Начало arrow Литература arrow "Септември"

"Септември"
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Георги Павлов   
По какъв начин и с помощта на какви мотиви и символи е обобщена мечтата на масите за свободен живот в поемата „Септември” на Гео Милев?

 

По какъв начин и с помощта на какви мотиви и символи е обобщена мечтата на масите за свободен живот в поемата „Септември” на Гео Милев?

 

Поемата „Септември” е издадена в списание „Пламък” през 1924г. Заради това, че тя попада под ударите на тогава действащия  Закон за защита на държавата книжки 7 и 8 на списанието, в които е публикувана са конфискувани. Списанието е забранено. А на 14 май 1925 г.Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права. Той обжалва делото, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се разбира, че писателят, героят, изгубил дясното си око, след раняване в боевете при Дойран  / 1917/ е убит след зверски изтезания и заровен в общ гроб в Илиянци.

 

Художественият свят на поемата „Септември” е изграден върху кървавите исторически събития на въстанието от септември 1923 година.

Историческите събития са фон, върху който авторът насочва размислите на читателя в друго направление, а именно за грандиозната, величава, страховита, братоубийствена, кървава  и  героична изява на кризата на променящия се свят.

Криза, проявена в размаха на въстанието и във величавият щурм на масите, които превръщат роба в народ. Криза, съпроводена с унижение и страдание, което събужда гняв и бунт. Това са закономерните явления върху които се изгражда идеята за свободата и мечтата на масите за по-добър свободен живот.

Стихията на емоциите се отприщва и преминава от злоба към социален гняв. Сякаш от епицентър на подтисканата и смущавана човешка душевност се понася „взрив”, който с тътен руши и събаря рамкираните граници на стария, познат, но ненужен и безполезен свят. Този свят в поемата е  изграден чрез образите на нощта. И в „нейната мъртва утроба” се  „ражда вековната злоба на роба” и се появява „в своя пурпурен гняв величав” народ.

 В този миг, като светлина се ражда надеждата и тогава „слънчогледите погледнаха слънцето”, така както и масите проглеждат открито и дръзко истината за своя живот и застават пред  истинското лице на своето тревожно, изпълнено с погром  човешко битие. Масите, който единствено „със своите кърви” могат да напишат СВОБОДЕН.

В поемата „Септември” човекът е възкресен и той отново  и отново застава в центъра на света.

Човекът  заменя Бога, движи историята и променя настоящият миг на живота. И тук се заражда неговият спор. Спор  с Бога, спор с подменения идеал, при който картечниците на българи „яростно лаят” срещу други българи. И в този спор се формира бунт на Човека срещу религията, бунт срещу културата, срещу цивилизацията и срещу всичко, което спира развитието именно на живота, културата и цивилизацията.

Човекът  е възвисен и той се превръща в индивид, част от многото „хиляди-маса- народ”. И там, сред ослепителната светлина на  „червения кръг”   на свободата, изписан с кръвта на убитите народът очертава величаво, смело и дръзко поривът на „хиляди черни ръце”.

Часът на робите е настъпил. Те издигат своя глас, търсят себе си и събират „хиляди воли-воля за светъл живот”. Те следват мечтата си „вечната пролет на живия блян”за по-добър живот, в който има социална справедливост.

Масите са готови да платят цената с потекли „кървави води” и с мирис на „живо месо”. Обединени те  чрез замяната на мъртвия с жив затварят кървавата рана и народната вяра намира своето превъплъщение във вечният устрем към свобода и щастие на онеправдания човек. Защото индивидът става част от многото онеправдани, а те са „неудържими, страхотни, велики, народ”. И тяхната кауза  е възкресението на свободния човешки живот.

Там, в безкрайният хаос от смърт, убийства и кръв, в траурният блясък на погрома, в кървавото похищение на земята, в страшната братоубийствена прокоба за миг няма народ, няма отечество, няма химн. Има само едно страшно откровение за един  народ, за неговата трагична съдба и за извисеното „над тъмни балкани” „вечно слънце”, което обгръща земята.  То е единственото останало неосквернено по пътя към българската свобода. И човешкият дух  въплътил мечтата за по-добър живот полита „нагоре” да търси човешкото щастие. Нагоре, където „земята ще бъде раят-ще бъде!”

Нагоре, някъде там, където след танца на смъртта по изпотъпканите угари на българската земя, по пътя към свободата бунта ще заличи формите на всяка тирания.

И тогава човек ще успее да постигне своята мечта за свободен живот.

И тогава и само тогава „септември ще  бъде май”.