Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Идеалът на древните елини в Омирова „Илиада” (ЛИС)

Идеалът на древните елини в Омирова „Илиада” (ЛИС)
Оценка: / 15
СлабОтличен 
Автор Айгюл Асанова   

 

Поемата на Омир „Илиада” е художествено отражение на древните елини. Пред нас оживяват техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави. Затова „Илиада”  се възприема като „енциклопедия на живота в древността”. Това е поема за дълга и подвига, за мястото на войната в живота на човека, за приятелството, мира и любовта. 

Омир разкрива различни страни от живота на старите гърци, но и тяхната представа за света. Тя е обрисувана най – пълно в XVIII песен на „Илиада”, посветена на изковаването и на описанието на щита Ахил. Богът – ковач Хефест изобразява този щит в умален художествен модел на света. Там са всички видове човешки дейности, понятия за живота на тогавашните хора. Картините върху щита показват водещите ценности за елините, техният идеал за човек и герой. Важни са боговете, които определят съдбата на древните и ръководят живота им, чувството за дълг и стремежа да извоюват слава и богатства чрез участие във войната, която се превръща в начин на живот и в част от ежедневието. Древните гърци почитат трудолябието и обичта към труда, който извисява духовно, осмисля човешкия живот, носи щастие и изпълва със сили. Сред любимите им занимания са тези с изкуство и занаяти, дейности които облагородяват и извисяват човека.

Животът на елините е изпълнен с щастие и страдание, с богатства и лишения. Хората с зависими от боговете, в мир и война, те са решаващи за събитията. Макар създадена по конкретен повод  - Троянската война, поемата показва и един измислен свят, я който вогове и хора уплътняват представите за едни от най – високите човешки идеали – храброст, мъжка доблест и достойнство. Омир създава герои, който се стремят да постигнат точно тези високи идеали. Въпреки силните характери и решителността, с която преследват целите си, те не могат да избегнат или да променят съдбата си. Авторът представя свят, в който пътят на човека е предопределен от момента на неговото раждане. В този свят изконното човешко право на личен избор е ограничено. Епическите герои осъзнават житейската си обвързаност с най – висшата сила – съдбата, и с боговете на Олимп. Омир внушава, че хората са обикновени марионетки в ръцете на боговете и че съдбовната предопределеност е неизменна част от пътя на човека.

Главните герои в поемата са войни, но войнският им живот, не пречи на поета те да бъдат представени и като хора, които обичат и мразят, които се радват и страдат. Ахил в началото е загрижен за живота на ахейските воини вожд и търси разумно решение и изход от разразилата се чумна епидемия. Но при свадата с Агемемнон, ръководен от чувство за справедливост и от лични амбиции, поставя собствените си интереси над колективните. Хектор от една страна е любящ баща и съпруг, а от друга смел воин, който предпочита смъртта през позора. Обичта му към Андромаха и сина му е преценена от позицията на неговата войнска чест.

Той се чувства задължен да брани и защитава както семейството си, така и честта на Троя и безопасността на нейните жители. В древния свят идеалът за сила и красота е въплътен най – вече в образите на боговете и в образите на няои от епическите герои. Ахил често е определян от поета като „богоравен”,”богоподобен” и „божествен”. Ахил е символ на древния, архаичен и жесток воин, докато Хектор е с по – богати психически преживявания. Той осмисля положението по – цивилизовано, приема двубоя като войн с явно достойнство, което се стреми да съхрани дори в критичния момент преди смъртта си. Чрез двамата герои са представени два различни идеала на древните гърци за воин.

В XXIV песен разкрива сложността на човешките отношения. Ахил вече е в съвсем друга светлина – великодушен, справедлив, изпълнен с нежни синовни чувства. В този момент надмощие в душата му взема човекът, а не воинът. Мисълта за собствения му баща го прави съпричастен към скръбта на цар Приам. Може би и затова склонява да върне тялото на Хектор.

Поемата „Илиада” разкрива какво древният свят почита и издига дори в култ – смелите, жертвоготовни мъже и воини. Елините приемат и войната като необходимост, и като възможност за изява на воля, сила и мъжество. Заедно с това тя често става извор и на мъки, страдания, защото носи заплаха за робския участ на победените. Богатствата спечелени с чест и слава са по – достойни.

Затова образът на воина Ахил се отличава с присъщите на епическия герой физически качества и достойнства. Той е красив, силен, излъчващ мощ и величие, Сред качествата му са красноречие, жертвоготовност, чувство за войнска доблести чест, за дълг пред колектива. Ахил се бори за чест и слава, сам избрал да участва в тази война. Брани честта си на воин, доблестта и гордостта си. Съчетанието на физическите и духовни достойнства на ахееца го правят истински епически герой – идеал за древните гърци.

Идеал за човешка личност, съчетала величието на воина с разумното начало е Хектор. Воден от грижата за Троя и неговите жители, той отстоява войнския си дълг, изправяйки се срещу най – могъщия от ахейците. Омир го нарича „славен””белстящ”, „снажен”, „велик” за да подчертае смелостта на троянския вожд.

Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героичен епос. Чрез тях авторът на поемата „Илиада” изразява своето преклонение пред старината и създава образци за подражание в своето съвремие. Те обаче оставят трайни следи в културната памет на следващите поколения.