Начало arrow Литература arrow Есета arrow Душата на слънцето (есе)

Душата на слънцето (есе)
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Георги Павлов   

 

Вървя по мокрите улици на моя роден град. И ми се иска те да бъдат чисти и приветливи, каквито са улиците в европейските градове, в които съм бил...

Вървя по улиците на моя роден град. Вглеждам се в тях и търся очите на хората. Някъде там, в различните погледи търся единство в многообразието…

Хората вървят забързани и толкова различни, скрити зад чадърите, като че ли са потънали в собственото си ежедневие…

Вървя по дъждовните улици на моя роден град…Разпънал чадъра, бавничко крача и подреждам нахлуващите  мисли.

Как би могъл човек да живее в хармония със света, ако не живее в хармония със себе си? Нима бихме могли да уважаваме другите, ако не уважаваме себе си? Бихме ли могли да даряваме любов, ако не сме научени да обичаме?…И как ще променим света, ако не се научим да променяме себе си?...

 

Вървя по улиците на моя град…

Дъждът спря така внезапно, както започна и да вали. Един слънчев лъч озари лицето ми. Погледнах нагоре. Небето над мен бе толкова чисто и синьо, като в приказките от моето детство. Слънцето ме помилва закачливо и тайнствено. Поех дълбоко въздух, започнах да се вслушвам в звуците. Първоначално те бяха тихи и неясни. Издишах дъждовните си мисли  и превърнах себе си в звук. Тогава  чух музика - деветата симфония на Бетовен. И  прозрях, че отговорите на всички мои въпроси са вътре в мен самия.

Почувствах сила и разбрах, че всичко в моя живот зависи от мен и от това какъв искам да бъда. Проумях, че не бих могъл да променя света, но бих могъл да променям себе си. И колкото повече се усъвършенствам, толкова по-добър ще става света, в които живея. Защото светът е такъв, каквито сме ние самите.  А моят живот ще бъде такъв, каквито са усилията, които полагам, за да бъда по-добър. Защото преобразуването на света започва от промяната в отделния човек. Защото всеки един миг от нашия живот ни предоставя възможности, а събитията в човешкия живот са последици от  направените избори.

Но ние не бихме могли да опознаем света, да разберем каквото и да било за него, за хората и техния живот, ако не опознаем първо себе си. Разбирането, уважението и обичта към другите започват първо от обичта, разбирането и уважението към себе си.   Нашите мисли, чувства, преживявания, убеждения, вярвания, нагласи  и ценности преобразяват и подобряват, както нашия собствен живот, така и взаимоотношенията ни с хората.

Животът е единственото чудо, което дава възможност да се случват и други чудеса. Животът е дар, но единствено нашата вътрешна нагласа може да подобри външната действителност и света, който ни заобикаля. Защото светът е такъв, каквито сме ние самите.

Мисля си за думите на германския канцлер Меркел „Европейците трябва да открият душата на Европа” и проумявам, че душата на Европа е съвкупност от душите на  хората, живеещи в нея.

Европа ще бъде такава, каквито сме ние, живеещите в нея. Всяка една държава, всяка столица, град и населено място си имат свой ритъм, енергия и самоличност. Те са съвкупност от многообразието на многото хора, които живеят там. Всеки отделен човек оставя  отпечатъка на своя собствен живот върху другите. И ако всеки от нас остави около себе си един по-добър свят, животът ни ще се променя и ще става  по-добър.

Вървя си по улиците на моя роден град… Поглеждам отново в душата на Слънцето.

Одата на радостта звучи тихо в аранжимента на Караян за соло пиано. Сега съм сам. Готов съм да  променям себе си. Готов съм да бъда себе си и част от другите…Готов съм да обичам, да прощавам, да греша и да се уча от грешките си.

Днес времето тече с различен ритъм. Спрях да мисля за контролното по математика и затова, че ще ме изпитват. Стоя в сърцето на  Слънцето и виждам по нов начин света, който ме заобикаля. Оглеждам се наоколо. Тук са моите приятели, моето семейство, моите учители.    

Тук са хората, които  ме подкрепят и обичат. Те ме правят силен и уверен. Край мен има толкова хора, които познават силата на любовта. Те знаят, че ако искаш да усъвършенстваш себе си и света, в който живееш първо трябва  да се научиш на уважение и толерантност.

Одата на радостта звучи все по-силно. Музиката, изпълнена от духов оркестър  преминава в мен и в усмивките на хората, които обичам и ме обичат.

Вече не съм сам. Аз съм тук, окрилен от надежда за моя живот, за моя град, за моя народ.

 

Вървя по улиците на моя роден град... Ставам част от душата на Слънцето.

Симфоничният оркестър свири Одата на радостта. Тя звучи  в София,  Париж, Лондон, Брюксел, Рим, Амстердам, Копенхаген, Дъблин, Мадрид, Лисабон, Берлин, Будапеща…

Одата на радостта звучи във всички точки на Европа. Усещам сила. Силата на хора, осъзнали своята вътрешна същност и търсещи единство в многообразието. Силата на хората, които се обединяват и са готови да работят заедно за по-добър свят, за по-добър живот.

 

Вървя по улиците на моя роден град.

Аз съм тук…

Аз съм тук и съм частица от цялото…

Аз съм тук – една малка прашинка  в огромното многообразие.

Аз съм тук. Вървя по улиците на моя роден град и пея Одата на радостта.