Начало arrow Литература arrow Есета arrow Антигона – героическото противопоставяне (есе)

Антигона – героическото противопоставяне (есе)
Оценка: / 88
СлабОтличен 
Автор Айгюл Асанова   

 

Древността носи мъдрост. Днес, връщайки се в онова далечно време, намираме примери на поведение, които срещаме около себе си.

През 442-441г. преди новата ера творбата „Антигона” на Софокъл е призната за класическа антична трагедия, защото като се съобразява с изискванията на времето си , авторът поставя и вечни за човечеството проблеми. Рабираме, че наред с важните за всички хора въпроси като отношението към дълга, към законността, традицията, привързаността към семейството и верността към родината, в трагедията е отделено място на личността и нейната свобода на избор. Нима и днес не се борим за това? И как по антигоновски понякога се налага да се противопоставяме, за да докажем своята правота и свобода на действие.

Да дръзнем да се противопоставим на властта е геройство. Който го прави е смел човек, знаещ какво иска и защо. Да покажем своето вътрешно Аз и да понесем последствиета от това си поведение е присъщо на силни личности. Качества като честност, смелост, вярност, хуманност и способност за саможертва в името на правдата помагат и в същото време подтикват да се отстояват докарй правото на свобода на действията. Често моментите на противопоставяне изправят пред дилема личността да бъде безличен и жалък свидетел на това, което става, или да се опълчи срещу волята на тирана и властника, който налага волята си. Така силната и непреклонна Антигона се превръща в класически тип трагическа героиня. Тя е събрала в една млада и красива девойка редица и не така често срещани сред хората качества. Тя е непоколебима в своето решение, смела и твърда. Дълбоката й вътрешна убеденост, че постъпва правилно и дават необикновена сила в изпитанията. Героинята доказва, че свободата на личността е разумно съчетание от мисли и действия, които не допускат компромис със съвестта на човека.

Антигона смело и мъжествено се противопоставя на Креон, дръзко изобличава безмислената жестокост и желанието да се налага воля над другите. Девойката знае, че смелостта да се противопостави на „глупеца и тирана” ще бъде изкупена със собствения и живот, но гордо посреща своя жребий. И макар, да страда, че няма да изживее радостите на живота и човешки да скърби за съдбата си, тя „свободна и жива” слиза в гробницата си.

Саможертвата на Антигона не е напразна, защото утвърждава висшето право на неписаните човешки закони, на човечността и правдата. Антигона е противопоставя на закона по – точно на насилието , скрито зад този закон, но именно в тази благородна съпротива срещу злото се проявява нейното душевно величие. Така и творбата векове наред вълнува вълнува читателите с примера на беззаветното служене на истината и справедливостта, с разкритата сила на човешкия характер и с величието на човешката душа.

 Подвигът на Антигона е подвиг на Човека.