Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Общочовешки черти в образа на Дон Кихот (ЛИС)

Общочовешки черти в образа на Дон Кихот (ЛИС)
Оценка: / 166
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

  

Романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е писан по времето на Испанския ренесанс, когато идеята за човешкото у човека е в криза. Затова и Дон Кихот е носител на съвършения контраст между добро и зло.

   Той е обсебен от желанието да създава добро. В основата на неговия възвишен стремеж стоят благородството, мъдростта и жаждата за хармония. „Приятелю Санчо, - казва той – знай, че аз се родих по волята на небето в този железен век, както обикновено го наричат. Бунтът срещу неправдата и насилието в действителността на ренесансова Испания предизвиква у благородния рицар и добрия човек мечтата за свобода - „най-скъпоценното благо, което небето е дарило хората”. Негов идеал стават равенството, социалната хармония и неподправеността на отминалия „златен век”. Той съзнава, че злините в съвременния му свят идат от това, че хората познават смисъла на думите „мое” и „твое”. Светлата мечта и непресъхващият оптимизъм за нейното осъществяване въплъщават едновременно надеждите на Ренесанса и вечните устреми на човечеството. Такава е основата на общочовешкия смисъл в образа на Дон Кихот.

   Пораженията и неуспехите не отклоняват този рицар но хуманността от идеята за човешкото добро. Няма закон, който да отмени вътрешната убеденост на Дон Кихот, че той е призван да служи на доброто, да защитава бедните и несправедливо унижените.

   Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар. В това е неговата изключителна хуманност, надхвърляща често границите на разумността. Доброто се оказва нежелано, а сторената добрина се приема едва ли не като незаслужено „наказание”.  

   Вярата в доброто е вътрешната нравствена сила на Дон Кихот. Тя го прави духовно красив и неземно съвършен в нравствените си помисли. Тази особена сила на хуманното в съзнанието на героя е причина за неговото различие. Представя го като налудничево обсебен от мисълта за доброто на човека и за нравственото съвършенство на света. Справедливост, красиви нравствени помисли и добри дела – това е целта на Дон Кихот и всичките му усилия са насочени към нейното реализиране. Действително подобна идеална представата за света и човека е изключително красива, но в своята реална същност – трагически неизпълнима. Така красивото става трагично, а съвършените хуманни помисли за добро – смешни и налудничави. Дон Кихот живее на условната граница между въображение и реалност, блян и действителност. Търпи поражения, но никога не се отказва от своя идеал.

   Нещастията съпътстват Дон Кихот, но той е приел страданието като необходимо нравствено усилие за постигане на идеала за справедлив и съвършен хуманен свят. Дон Кихот е нещастен човек, но щастливо повярвал в доброто. Именно затова не се натъжава от самопризнанието за злочестата си участ, защото единствен вижда съвършената красота на духа, а тя от своя страна, създава хармония между човека и действителността. Дон Кихот вижда красотата там, където другите не подозират . Светът се оглежда само с красивото, което крие в себе си, в съзнанието на вечния рицар

 на доброто. Образът му е печален, външният вид – трагикомичен в своята карикатурна несъвместимост с реалността , но вътрешният свят на Дон Кихот е красив с неповторимото си духовно несъвършенство и нравствена извисеност. Той живее в съвършения свят на идеала и гледа на несъвършенствата в реалността с високата нравственост на посветения, на обреклия се на висш хуманен дълг. Затова и всички онеправдани са нравствено красиви за Дон Кихот. Страданията и нещастията, изпитани в многобройните битки за тази невидима красота на духа, са истинска радост за рицаря на „печалното добро”. Всичко видяно от Дон Кихот има противоположна проекция на отражение в неговото съзнание. Във всяка жена, независимо каква е тя – ханджийка, слугиня или проститутка, той вижда красивата сила на женското начало в природата. А това е част от идеала за съвършенство на света и този на обикновените жени, които в действителност не блестят с нищо, за Дон Кихот са вече въплъщение на самата красота. Те са достойни да бъдат защитени от славния рицар.

   Няма сила и власт, които да отнемат или да разколебаят вярата на Дон Кихот в съвършенството на хуманната кауза, на която се е обрекъл да служи. Рицарски отдаден не идеала за доброто, той е рицар на човешката чест. Готов е винаги да защити. За испанеца честта е родово и лично достойнство, което притежава и докрай спазва единствено духовно свободният и горд човек. Свободата за Дон Кихот е осъзнат принцип на нравствено съвършенство. Без свобода човек губи вътрешните устои на духа си. Той не би могъл да се нарече уважаващ себе си човек.

   За Дон Кихот отнемането на личната свобода и желанието да бъдеш свободен е най-голямото зло, извършено спрямо човека. Това е непростим грях, наказван най-сурово от рицаря на съвършеното добро в свят, изпълнен със зло. За Дон Кихот е чест да понесе поражение, издигнал се над кратковременните граници на наложените забрани. Той има силата да бъде духовно свободен и това го прави дързък и смел дори и тогава, когато това не е необходимо.

   Неизчерпаемият и вечен смисъл на образа идва от неговия дух- дух на търпелив и безстрашен човек, на човек на дълга и честта. Именно донкихотовците извършват велики дела, те осигуряват прогреса на човечеството през вековете.