Начало arrow Литература arrow Есета arrow Границите на моя език са границите на моя свят (есе)

Границите на моя език са границите на моя свят (есе)
Оценка: / 18
СлабОтличен 
Автор Георги Павлов   

 

Моят език?!...Този на който говоря?!...Този, който ползвам в ИНТЕРНЕТ или езикът на цветовете в картините ми?!...А може би езикът на жестовете или делата ми?!...

Езикът – най-голямото зло и най – голямото добро, според онази притча с Езоп…

Езикът – дали това са думите, които изричам с любов, гняв, уважение или просто книжовния език, на които съм ограмотен?!...

Границите?!...Човешките, личностните, държавните, етичните или онези граници, в които затваряш себе си?!....

А може би стените, с които се ограждаш и оставаш неразбран, неоценен или самотен?!...Или пък онези граници, които са ти необходими, за да оцелееш, като личност, решила да проявява доброто начало у себе си и живееща в свят, не толкова толерантен, разбиращ и хармоничен?!...

Бих могъл да приема, че говоримият от мен език определя границите на хората, които ще разберат моите думи, но нима картините ми могат да се вместят  тук. Цветовете преодоляват бариерите на езика, за тях няма граници, време и пространство.

Нима “езикът “ в картините на Леонардо, във фреските на Микеланджело, в слънчогледите на Ван Гог има граници?!...Нима толкова години и столетия не е разбран от хората?!...

Езикът на човешката болка, на човешкото страдание е един и същ-това е тъгата в очите и онази тишина, скрита сред мълчанието или крещенето.

Това са тишината, болката и самотата, скрити дори в гнева, отчаянието и агресията.

 Езикът на радостта – щастливият поглед  и хармонията нима имат граници?!.. Нима радостта и щастието  могат да бъдат затворени или неразбрани?!...Езикът на любовта също е космополитен и безграничен.

Но понякога границите могат да бъдат саморъчно направен затвор, в който човек се скрива от света. Скрива се в едно уютно място, в което се чувства добре. Живее си, там в своята зона на удобство и дори не брои дните на живота си.

Това са такива едни граници, който не са тежки, те просто поставят дистанцията между теб и различните други, с които няма какво да си кажеш или не би могъл да общуваш. И не защото не ги приемаш, а просто мислите, представите, идеите ви, дори и направените избори са толкова различни…Проблемът не е в различието, а в това какъв път си  избрал ти самия и как да го извървиш без да нараняваш себе си и другите.

 Понякога човек дори да не разбира, че единственият негов враг е този, скрит в самия него.

В тези случаи човек винаги си намира много основателни причини за оправдание на собственият си мързел, грешки и липса на мотивация. Тогава най-често се оправдава с другите, с неразбирането, дори на езика, с границите, с разстоянията и забравя да погледне в себе си и да открие отговорите в собствената си душа…Защото проблемът на съвременният човек е именно в това – да намери душата си. Мисля, че Малкият принц беше казал, че най-голямата тайна е проста и тя е, че истината се вижда само със сърцето и че най-същественото е невидимо за очите.

Само че трябва  и още нещо - да имаш сърце, което е отворено за другите и за света около теб. Да имаш сърце, пълно с обич, разбиране и прошка…

Да имаш сърце, което познава болката и щастието и което не им е позволило да го заключат в граници…

“Езикът” на сърцето  нима това не е изкуство, което владеят малцина избрани?!...

“Езикът” на дъжда, на вятъра, на слънцето…нима всеки е способен да го чуе?!..

Защото има нещо, което е уникално във всеки човек. Човекът това е вселена от чувства мисли, дела и думи. Понякога чуждите думи нараняват или унищожават това уникалното в човека. Понякога оценката, която ти дават е облечена в думи, като справедливост, учене - неучене, най-важният предмет, бъдещето ти, смисълът на живота ти, стипендията, която можеш да получиш или да не получиш.

И всичко това са граници, нечии или твои граници, в които можеш “да бъдеш или да не бъдеш”, почти като при Хамлет или само при неговия въпрос…И всичките тези думи се превръщат във въпрос на интерпретация или въпрос на избор. А може би въпрос на подкрепа или стимул?!...Или просто и точно казано граници - граници на усещанията, на представите, въображението, мисленето, вниманието…Граници на изразяване, граници, свързани с моделите на възпитание и с изричаните думи.

Въпросът за моят език и моите граници е може би част от друг  въпрос? …Въпрос, свързан с мислите ми моя път, за това, което искам да стана, за това, което искам да постигна. Въпрос  за моя живот и за хората, които срещам по желание или по задължение в него?!...Въпрос за това  имам ли избор и до каква степен?!...

Майка ми казва, че човек винаги има избор, важното е дали може да понесе последиците от направения избор. Само че не знам как се определят границите на това колко можеш да понесеш в даден момент от живота си. Възможно ли е да познаваш и да владееш себе си?!...

Имаше една притча, в която попитали за нещо някакъв мъдрец и той вместо отговор взел една празна чаша и започнал да налива вода в нея. Когато чашата се напълнила и започнала да прелива го попитали не вижда ли това. Той отвърнал, че знанието е един огромен океан, но човекът може да си гребне само толкова от него, колкото може да поеме чашата, която има.

Може би и с границите на езика е така. Езикът е океан от безкрайност, но човек може да вземе толкова, колкото има вместимост да разбере, ОСМИСЛИ И ИЗПОЛЗВА. И колкото му е потребно.

Не знам какви са границите на моя език?!...Може би те са измерими с оценката ми по даден предмет в училище, а може би не са?!...Всичко е въпрос на гледна точка. От едната страна - моя успех в училище и от другата – моята личност…

Знам , че човек върви по своя път с различно темпо. Около него вървят и другите. Някои от тях изостават, други го изпреварват, трети седят дълго и почиват, четвърти се връщат назад или заобикалят…

Всъщност всичко това е толкова индивидуално…И там някъде по този път, човек среща различни хора и общува с тях…Говори им, но дали те чуват думите му и дали ги разбират е отделен въпрос.

Понякога не е толкова важно какво ти говориш, а  какво иска да чуе другият, който ме слуша. И тогава той поставя граници на моя език, който би трябвало да достигне до него.

     Границите на моя език не са границите на моя свят.

     Моя свят е безграничен, защото освен езикът на думите, владея езикът на цветовете и нося в сърцето си музика.

    Границите на моя език не са границите на моя свят.

Защото познавам собствените си чувства, мисли, идеи и желания и винаги се стремя да разбера другите и да им предоставя възможността да бъдат себе си, дори когато са различни и несъвместими с мен.