Начало arrow Литература arrow Есета arrow Kакво ще ни дадеш, Историйо (есе)

Kакво ще ни дадеш, Историйо (есе)
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Елица Венцеславова   

Преди повече от хилядолетие в сърцето на Балканите се ражда една държава,която приема името България.Тя започва да оказва много силно влияние върху развитието на Югоизточна Европа. Събитията, които се редят непрекъснато правят народа й много устойчив и достоен да защитава накърнената национална кауза.

 

Казано е :”Народ без минало няма бъдеще”. А нашето минало е изпълнено с толкова победи, толкова смелост и борбен дух. Българската история е неизчерпаем източник на вяра и надежда,тя е извор на национална гордост и достойнство. Миналото доказва колко велика и значима през вековете е била България:”От целия славянски род най-славни са били българите,първо те са се нарекли царе,първо те са имали патриарх,първо те са се кръстили,най-много земя те завладели.Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език...”. Ние заемаме мястото си в света чрез историята ни.Без нея ще забравим родовото си минало:

 
Ще се събудят корени изстинали.
Дъждът сега е само топъл дъжд, 
изгубил спомена за свойто минало.

 

                                                           (Т.Дачева)

 

Мечтата ни сега е да “влезем в Европа”,да станем страна-член на Европейския съюз..И ако ние сега тръгваме за Европа,възниква съвсем естествено въпроса -къде сме били до сега? Нима Европа не е била и не е наш дом , та днес толкова много се говори и пише за така нареченото ни “влизане в Европа”? Влизане в Европейския Съюз? Въвеждане на общ език и европейска валута? Ами нашето българско “левче”? Стъпкано от голямото евро, вече признато навсякъде. Това е отнемане на частица от националната ни идентичност! А тя е част от нашата история.

“Хайде, отговаря Райна девица на турския паша:
Щете ме колете, щете ме бесете. Аз уших байрака!
Аз уших байрака, аз му турих знака "Свобода или смърт"

Най-патриотичният символ на България е нейното знаме. Цветовете му разказват за славното ни минало, определят настоящето ни и чертаят бъдещето. Белият цвят символизира мира, зеленият-плодородието на българските земи, а червеният- смелостта на народа. Моята красива България е само в едно парче плат! Зад бялото се крие едно незабравимо минало, довело до мирните времена днес и до гордостта, която всеки от нас трябва да носи в сърцата си, където и да се намира. Зеленият цвят от трибагреника символизира храната, която ражда нашата земя, всяко стръкче жито, всяко отрупано с плодове клонче... Символизира красивите рози и алените макове, постлали като килим полята. Червеното е страст. Червеното е смелост и незагасваща сила, борбеност и желание за живот. За толкова векове в нито една война нашето знаме не е било пленявано, пазено ревностно от българският дух на народа. Легендарното Самарско знаме е единственото бойно знаме, удостоено с орден “За храброст” I степен заради безпримерния подвиг на петимата му знаменосци от Трета опълченска дружина в решителния бой при Стара Загора. 

Това е нашата България преди. Онази, чиито граници е опирала до три морета. Онази, чийто горд и борбен народ е преживял почти 5века робство. Но съществува и една друга България. Днешната България. България на безработицата, на черните забрадки и смъртта. В тази България смъртта се преживява като единственият и последният празник, защото за другите празници няма празнуващи - нито мъртвият, нито убитият духом иска да празнува Великден или Коледа. Когато пътувам, виждам една зелена България, но пустееща и безлюдна. Изоставени и събарящи се къщи, разграбени стопански сгради, мъртви градини и ниви. А тя няма не само средствата да се съживи, но и хората. Никой не се завръща в селата, за да работи. Връщат се само тези, които искат да умрат и да бъдат погребани там, където почиват техните близки. От умиращите и от старите хора тази България няма да се върне към живот.

А президентските избори? Всеки избор е на първо място нравствен тест. Избирайки, човек изявява и показва себе си. Участвайки в демократични избори, човек заема гражданска позиция и демонстрира своите ценности, убежденията си. Така изборите показват реалната картина на нравственото състояние на обществото, а не само и просто “тежестта на партиите”. За разлика от повечето бивши комунистически страни, тук хората гласуват за партията, която подкрепи правителство нежелаещо да наложи реформи.

Близо 60% от избирателите не отидоха да гласуват. Това е най-важния резултат от тези избори. Пълен абсурд. Няма между какво да се избира. Г-н “X”  е кривото огледало, в което г-н “Y” се оглежда, за да изглежда “по-приемлив” пред “европейците”. 

България обаче няма да умре, а животът няма да свърши. Всичко е преходно в този свят. Особено преходен е празникът на абсолютната наглост. А днес празнуват именно лъжците, крадците, лицемерите, цялата онази сива маса, която винаги ни е дърпала назад. Г-н “X”, обаче, зад невротичната усмивка таи дълбоко в себе си същата ненавист към свободата и към демокрацията. Но “от приличие” крие чувствата си. Нали трябва да изглежда “модерен” за “Европа”? Но това е само маска.

Тези дни се говори надълго и нашироко за “народа” и за неговата “мъдрост”. Но в тези избори не участва дори мнозинството от народа. В демокрацията именно мнозинството решава. У нас мнозинството не отиде на тези избори. Следователно съдбата на България оттук нататък ще бъде решавана от едно малцинство. 

 

Сигурно има хора, които се срамуват да се нарекат българи. Но не заради миналото си, а заради сегашното окаяно състояние на страната ни. Нашите така 'обични' мургави съграждани, под общото наименование “роми”, емигрират от години и са плъзнали из цяла Европа. Пропищели са всичките ни съседки. А и се оказва, че не само циганите ни крадат, но и политиците, макар и не пряко. Наричат българите, които напускат България родоотстъпници. Предатели. А предатели ли са наистина хората, които разбират, че тук няма бъдеще? Всички обичаме България. И кой не би? Носталгията по родното място е голяма, но емигрантите едва ли ще се върнат в територията на едно умиращо парче земя. И всеки път, когато погледна с отчаяние мръсните улици и се сетя за ниските заплати, за безработицата, за престъпността и корупцията, плъзнала из цялата система на държавата, се сещам и за нашето минало. За българското минало, което е така велико. За смелия български дух и непоклатимата вяра на някогашните ни сънародници, за борбеността и жаждата за свобода, които никой не е могъл и не ще ни отнеме!