Начало arrow Литература arrow Есета arrow Милосърдието – сила или слабост (есе)

Милосърдието – сила или слабост (есе)
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Мария Пушевска   


Едва ли съм точно аз човекът, който трябва  да дава определения за милосърдието или да го поставя в една или друга категория... Аз, която в цялото си осемнайсетгодишно съществуване не съм направила по-голяма милостиня от това  да пусна няколко стотинки в нечия просеща ръка. И аз не знам защо го правя...всъщност – правех доскоро. По-точно, докато една дрипава, смугла, изпита женица ми отказа да купя закуски за нея и ревящото и от глад дете и нагло ми заяви: “Пари искам! Пари!”. И ако преди съвестта ми се е обаждала, ако подмина безразлично някой бедняк, то сега си спи спокойно. В крайна сметка милосърдие, което стимулира използвачеството, измамата, лентяйството, милосърдие ли е? От друга страна: кои сме ние, че да съдим кой е достоен за помощта ни? Та нали милосърдието на човека трябва да е породено от неговата способност да обича и да прощава? Издигнато от Христос като първостепенна необходимост за човешкото развитие, то би трябвало да е лишено от задни мисли и користни чуства. Да, ама не е! Един велик мислител беше казал: “Милосърдието е универсално благо, осъществяването на което мъдрият извършва в съотвествие с изискванията на здравия смисъл, за да извлече максимална полза”. Две хиляди години след раждането на Иисус, неговата “чиста любов” се е превърнала в средство за келепир. Скоро наближават и празниците, свързани с възкръсването на Богочовека и, естествено, в тази една седмица между Коледа и Нова Година по-заможните хора се сещат колко са “милосърдни”. Точно тогава! Защо ли? Освен посещенията на домове за сираци, даряването на големи суми пари или подаряването  на дрешки и играчки, напоследък е много актуално “приютяването” на изоставени деца за празниците. И това  ли е милосърдие?! Подигравката с един малък, неопитен, нуждаещ се от любов човек (но от любов – целогодишна), с цел реклама не е милосърдие. За мен то е тъждествено с безкористност, а не с търсене на “максималната полза”. Именно тогава, то е и сила. Тук се крие и парадокса на тази иначе толкова неоспорима християнска добродетел – хората са възспирани от слабостта и страха да отворят сърцата си без корист, злоба или лицемерие за доброто, и същевременно окрилявани от силата , която дава милостта към ближния. Точно заради това противопоставяне не може да се изкаже категорично мнение по някои деликатни въпроси. Като евтаназията например. Дебатите по този нашумял проблем се водят от години и, според мен, той още дълго, ако не и вечно, ще остане нерешен. Да прекъснеш нишката на  човешкия живот...нарушена е друга от десетте Божи заповеди: “Не убивай!”. Да спасиш някого от мъките му - ще си сторил най-голямото милосърдие, изискващо проява на най-голяма смелост.

    Ако погледнем по-глобално, то ясно можем да видим, че милосърдието е една огромна, общочовешка слабост. Какво е сбъркано в системата, че да има бедни, боси, гладни и изоставени по целия свят? Защо животът е “толкоз щедър към едни,/ а към бездомните Гаврошовци/ жесток от ранни младини”? И въпреки тази изконна несправедливост, все пак всички желаем доброто на себе си, на близките си и на другите. А и без милосърдието едва ли би се появило понятието “хуманизъм”. То е и сила, и слабост. Кога точно преминава от едното определение в другото, как изобщо да го сложим в някаква рамка, защо да сме милостиви и какво всъщност е милосърдието – всеки сам трябва да прецени чрез своя личен мироглед, ценностна система и житейски опит.