Начало arrow Литература arrow Есета arrow Молитва за България (есе)

Молитва за България (есе)
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Автор Георги Павлов   

 

В началото бе Словото. И Словото бе дадено да носи светлина и да учи хората на добро и любов…

Но преди Словото имало един народ-хунорите, народът на ЗИЕЗИ-могъщите господари на Дуло. Наричали ги “хората на лъка”,”конниците”,”господарите на слънцето”.

Наричали ги с много имена и се прекланяли пред тях. Не само, защото били смели войни, а защото владеели тайните на Вселената. Те създали най-точния календар в света и живеели между земята, огъня, водата и небето в хармония.

Почитали Бог и той ги благословил –да бъдат и пребъдат!

Славен народ били те. Създали Фанагория и намерили сили да я напуснат, като създали още четири държави в различни краища на света.

Родът Дуло дал на света оня бял конник, който бил избран да поведе племето оногондури на запад от Фанагория. Дълго препускали с конете си, раждали се и умирали на път докато не се спрели пред Онгъла, за да донесат на Балканите ред и държавност.

Мъдър бил Ханът, съюзил се с не по-малко древен народ.

Мъдър бил Ханът. А може би само той е знаел, че води хората си в тяхната прародина, където  ги чакали да се завърнат?!...

Защото в началото бе Словото…

Но преди Словото, тук на Балканите били траките, музиката на Орфей и Херосът –тракийският конник.

Може би през 681 година Ханът  е разчел тракийската песен и  е познал своите в нея?!...

А може би е знаел къде да ги намери и  е извървял дългият път,  да се завърне ?!...

Можем само да гадаем как е било.

 

Ние, българите сме древен народ.Миналото ни е пропито с дъх на  вино от Тракия, славянски мед, свобода на степни коне и мирис на пергамент.

Там, някъде в древността Бог е оформил генетичният код на българите. В него има  много устойчивост, красота, музика и любов.

Ние българите сме странен народ.

Знаем, че силата на ятагана не може да владее духа, а вдигаме ятаган. Знаем, че красотата е по-силна, а я прогонваме от живота си.

Ние, българите…Вместо да се поклоним пред  ръцете  на оня незнаен  резбар, събрал в един иконостас душата, любовта и надеждата на цялата вселена унищожаваме вярата си. Вместо да порицаем бай Ганьо, убиваме автора му…И може би затова все някой идва от някъде и иска да изтрие паметта ни.

Византия цели 167 години заличаваше късче по късче  паметта на  народа ни. Присвояваше историята и славата на моя народ. Но къде е днес Византия? Само в прашните учебници по история, в които все още никой не пише за Терес и Севт.

Ние, българите, сме силен народ.

Цели 500 години  поробителите се опитваха да заличат от лицето на земята българския народ. През черните години на робството, въпреки кланетата и покръстванията, песента и паметта запазиха България и българите. Защото българският народ помнеше  онази принцеса Белослава, дъщерята на цар Иван Асен ІІ, която чрез брака си със сръбския крал Стефан Владислав става кралица на Сърбия.

Българският народ пееше за българката родила и отгледала прочутите Киевски князе Борис и Глеб, канонизирани като най-почитаните руски светци войни.     

Българският народ разказваше за българката княгиня Венцислава, баба на знаменития полски крал обединител Казимир Велики.

Българският народ прославяше страшния Индже войвода и Крали Марко.       

Български род отгледа славни свои синове, като Ботев и Левски, Бенковски и Волов…

Колко знайни и незнайни твои чеда  пожертваха живота си в името на свободата ти, народе мой?!... Помниш ли?!...

И днес, чужди хора искат да заличат паметта ти, да подменят буквите ти и да присвоят историята ти. Защото те знаят, че един народ умира, когато му отнемеш паметта. Колкото и славно да е миналото ни, толкова безславно ще е бъдещето ни, ако не знаем за своя род, история и корени.

Ние,българите сме смел народ.

Невероятно и удивително е, че там Родопите има едно селце-Гела. В него живеят 80 човека. И една българка, кмет на това село прояви кураж и достойнство, които биха могли да послужат за пример на политиците ни.  Тя не позволи на англичани да влязат в Гела, тъй като английското  посолство отказало визи на местния ансамбъл за участието им на фестивал в Англия.  Великолепна дързост и кураж.  Поклон през тази жена родопчанката, която знае своята цена. Тя показа на света, че е по-добре да отстояваш позициите си, отколкото да наведеш смирено глава и да се примириш.Тази жена се превърна в посланик на българската култура по света.

Ние, българите сме велик народ.

 

И вместо горчиво да оплакваме настоящето си и да чакаме някой да дойде и да оправи живота ни  нека да вдигнем глава, да пречистим сърцата си  и да чуем как от Космоса ечи  с гласът на една българка  “Излел е Делю хайдутин”.

Да отворим очи и да видим  преклонението на чуждестранните туристи пред тракийското златно съкровище, картините на Майстора и българските гласове.

Един мъдър български хан изсече в камъка словата:”Човек дори и добре да живее умира и нека роденият по-късно си спомня за тези, които са били…”

И аз, роденият по-късно помня, че съм българин. Гордея  се с това и обичам земята, в която живея.

Казват, че днес, България върви към Европа, но  истината е друга. Европа върви към нас, защото  ние от хилядолетия сме част от  Европа.

     

В началото бе Словото….