Начало arrow Литература arrow Есета arrow Българинът и Европа - от Алеко до наши дни (есе)

Българинът и Европа - от Алеко до наши дни (есе)
Оценка: / 30
СлабОтличен 
Автор Цветелина Дончева   


Реалността на следосвобожденска България роди един герой, който, и тогава, и сега продължава да буди у читателя усмивки и да го предизвиква към размисли. Да, точно така, говаря за Бай Ганьо – един от незабравимите Алекови герои. Странно как той венаги изглежда актуален, а днес, когато българинът с гордост нарича себе си “европеец”, повече от всякога. Стои си като предупреждение може би някъде дълбоко в съзнанието ни. Или поне трябва да стои.а днес, докато се усмихваме на пожълтелите страници, една друга мисъл се прокрадва в ума ми – повече от век след Алековия вопъл “Европейци сме, но все не дотам!” докаде ние, българите, сме европейци?

Може би като начало трябва да кажем какво е тазеи така лелеяна Европа? Ако се доверим на географията, България от край време е в Европа, но ето, десетилетия наред си задаваме все едни и същи въпроси. Един континет, “хора, къще, салтанати”, както би казъл любемеят ни герой. Но само това ли? Нашето петвековно робство ни е направило подвлостни на бет и култура, коренно различни от тези на повечето европейски страни. Формирало е психика, коята дори днес понякога се оказва пречка за развитието ни като народ и личности; робско мислене, което е неспособно да достигне до идеята за свобода. Да, дори днес има хора, които робуватна остарели разбирания, затворени са в килии, коитж сами си градят и нето Санстефанскиядоговор, нито който и да е следващ, ще ги освободи от игото на собствените им рамки. А идеята за свобода пак си “внасяме” от Европа – възрожденската ни литература е изпълнена с призивите на френската литература. И Ботев извисява глас над робското мълчание, за да викне “Хляб или свинец!” . дори, по-мщабно погледнато, идеята за българското Възраждане взима по мъничко от епохите на разцвет в Европа – Ренесанса, Просвещението, Романтизма. Защо? Защото Европа е много повече от място на картата – тя е култура, морал, ценностна система, в коята изконите човешки стойности заемят най-висаките места. Това е нещото, което прави Европа “обетованата земя”  - място, което в съзнанието на българина е изчистено от политически хамелиони, от подлости и низости… А дали това наистина е така може би на всички нас ни предстои да разберем…

Този отгавар поражда и още много въпроси – къде е мястото на българина в Европа, в нейнете ценности и култура? Алековият герой е възприеман като екзотично животинче и за съжаление все още има хора, коита възприемат българина така – на границата с ориенталското; с екзотизъм, който той несъмнено притежава с всичките си изумителни нрави и обичаи, но които определено не изчерпват сщността му. И докато за времето, за което пише Алеко подобава да се запитаме готова ли е Европа за българина, готова ли е да надникне отвъд “балканския субект”, то днес трябва да си зададем  друг въпрос – готов ли е българинът да си остани българин, балканец?!? Забързани да достигнем европейското общество в неуморимия  бяг, дали няма да оставим идентичността си някъде далеч зад нас? Ако погледнем на България в Европа като на взаимодействие, би било нормално тя да промени нас, но и ние нея. И вместо сега да започнем да се питаме “Кой кого?”, по-добре да погледнем образа на Бай Ганьо в една малко по-различна светлина. Наред с всичкета му отрицателни качества, които всеки от нас може да посочи, има и нещо положително: той не се поддава на асимилация в никакъв аспект. Да, държи се просташки и неуважително. Да, изгражда погрешна представа за българина, но си остава българин. Патриот. По някъкав свой си, смишно-тъжен начин. Да, може би европеецът никога няма да разтрие люти чушки в супата си. Или пое няма да е скоро. /Всъщност, кой знае…?!/ но ако ние можем поне веднъж да се наречев “българи” с гордостта, с която го прави Бай Ганьо /искрено се надявам, не при същите обстоятелства!/, ако успеем да вземем това добро качество от него , и нищо друго, ще сме намерили своето място в Европа. Защото ние сами трябва да си го извоюваме! Такова , каквото го искаме!

И накрая, кое нещото, което всъщност ни прови европейци? Подписан договор? Изявление на министър? Европейскот знаме пред входа? “Белгийската мантия” не направи Бай Ганьо европеец, но дали днес брюкселската ще направи нас? Не знам, времето ще покаже! Но дакато всеки от нас не открие за себе си стойностите на европейските ценности и мястото им в своята ценностна система, това никаг нямва да се случи.

И з последно – “До къде сме европейци?”. Нито един подпис няма да ни направи повече европейци, отколкото се чувстваме.

Затова – точно до там, докадето се чувстваме!