Начало arrow Литература arrow Есета arrow Защо не ти вярвам... (есе)

Защо не ти вярвам... (есе)
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Елица Венцеславова   

Защо не ти вярвам,… че България ще се оправи? Защо не ти вярвам, че няма вече да има престъпност? Защо не ти вярвам, когато ми казваш “Остани при мен. Тук имаш бъдеще.”? Защо ли не ти вярвам, че емиграцията ще спре, а всички българи ще започнат да се гордеят с корените и историята си? Защо ти вярвам само, когато ми кажеш “Никой не може да отнеме мечтите ти!”…

 

Хей, Мадлен, стой при мен,
не отивай сама в твойта страна.
Хей, Мадлен, стой при мен,
остани и забрави тази мечта.
 
Хей, Мадлен нощ и ден,
с теб живея с тебе дишам.
Чуй ме, Мадлен, 
Остани, остани, не отивай сама в твойта страна.
Остани, остани, не отивай сама в твойта страна.
……..

 

Емил Димитров

 

"Аз имам една мечта ...." (М. Л. Кинг). Мечта. Какво носи в себе си тази дума? Защо всеки един от нас, когато остане сам, започва да мечтае? Какво е мечтата за мен, за теб, за нас? Въпроси, на които търся отговорите и вероятно винаги ще ги търся. Случвало ли ти се е някога, когато се събудиш, вдишаш свежия утринен дъх на цветята, усетиш нежното докосване на игривите слънчеви лъчи върху кожата си и цялото ти същество потръпне, затваряш очи и мечтаеш този миг да трае по-дълго....а после виждаш загрубялата кожа на ръцете си и се сещаш, че трябва да тръгваш за работа? Мечтата за мига бързо се е изпарила от главата, заменена от въпроса :” Какво трябва да свърша днес?”А за какво мечтаем? За обикновени неща: да видим египетските пирамиди, да спечелим от тотото, да се оправи България.

 
В една българска поговорка се казва: “Всеки камък си тежи на мястото”. Въпрос на география е къде се ражда, расте и развива всеки човек. Въпрос на география е и къде би искал да се развива и работи всеки един от нас. Свят широк, възможности всякакви. На пръв поглед всичко изглежда много лесно…

 

Някои казват, че “Емиграцията е вечното прераждане на българина”. А други, че емигрантите са предатели, отрекли се от родината и вече не са част от България. Истината е, че българските емигранти все още са част от България. Т.е., българите в чужбина дори не са емигранти, а са част от българското общество, намираща се извън границите на територията, наречена България. Освен това безусловна истина е, че дърво без корени не може да съществува. А нашите емигранти имат корени… просто са извън родината.

 

Всеки има право на избор- да реши по кой път да тръгне, всеки може сам за себе си да прецени какво ще спечели и какво ще загуби ако замине или ако остане в България.  Дискриминацията? Има я навсякъде-включително и тук. Разликата е само там, че Чужбина печелиш материалното, но губиш духовното, а понякога и капка от националната идентичност. Заминеш ли за Чужбина, ти ставаш и мъничко “чужденец”.

 

Има една поговорка, която в този случай, струва ми се, е напълно уместна: “Плъховете първи напускат потъващия кораб”. А не е ли правилно? Животът е кратък - всеки да се спасява както може. Така правят и нашите български емигранти. И като малки “мишлета” се изнасят на запад или просто извън границите на стремглаво потъващия “Титаник”. И тези същите “мишлета” си живеят живота на запад защото им е писнало да слушат за светли бъднини. Жал ми е за България, но с 1 милион бежанци ще си потъне и това е! Наистина е по-добре всички да помогнем в поправянето на “стария кораб”. Точно в това е проблема, че за всеки от нас е рационално, да избяга и в същото време за всички е по-добре да се върнем заедно и да си подредим държавата! Всеки иска да живее в подредена държава, но никой не иска да участва в подреждането… Но има ли смисъл? “Една птичка пролет не прави”, а за да има “пролет”, трябва да има ято птички, а не само шепа малки измръзнали врабчета, бездомни и само с капчица надежда .

 

Управляващите твърдят :” Такова нещо, като беззаконие, в България не съществува”. А когато някой наш съгражданин от ромски произход ни влезе в къщата, грижливо обере всичко де що има, изнесе ти и пердетата плюс саксиите с цветята и домашната ракия в шкафа...идват полицаите и вдигат рамене "Ние нищо не знаем и нищо не можем да направим". 

 

Ще си позволя да цитирам неизвестен автор: “Искам да остана в България, защото:

 

  1. обожавам да пия хлорирана вода от ръждясали тръби
  2. държа да умра от рак на четиридесет години
  3. дупките по пътищата са супер!
  4. държа управляващите да са олигофрени
  5. обичам като изляза на терасата, съседите да си изхвърлят манджата и боклука през “джама”
  6. обичaм родителите ми да плащат такса смет колкото две пенсии на баба ми и после пак да ходя из боклука.
  7. ми е хубаво като вървя по улиците да виждам некролози на шест годишни деца изнасилени от гнусни педофили.
  8. ми е хубаво, когато на следващата сутрин разбера, че гнусните педофили са ги освободили срещу гаранция от 500 лева. 
  9. ми е приятно да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас 
  10. след това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина... 
  11. много си падам по предавания с дълбоко социално значение като “Разбиване” и “Първична сила” 
  12. ми харесва да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите
  13. обичат да ме лъжат на пазара
  14. обичат да ме лъжат навсякъде
  15. обожавам да пия метилов алкохол в бутилка от уиски с неизвестен произход
  16. ми става хубаво като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата
  17. се радвам на бездомните деца по улицата
  18. обичам кафето да ми е втора цедка с бъркалка втора употреба
  19. се радвам, когато някой шофьор, взел книжка пред 2 дена се опита да ме сгази на пешеходната пътека
  20.  обичам да гледам пудели с прически за сто лева и хора, които ходят боси, защото нямат пари за обувки”

 

 
Защо не ти вярвам за България ли? Защото колкото и да се опитвах, не успях да открия дори нещо дребно, за което да си струва да остана… Напускам родината разочарованa, с гняв и болка в душата. Стягам куфарите за… някъде другаде. Някъде, където е по-добре. И само с два куфара. В единия- скритите ми надежди, че всичко ще се подреди, а в другия- мечтите. Всичките…