Начало arrow Литература arrow Есета arrow Какво определя чувството за липса? (есе)

Какво определя чувството за липса? (есе)
Оценка: / 19
СлабОтличен 
Автор Веселина Денчева   

Прехвърляйки страница по страница живота си пред мен изплуват незабравими мигове и хора и сякаш в този момент нещо прободе сърцето ми. Да именно за онази болка говоря, която се е загнездила и като чели никога няма да ме остави, тя взима въздуха ми, силите ми, вече дори не чувствам нищо само това безпощадно, свирепо и обсебващо ме чувство, дълбоко забило се там в сърцето ми. Сега чак осъзнах че ме болеше но не бях болна, че продължаваше да ме боли, но не бях ранена. И все пак това чувство в мен продължаваше да живее, да се засилва докато не ме погълна цялата във водовъртежа си. Как исках да се освободя да избягам, да не мисля, да бъда онова безгрижно дете, не познаващо смъртта и незнаещо нищо за нея, исках просто да си върна старото Аз. Но не можех, аз наистина не мога да се върна да залича грешките, спомените, хората. Усетих как тръпки преминават през цялото ми тяло и като купчина руини се свлякох на земята, болката ме завладя изцяло и аз не можех да и се противопоставя. Исках да крещя, да се боря, да се освободя от нея. Болеше ме, о колко много мъка беше понесло сърцето ми. Изпитвах неописуема тъга, спомняйки си за мен, но за истинското ми Аз, когато бях друга, когато живеех 

истински. Малко по малко губех себе си, когато хората в живота ми постепенно си отиваха без дори да кажат Сбогом. Бяха ми отнети без да знам защо, вече ги нямаше. Нямаше я и любовта и подкрепа им. Чувствах се по самотна от всякога и болката преминаваща като нож в сърцето ми се засилваше когато пред мен изплуват всички хубави и незабравими спомени. Чувствах се като зрител на собствения си живот, можех само да стоя и наблюдавам как кинолентата се завърта и ме връща назад и с всеки следващ момент се връщах във все по далечно и недостижимо време. Ето сега мога да си призная, че всичко това ми липсва: животът ми, хората, хубавите моменти. Имах нужда от тях, трябваха ми, но най-вече имам нужда от  тяхната помощ за да се преборя с тази

така безмилостна болка, с ужаса, който ме беше обсебил, с липсата.