Кой съм? (есе)
Оценка: / 11
СлабОтличен 
Автор Ебру Бюрхан   

 

“И аз-нима съм само аз ?

 Една частичка от чужди битиета? ”

 /Николай Заболоцки/

  

 Правдива, истинска, създадена на този свят, за да бъда човек и индивидуалност. Нима това съм аз ? Всъщност, коя съм? И защо винаги, когато трябва да се самоопределям, използвам най-личното местоимение АЗ? За да представя границата, рамката на затворения в тялото си микрокосмос или защото тази дума маркира най-добре смисъла на моето съществуване?! Най-вероятно, защото тя ми дава правото на самоосъзнаване, самоопределяне и самоизграждане,  както и широки възможности за адаптиране към реалния свят.  

 Коя съм? Може би част от хармонията, създадена от Майката-Природа;едно малко и безпомощно същество, търсещо своето място сред вълните на вечно живия, вечно дишащ и могъщ океан от хора. Една млада жена, поела по трънливия път на своята реализация в социума;понякога изпълнена с чувство на удовлетвореност от добре свършената работа, от постигнатата победа и от самата себе си. Една личност, изгаряща от стремглавите лъкатушения между парадоксалната действителност и недостижимата мечта-идеала.

 Мисля, че съм човек, обладан от спокойствие и увереност, когато съм с хора, които ме разбират, вярват в мен и ме подкрепят в трудни мигове. Както при всеки друг, душата ми се терзае от угризения и съмнения, защото смелостта води и до загуби. Не казвам, че съм смела натура. В много ситуации съм предпазлива и мнителна, а за да изпиташ истинско удоволствие от живота , трябва да се впуснеш през глава в своеобразно приключение;да запазиш първичната чувствителност у себе си, с която да уловиш мига на забранена еуфория и нереална красота.

 И аз-нима съм само аз? Или в моята същност битуват и много други?

 Аз съм част от цялото, наречено род. Защото съм кръв от кръвта им и плът от плътта им-една малка частичка от чужди битиета. Съдбата ми е отредила жребия да бъда дете,  майка и любима в едно-съкровено цяло, съчетаващо в себе си устойчивостта, зрелостта, разума и чувствата. Като всяко живо същество, аз съм сбор от противоречия, разпъващи душата ми на кръстопът. Праведна и грешница, поела на плещите си своя кръст в живота, аз търся своята истина.

 Дали ще я намеря през това дълго и незнайно докога пътуване към себе си? ! Все още ми предстои големият двубой, в който щастието, спокойствието и решителността ще бъдат с мен.

 Това ли съм аз? А може би голямата философия на цялото ми съществуване като АЗ се крие именно в това да зная,  че съм податлива на някои неща;че си имам своите слабости;че като всеки друг чувствам със сърцето си и разбирам с разума си.

 Аз съм творение на Майката Природа, затова я пазя и обичам;затова я почитам. Аз съм съвкупност от човешки усещания, които ми дават усета за хармония, за съзвучие със света, в който живея, уча, творя, обичам и умирам.

 АЗ съм младостта, способна да преодолее страданието, да съхрани себе си в изпитанието и да преоткрие възможностите си чрез него.

 Аз съм тленното, човешкото, устремено към идеала и вечността;към самоусъвършенстването.  

 Аз съм най-голямата истина-индивидуална и възможно най-правдива, съществуваща в представите на всеки с една единствена дума, без която не би съществувало и местоимението аз.  

 Аз съм едно от най-големите чудеса на природата-разумът;създаден, за да побеждава, а не да бъде побеждаван.

 АЗ съм просто човек.