Начало arrow Литература arrow Есета arrow Черният воал на любовта (есе)

Черният воал на любовта (есе)
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Илина Станева   

Любов. Какво е това? Най-греховното чувство за един човек или най-възвишеният опият, докосван някога от него? Кой може да каже нещо за нея, кой може да я опише? Толкова много поеми, толкова произведения, посветени единствено и само на Нея - любовта, едно от друго по-хубави,  разкриващи тайните на обичта, показващи многобройните пътища, осеяни с бодливите рози на надеждата, но водещи единствено към най-върховното чувство на света.

През вековете, човечеството е преминало през много, но недостатъчно, периоди на развитие. Променили са се хората, обичаите, битието, но едно единствено нещо е преодоляло времето и неговите капани, това е любовта. Това чувство толкова възвишено и чисто, същевременно греховно, тази дума, при чието изричане потрепват сърцата на толкова загубени в спомени души.

Любовта е като вятъра - идва и си отива, но оставя един вечен, неповторим спомен, за тези които са успели да я уловят поне за миг. Тя е като венец от тръни, този, който го носи се чувства коронясан от съдбата и жигосан от времето. Тя едновременно те кара да обичаш и да рониш горчиви сълзи, да искаш да живееш, но и да погинеш, защото Тя не е до теб. Дали е щастие, че те докосва за един миг през живота ти или по-скоро страдание, че те дави в море от надежди? Какво ти остава друго, освен да й се вречеш във вярност, че вечно би я чакал, дори Тя да не дойде, вричаш й се да я обичаш, вричаш й се във всичко свято...опитваш се да повдигнеш черния й воал, но си безсилен... тя вече е твоята черна невеста, забулена с мрачен воал, воал, който остава вечно пред лицето й и попречва да зърнеш усмивката й, която ще те гали само миг, но спомена за нея ще тлее с последните изкрици надежда...