния свят.

За стихотворението „Цветарка” е характерна същата тази хуманистична традиция. Налице е социалната контрастност на образите  и картините.

Малката цветарка,  е „чуден цвет”, приравнен  на стока, каквато са  и цветята, които тя продава. В нейната хубост и младост има нещо трагично и обречено, породено от нищетата и мизерията, в която тя расте и живее. Красотата бива поругана от социалната безизходица и от липсата на переспектива и надежда за по-добър живот.

„Цветарка” започва с една от най-красивите, природно- пейзажни картини сътворявана в цялата българска литература.

Но под красивата картина на загадъчната и нежна Витоша, „ в гранитната  пазва” на града  „в болка безнадеждна” живеят хиляди безименни, обречени хора.

Смирненски разказва тяхната съдба.

Една от тях, безименните и онеправданите  е малката цветарка, която разнася цветя от локал в локал. В безутешната повест красотата на момичето, което е едно от „хилядите души разбити”, рязко контрастира с равнодушието на „каменния град”. Красотата е в контраст с човешката несрета и това я поругава.

В образът на момичето поетът влага съчувствие, нежност и съпричастност, които се превръщат в протест и обвинение срещу  жестокостта и социалната несправедливост. Момичето е поредното „отхвърлено дете” на жестокият град, изобличен, като чудовище, което съсипва личността.

Градът е разбулен и хищен и внушава самота и безприютност. Той има многоизмерен, пълен с веселящи се хора образ, но същевременно сее поквара и предизвиква „мисъл неприветна”. Малката цветарка е обречена на мизерия и лишения в „каменния град”.

Вечерта е красива, „загадъчна и нежна, като теменужен остров в лунносребърни води”, но в тази  красота има нещо обречено, зловещо и поругано. Тази красота е в силен контраст с хищния „скрит в гранитната си пазва, хиляди души разбити” град.

Природната картина подсилва чувството за обреченост. Описанието на настъпването на нощта, на „празничния град”,”де оркестрите разливат плавни звукове ритмични” създават усещане за приглушена тайнственост и  призрачна красота.

Градът пулсира в своя собствен живот, в който има дисхармония, подсилена от силната контрастност на красивата природна картина и злочестата съдба  на малката цветарка. Тя е „с поглед смутен и влажен на прокудена русалка”, пристъпва плахо  и  предлага своята стока-цветята. Нейната лична, човешка драма се движи като пречупен лъч светлина, който подсилва  тъгата, обречеността и липсата на надежда.

Момичето е самотно, безпомощно, нежно и красиво. Но попаднало в капана на социалната реалност е ненужно. Социалната реалност унищожава красотата, убива мечтите и смазва надеждата.

Образът на малката цветарка  провокира състрадание и болка, тъй като момичето е мъченик, без вина. Нейната красота е опорочена от тъмното, страдащо лице на празничния град. И в този контраст се натрупва гняв. Гняв, породен от сблъсъка на два различни свята, в който онеправданото малко момиче, въпреки своята красота и непорочност е излишно.

Смирненски е пресъздал жестокият свят, обрекъл човека на безкрайно страдание и ограбено съществуване. Поетът се превръща в защитник на онеправданите, ограбените и лишени от право на глас хора. В творчеството си той им дава гласност, чрез изразяването на мълчаливия им копнеж да оцелеят и просъществуват.