Начало arrow Литература arrow Есета arrow Милосърдието — сила или слабост? (есе)

Милосърдието — сила или слабост? (есе)
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Михаела Касабова   

 

Сърцето е изворът на живота. Нали то ни кара да чувстваме, да изпитваме радост и любов, болка и тьга?Има време да обичаш и да мразиш, време за война и за мир. Важен е изборът който ще направиш, за да бъдеш достоен тук и сега. Да бъдеш мъдър и да насочваш сърцето си по правия пьт, защото „грях на този които може да направи добро, а не прави"

Понякога отварям стария си дневник и четейки историите в него се смея и плача. Скъпи спомени,  които съм записвала срещайки поглед или разминавайки се с уханието на парфюм. Но има неща, които не можеш да напишеш с думи. Те са там, впили се в съзнанието ти и колкото и да се стремиш, не би могъл да ги забравиш. Как бих могла да забравя жестокостта на децата, които срещнах онзи ден. Те хвърляха камъни по бездомно куче, увило крака си в някаква тел и се смееха. То се мяташе бясно и виеше от болка. Разтреперах се и извиках от ужас да престанат, а те бързо се разбягаха. Когато отидох до кучето, то ръмжеше и лаеше свирепо. Личеше си, че няма вяра в хората и няма да ме допусне до себе си, а кракът му беше разранен и окървавен от телта. Стоях там безпомощна, вперила поглед в очите на животното, в които четях страх и ужас. В моите личеше същото, но как бих могла да помогна? Чувствах се безсилна и виновна, че няма какво да направя.

Живеем във време на предизвикателства, които се изправят пред нас като бариери. Понякога е трудно да ги разрушим сами. Дали това е слабост? Какво ли е да видиш някои свои близък с изпито пожълтяло лице, с изплашен влажен поглед, очакващ съдбата си? Някоидогото животът е хванал в своята примка и го стяга бавно и болезнено. Живееш с мисълта, че си безсилен и нямаш средства да му помогнеш. Няма по-страшно от отчаянието!!

Идва Коледа — онзи светъл християнски празник, които носи уют и стопля душата. На екрана на телевизора се появява малко момиче, което с насълзен поглед и меко гласче заявява, че иска от Дядо Коледа майка и татко. Това детско желание кара човек да се разчувства. Една толкова малка и изстрадала душа, те прави слаб и безпомощен пред съдбата. Кара те да игнорираш всички свои дребни проблеми, за да видиш истинската болка, да я почувстваш със сърцето си и да изпиташ нужда да дадеш нещо от себе си, за да помогнеш. Защото тази доброта ще те направи силен, за да изживееш и оцениш важните неща в живота!

Навсякъде по света се организират кампании за съпричастност и подкрепа. Не, защото "милосърдният ще бъде помилуван", а защото сме хора и ценим живота. Милосърдието-това е нужно на всеки от тях, за да им вдъхне сила и воля за живот. Да покаже и на теб самия, че добротата е онова богатство, което те кара да се чувстваш значим.

Не всички имат късмета да притежават покрив над главите си, да са здрави и да имат родители и близки, които да ги подкрепят. Живеем в свят, в които неволите ни съпътстват всеки ден, на всяка крачка. Те смачкват духа ни и ни карат да чувстваме празнина. Като занесем старите си дрехи в дом за сираци, хвърлим кора хляб на бездомното куче или пуснем монета на бездомника в подлеза, ние трябва да знаем5че сме сторили добро и сме направили света малко по-добър.  Да бъдем хора и да оценим сторената добрина!!!