Начало arrow Литература arrow Есета arrow Животът е грижа за другия (есе)

Животът е грижа за другия (есе)
Оценка: / 79
СлабОтличен 
Автор Веселина Денчева   

Тънък лъч светлина си проправи път под дебелата завеса. Вече се беше съмнало. Бях изгубила всякаква представа за времето. Лежах и не можех да повярвам, че всичко около мен е истина, че това съм аз. Загубих се в тази нощ. Не можех да се опомня, но и не исках. Единственото ми желание бе да спра стрелката на часовника и времето завинаги да замръзне. Исках  прекрасните мигове и красивите спомени да останат вечно живи. Тази нощ исках само да не идва утре, изпитвах ужас при мисълта, че сутринта бавно ще дойде. Не исках да се впусна отново във забързаното сиво ежедневие, не исках то да убие красотата на спомените, на мечтите, на чувствата ми. Но сега, наблюдавайки как слънцето бавно нахлуваше в стаята, страхът и ужасът, които напълно ме бяха обсебили малко по малко изчезнаха. Спомените и незабравимите мигове отново нахлуха в мислите ми. Тогава започнах да се чувствам странно, нещо необичайно се случваше с мен. Преди няколко минути бях плаха и несигурна, страхувах се да не изгубя щастието си. И в този момент осъзнах, че бях пленена от най-прекрасното и същевременно най-коварното чувство. Вече осъзнах случващото се, но не допусках че това е моя живот, че аз наистина бях друга, бях оплетена в паяжината на любовта. Исках да викам и да кажа на всички, че вече не

съществувам, а живея. Да, аз живея! Чувствам деня, утрото, магията на живота. Всичко се бе променило за мен. Но вече не бях най-важната, не поставям себе си на преден план и въпреки това бях безкрайно щастлива и не съжалявам нито за секунда за това, което ми се случи. Тогава не издържах и го прегърнах. Той беше до мен цялата нощ и ме гледаше с онези влюбени очи, през които виждах всичко. Само с поглед ми казваше толкова много и така в съзерцание минаваха часовете без дори и да разберем, че утрото дойде. Той хвана ръката ми и хиляди тръпки преминаха през цялото ми тяло. Не можех да си поема дъх ,не можех да се опомня и с мълчанието си му казах всичко, което чувствах в този момент. Не можех да го обясня дори и с хиляди думи, но той ме разбираше само с един поглед, само с един жест. Взирах се в лицето му и все още не можех да повярвам, че това беше реалност. Бавно прокарах ръка през косата му, а той внезапно ме прегърна. Тогава се почувствах така защитена, знаех, че той ще е винаги до мен и ще ми дава любовта и подкрепата си. Знаех, че ще го обичам вечно и това чувство ще ме крепи винаги. Ах, колко странно ми звучаха преди думите - завинаги и вечно. Но когато съм с него те са най-точните и показваха истинската сила на чувствата ни. Не съм вярвала, че той може да ми даде толкова много и така безусловно. С всяка изминала минута го обичах все повече и повече. Обичах го с цялото си същество и любовта ми ставаше все по-силна. Тази нощ бе променила и двама ни. Когато го погледна аз вече виждам мъжа на моя живот. Само за няколко часа се превърна от безгрижно момче в най-прекрасния мъж. Той преобърна мечтите ми, плановете ми и ме накара да се почувствам обичана и желана, превърна ме в истинска жена.